На 24 май през 1975 г. пред Народната библиотека в София е открит паметникът на Св. св. Кирил и Методий.
Св. св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
Днес Кирил и Методий са признати за духовни учители от целия християнски свят.
Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий, по-известна като Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий (което е наименованието й до юли 2009 г.), е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата библиотека в страната.
Библиотеката е разположена до Софийския университет Свети Климент Охридски и разполага със специални хранилища в квартал Изгрев и селата Осоица и Богданлия. Тя е предимно със справочна функция и не предлага заемане на материали. Библиотеката публикува няколко специализирани периодични издания: Известия на Народната библиотека bdquo;Св. св. Кирил и Методий, Библиотекознание, библиография, книгознание и списание Библиотека.
По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица Георги Раковски 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.
През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 година.
