Периодично в медийното пространство се появяват записи на разговори между политици или пък на техни солови изяви, които открехват врата към по-личния им свят. И макар да са малко на брой, слушането или гледането им кара публиката да изтръпне. Така беше при танковия запис на Петър Младенов от 1989 г. и при този на Надежда Нейнски, която десет години по-късно инструктираше седесарите да нахранят журналистите. На фона им сравнително безобиден беше прихванатият разговор между Пламен Орешарски и Даниел Вълчев за седянката по време на учителската стачка от 2007 година.
Кое е общото между последните два най-нашумели ленти – дебатът на Мартин Славов и Галин Кънчев от Сливен и този между премиера Бойко Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов? И в двата случая лъсват мръсни дрехи, за чието съществуване обществото подозира, но с които не се справя. Представителите на левицата говорят за алъш-вериш с изборните длъжности – разпространена практика в българската политика, ограничена далеч не само до въпросната партия.
Сливенгейт
nbsp;
Разговорът трудно може да се подаде на преразказ, защото е твърде живописен и наистина си заслужава да се прочете. Ето все пак избран момент от него, в който Кънчев промотира изборните си възможности: Аз ще осигуря хакването на софтуера, който ще контролира онлайн какво се случва в ОИК. Цък бутона и излиза и при нас. Това ще го платя. И ще го вземем. И те го имат обаче. И ще стане битка на живот и смърт. Ние трябва да имаме по-добрите хакери. След това събеседникът му Славов отбелязва слабостта на представения план: Предния път не фалшифицираха в ОИК протоколите. Фалшифицираха ги в СИК. Ние трябва да сложим минимум по трима души в секция, от които един задължително с кола. Туй означава 182 коли. Двамата стратези постепенно стигат до консенсус:
Галин Кънчев: Искаш да кажеш за ескорт на колата с чувалите, да не ги сменят по пътя. Ако имаме яки момчета, които да хващат за гушата и да викат Ей, ще те изям, ей!…
Мартин Славов: Трябват ни направо мутри.
Ваньо Танов и Бойко Борисов
nbsp;
При другия запис, хванал диалог между премиера и шефа на митниците, най-пикантното е заставането на Борисов зад покойния вече Мишо Бирата, както и маниерът му на говорене (на министър-председател на страна членка на Европейския съюз). Борисов демонстрира поведение, характерно по-скоро за определени силови кръгове от 90-те години. Там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам, обявява той пред Танов. И още – премиерът обяснява за заръките, които е дал на министър Дянков: Аз го виках и му казах и точно това съм му казал. Затова, кой е пратил групата там?
Ваньо Танов: Ами то е станало по обаждане…
Бойко Борисов: Добре, обади се. Обади се, извади ги оттам и като се видиме, ще го говориме…
Последният запис, който разтърси държавата – сливенският, е направен незаконно, тъй като конституцията забранява записване без съгласие на участниците. За записа с разговора на премиера се твърди, че е от разработка на МВР на Ваньо Танов. И в единия, и в другия случай обаче автентичността им беше оспорена от онези, които бяха най-сериозно засегнати от изнасянето им. Според Бойко Борисов записа е фалшифициран. Той дори обвини Явор Дачков, че е участвал в това, а журналистът заведе дело за клевета срещу него. Другата прилика между двата случая, която заслужава особено внимание, е, че вестителят – медиите, които първи изнесоха информацията, се търкаляха без свян в леглото със страната, която беше потенциално печеливша от появата на записите. При случая на в. Галерия, както е широко известно, ставаше въпрос за защитаване на интересите на известен бизнесмен с проблематично минало и настояще. Човек, който намира смисъл в това да се репчи и провокира публично премиера и вътрешния министър, защото по разбиранията му е от една и съща порода с тях.
Скритите детайли
nbsp;
Сливенската история съдържа много повече нюанси, на които наистина си струва да се спрем, защото те дават бегла идея за това как хората спряха да вярват на българските медии и започнаха да подозират журналистите във всевъзможни грехове.
За разговора между Славов и Кънчев се знае от около месец. Той е публикуван, първо, в сливенския сайт sedmica.sliven.net. Хванатият по бели гащи, вече бивш шеф на общинската организация на БСП Марин Славов има наглостта да заплашва журналистите в града, че ще ги съди, ако дадат гласност на записите. Въпреки това на 10 май те са качени в интернет. Става въпрос обаче за регионален сайт с ограничена аудитория. Веселина Седларска, която е една от най-добрите журналисти не само от Сливен, има достъп до по-широка публика, тъй като работи в списание Тема и пише за в. Преса. И прави онова, което всеки нормален журналист би направил – разказва за случая. Оттам нататък всичко се изкривява. Защото предстои конгрес на БСП, защото на Позитано са знаели за записа, но не са направили нищо, защото управляващите, естествено, желаят да извлекат дивиденти от това, но най-вече защото част от българските медии винаги са изпитвали неутолимото желание да се гушкат с политици. Съответно случаят се вкарва в съвсем различен контекст, а Цветан Цветанов и Калин Георгиев дават шумна пресконференция в гостоприемната редакция на столичния вестник.
Основното при Сливенгейт е, че мотивацията на Веселина Седларска да оповести за скандалния запис е различна от тази на Патрашкова и Дачков, които обнародваха разговорите на премиера и шефа на митниците. Техните усилия обаче бяха приравнени благодарение на активната намеса на редакторския корпус на в. Преса.
Горчивата поука за авторката е много българска – най-добре е да си траеш. Защото случаят все някога щеше да получи по-широка известност, а мишкуването щеше да спести забъркването на името й в кашата, надробена от други хора, вероятно водени не от безкористни цели.
Синята надежда
nbsp;
Знаменитият разговор на бившия външен министър в кабинета на Иван Костов Надежда Михайлова (Нейнски) с няколко представители на синия актив в Ловеч от 1999 г. е един от най-въздействащите записи. За първи път стенограмата от него публикува в. Дума. През 2008 г. прокуратурата разпореди записите да бъдат унищожени, защото съществуването им било предпоставка за извършване на престъпление, а именно – разпространяване на информация, събрана със СРС. Записът свидетелства за самозабравянето и самоизолацията на СДС по онова време. Най-запомнящите се пасажи от лентата за повечето от хората ще си останат съветите за нахранването на журналистите и откровението, че испанският посланик е толкова голям седесар, колкото са малко други седесари. Тези неща обаче далеч не са най-интересните. Надежда Нейнски отправя много по-разтърсващи и сериозни препоръки за начина, по който местната партийна организация може да привлече гласове. И тук преразказът на казаното не би могъл да предаде адекватно автентичното послание:
Слушам тука Гриша Ганчев сте завъртели… Хубаво, ако е с вас – с вас. Използвайте го да дръпне конци тук-там. Политиката е, зле звучи, но не е така просто, щото е симпатичен кандидатът и ще го изберат. Не става въпрос за непочтени методи, но има хора, които държат работни места. И които могат да кажат за кого да се гласува. Нямате много такива хора обаче, защото всички предприятия се ръководят от комунисти. Но имате централната власт. Значи, говорете с министри, които могат да повлияят на определени ръководители… може да се седне и да се види кои са фирмите, кои са шефовете, кои са приватизирани. Ако може, да се удари една-две приватизационни сделки, да се ударят публично…
Не звучи особено красиво, казано от една от фигурите, символи на СДС и българската демокрация, нали? Именно затова този тип записи са особено ценни – защото разкриват контраста между публично натрапвания образ на политиците и онова, което те биха казали и направили, знаейки, че микрофоните са изключени. Преди години телефонен разговор на бившия губернатор на щата Илинойс Род Благойевич, записан от американските служби, разкри схема за продажбата на овакантеното от Барак Обама място в Сената. Лентата помогна за осъждането му на 14 години затвор в края на миналата година. В България досега подобен запис не е използван за произнасянето на присъда, въпреки че през 2010 г. НПК беше променен така, че за това са достатъчни само данни от СРС и показания от анонимен свидетел.
