Докато социалният министър Тотю Младенов като истински мисионер посети Испания, опитвайки се да презентира прелестите на трудовия ни пазар пред емигрантската общност, собствените му подопечени се разбунтуваха заради ниските си доходи. Оказва се според синдикатите, че служител в Агенцията за социално подпомагане с 23-годишен стаж взема брутна месечна заплата от 430 лв., която след данъци и други удръжки се стопява до 215 лева. Тоест излиза, че за около 5 хиляди социални работници би било далеч по-изгодно да се разписват срещу минимални заплати или да напуснат, за да взимат повече пари от бюрата по труда. Възнагражденията на чиновниците не били индексирани от 2008-а и поради тази причина те апелираха към министър Младенов и изпълнителния директор на агенцията Ивайло Иванов за 35% повишение, както и за стимулиране с бонуси два пъти в годината.
Нямаме поддържани помещения за работа, липсват компютри, всички документи обработваме на ръка. Без карти за градски транспорт бродим по улиците с бездомните кучета, не ни купуват консумативи и формуляри, изтъкнаха потърпевшите.
Министър Младенов вече заяви, че заплатите на агентите няма да бъдат вдигнати преди 1 януари 2013-а, но явно е подготвил други изненади за тях. Паничките им най-вероятно ще останат празни, но благородният звън на мобилни телефони ще компенсира тишината на трапезата им. Социалното министерство обяви две доста апетитни обществени поръчки, които обаче ще нахранят спечелилите ги вместо безпаричните чиновници с папки под ръка. Мобилните ни оператори ще премерят сили
кой да осигури далекосъобщителни услуги
nbsp;
и да изгради подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM с национално покритие за поне 3000 служители на социалното ведомство и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към него. За тригодишно обвързване с избрания изпълнител министерството е приготвило сумата от 1.95 млн. лв. от програмата Развитие на човешките ресурси.
Чиновниците ще говорят в корпоративна група на преференциални цени, ще си изпращат есемеси и мултимедийни съобщения, ще получат роуминг за пътуванията си в чужбина и достъп до мобилен интернет. Силно съмнително обаче е дали на практика ще ползват последните опции, защото едва ли с месечните си доходи могат да си купят смартфон или да отидат на ваканция извън България. Въпросът е и точно кои служители ще бъдат споходени от благинките. Само в Агенцията за социално подпомагане работят почти два пъти повече хора, отколкото заявеният минимум в поръчката.
Ще е наистина голяма изненада, ако Мобилтел не успее да спечели наддаването. Известни са топлите отношения между мобилния оператор и социалното министерство, които си сътрудничат по редица инициативи. Преди месец например компанията подкрепи проекта на министерството Приеми дете. Създай бъдеще, като нейните сътрудници събраха 1300 лева. А и допълнително се ангажираха да предоставя по 100 лв. месечно в продължение на една година на 100 семейства, взели в дома си деца, лишени от родителска грижа.
Случайно или не, именно Мобилтел осигурява специализирани далекосъобщителни доставки и услуги за нуждите на Агенцията за социално подпомагане. Договорът на оператора изтече, но той бе поканен да го поднови, докато приключи централизираната поръчка за избор на нов изпълнител. За междинния период услугата ще струва 110 000 лева.
Внимание заслужава и
другата обществена поръчка
nbsp;
за подобряване на качеството на услугите. За изпълнение на отделните обособени позиции са заделени малко над 220 хил. лв., с които основно ще бъдат презентирани чудесата, предлагани от новата гореща телефонна линия на социалното ведомство. За изработка на рекламни материали и популяризиране на единния безплатен телефонен номер ще отидат 99 хил. лева. Безработните може и да не променят незавидния си статус, но за сметка на това ще бъдат зарадвани с химикалки, папки, тефтери, бележници, тениски, чадъри, термоизолиращи чаши, термоси и куп други неособено полезни вещи. Ироничното е, че ще бъдат поръчани и пособия като USB флаш -памет, кутии за визитки и автоматични острилки, които са част от битието на трудещия се човек и затова е логично да акостират на бюрата на администрацията, вместо в джобовете на търсещите работа.
Кипящата дейност в социалния кол-център ще е тема на 12-минутен филм, за направата и излъчването на който са предвидени 20 хил. лева. Изискването е той да бъде показан два пъти с по едно повторение в телевизия с национално ефирно покритие. Пропагандата ще мине и през други електронни медии, след което ще излезе на улицата. За подготовка на радиопредавания, разясняващи работата в кол-центъра и оповестяващи безплатния телефонен номер се отпускат още 20 хилядарки. Срещу тази сума министерството ще поръча три репортажа и рекламен клип с продължителност до 30 секунди, който да бъде излъчен поне 90 пъти в националния радиоефир .
Ако ушите на слушателите не писнат от подготвената радиоатака , сетивата им ще бъдат допълнително
атакувани от пет тематични билборда
nbsp;
на стойност 12 500 лева. От изпълнителя ще се иска да ги изработи, да представи медия-план с най-подходящите локации, да ги монтира и накрая демонтира. Малко повече парички – 16 670 лв., ще бъдат похарчени за интернет реклама. Толкова ще струва направата на четири уеббанера с флаш анимация, динамични и тематични текстове, с пет линка под всеки. Интересното е, че не е заложено изискване рекламите да се качат на посещаеми сайтове, което значи, че ще бъдат достъпни само за разглеждащите страницата на социалното ведомство. Които едва ли са толкова много.
Следва облъчването в национални и регионални печатни медии на стойност 22 500 лева. Планирани са три варианта на рекламно каре, медия план и минимум 150 публикации. На тази цена обаче работа могат да свършат единствено готови за благотворителност и приятелски настроени издания. Накрая идват диплянките. За разработка на дизайн и отпечатване на 10 хиляди брошури министерството ще брои 25 000 лева. Предполага се, че те ще бъдат разпространени чрез системата на бюрата по труда, чиито клиенти безрезултатно са прегрели от звънене на всевъзможни телефонни номера. Нищо чудно и безплатният да даде заето за надеждите им да си намерят работа.
