Предпочитам сдържана разумност, пред бъбрива глупост .
Цицерон
Независимо дали става въпрос за разговор между хамали, или за парламентарен дебат, българският език носи характерните черти на обществените отношения и на непосредствената ситуация на времето. Основното, което го пронизва днес, е усещането за разединеност.
Които бяха издигнати в култ не на последно място и заради политическото противопоставяне. В известен период от време те се възприемаха и като неизбежен и нормален страничен ефект от политическия плурализъм и пазарната икономика. В годините след 1989 г. монолитността на речта, налагана и от тоталитарния режим, беше разрушена от избухването на свободата и демокрацията, характеризиращи се със силно изразени балкански елементи. Налагането на култура на противопоставяне донякъде може да се обясни с необходимостта да се търси ясна идентичност на новото.
Политическият език продължи да носи характеристиките на разделението до идването на НДСВ на власт, но тенденцията преживя истински ренесанс след последните парламентарни избори. Вече три години се държат пламенни речи за лошото управление на тройната коалиция, а в парламента неотдавна беше анонсирано, че ще бъде създадена поредната комисия за разследване на социалистическата партия (за Сливенгейт).
Интересно е, че в ГЕРБ почти
няма изявени оратори
nbsp;
с изключение на лидера му – нещо, което донякъде може да се обясни с авторитарния профил на партията. Бойко Борисов заслужава особено внимание не само заради използваната от него реторика, а и защото представлява изключителен политически феномен. Без да е учил в специални училища, още с появата си на обществения небосклон като главен секретар на МВР, той моментално се превърна в любимец на медиите. Поведението му съчетава увереността на рафиниралия се бабаит, свежия мироглед на еволюирал бизнесмен и безпогрешния популистки усет на опитен политик. Не Бойко Борисов се учи от дисциплината пиар, а пиарът трябва се учи кое как се прави от Бойко.
Мнозина го подценяват, но най-малкото безуспешният опит на хора като Алексей Петров и Слави Бинев да повторят възхода му трябва да говори, че в него има нещо различно. Отвращението на българите от т.нар. професионални политици намери израз в припознаването му като естествен лидер. Неговото умение да се харесва и да използва обикновен (понякога твърде обикновен!) език го прави симпатичен и близък, а това не е нещо, което може да се усвои. Разбира се, близостта често става прекомерна и манджата се пресолява. Пред миньорите от ОЦК в Кърджали премиерът беше категоричен: Понеже те (Станишев и Първанов – бел. ред.) ни имат за прости и нас, и вас, ние се разбираме. Сред лавината от бисери, с които премиерът ни залива ежеседмично, се чуват и искрени признания, нетипични за останалите политици. Например: Много съм благодарен на Дянков, че го има, защото иначе щяхте да свиркате срещу мен.
Струва си да направим една разходка назад във времето, за да проследим
промяната на политическия език
nbsp;
през годините. Някои от изказванията на избраниците са нелепи, втори – смешни, трети – пророчески и все още актуални. Едва ли например бившият премиер и лидер на СДС Филип Димитров е подозирал колко точно коментарът му за демокрацията, направен преди близо две десетилетия, ще описва причините за провала на партията му днес: Не може десет човека, които са се събрали на едно място, да имат десет различни мнения.
На първите демократични избори основният лозунг на СДС беше 45 години стигат. Времето е наше и Утре започва от днес, а на БСП – Сполука за България. Изключително романтично и наивно от днешна гледна точка. Според пикантен слух пък Румен Овчаров е предложил на ръководството на БСП девизът на партията на парламентарните избори през 2001-ва да бъде: Няма да ви излъжем трети път. Соченият от известно време за основен грешник на републиката Цар Киро също имаше нестандартни и запомнящи се политмаркетингови идеи. Едни от запомнящите се лозунги на неговата партия бяха Ром за рома и Изяжте им кебапчетата, но не гласувайте за тях.
В желанието си да защитят съпартийците и позициите си в ранния преход политиците като че ли много по-често от сега изпадаха в
комични ситуации
.
Дали от неподготвеност, дали от гьонсуратлък, дали от внезапна искреност – няма особено значение. Така например Нора Ананиева разкри непринудения си възторг от Жан Виденов със странно сравнение: Не мисля, че е възможно да има враг един толкова млад човек, почти дете. Кой може да бъде враг на детето?
Известно е почти фанатичното уважение на голяма част от феновете на десницата към Иван Костов. Навремето министърът на отбраната в правителството му Бойко Ноев защити премиера си от обществените нападки по следните думи: Сега. Иван може да е спестил, но мога да ви кажа: Иван е честен и почтен човек. Това са дивотии с къщите. Идете у тях и ще видите от задния двор. Тъст му седи и пасе овце. Той има над сто овце. Ами да! Оттам са парите. Благосклонна и всеопрощаваща към Командира е и неговата жена – Елена Костова, ако може да се вярва на изказванията й от периода, в който интрига свързваше в любовна връзка Иван Костов и Надежда Михайлова (понастоящем Нейнски): Абсолютна глупост! Бих се радвала, ако е истина. Надежда Михайлова е чудесен човек.
Често отправяният днес към политиците упрек, че невинаги употребяват
правилна граматика
nbsp;
всъщност е доста спорен. Книжовният език си има правила, които невинаги могат да бъдат следвани в живата реч, защото тя би загубила спонтанността си. Въпреки че е дразнещо, донякъде може да се приеме, че известен елемент на чар присъства и в мекането. В някаква степен то говори за неразпадналата се връзка на избраника с неговия район. Пример за това е един от най-добрите оратори не само в БСП, но и в целия парламент изобщо – Любен Корнезов, който твърдо отказва да пософиянчи говора си. Чети, Фидосова, чети, заръча той неотдавна на председателката на правната комисия при спор дали осемте депутати от Атака могат да оттеглят подписите си от вота на недоверие. Нашето дело за АЕЦ Белене е право и ако не днес, утре ще победим, другари!, обяви той с партизанска приповдигнатост от парламентарната трибуна. Корнезов беше сред вносителите на законопроекта за българския език, който парламентът отхвърли.
Езикът е въздействащ и се запечатва в съзнанието най-вече тогава, когато е образен. Въпреки това си има етични граници, които не бива да бъдат преминавани – най-малкото, защото това рядко е в полза на онзи, който го прави. Едва ли Евгений Бакърджиев е успял някога да осмисли поговорката, че
nbsp;
мълчанието е злато
nbsp;
При разрушаването на мавзолея на Георги Димитров той сподели тактиката си за партийната борба: Уха!… Разчитам на елемента на изненадата. Червенодрешковците на Румката Овчаров пак планират да се разхождат по площада. И ако кара такова слънце, ще е добре. Ще намалее с още 2% електоратът им за изборите. Друга негова изцепка беше задълбоченото наблюдение, че червените кметове са олигофрени.
Един бивш вече червен кмет – Костадин Паскалев , пък достигна до изключително ценния извод за взаймодействието между държавата и общините: И централната и местната власт са в една локва. Важното е да гребем в една посока.
Езикът на десните политици в България по правило са по-експанзионистичен от този на левите. Доказва го Стефан Софиянски, който когато се обсъждаше възможността България да изпраща войски в Афганистан, сподели следното: При ясна позиция с ясна перспектива бих подкрепил по-активна външна политика. Стига нас са ни оправяли, нека и ние малко да оправяме света.
Някои предизборни дебати са знакови за
политическата култура
на хората, за които гласуваме. През 1991 г. преди първите демократични избори за държавен глава кандидат-президентът на БСП Велко Вълканов попита в телевизионен дебат Желю Желев за националната му принадлежност и дали не е турчин с фес. По правило обаче предизборните дискусии не влияят особено върху рейтингите. Най-сериозното изключение от правилото може би е дебатът, в който Петър Стоянов извади папка, уличаваща Богомил Бонев в контакти със съмнителни бизнесмени. Според мнозина това е било главната причина той да не успее да изкара втори мандат.
Част от силните политически фигури имат монологичен стил на говорене и не обичат да участват в диспути. Такива са и Бойко Борисов, и Иван Костов, и Симеон Сакскобургготски. Може би от страх да не загубят блясъка си те трудно се съгласяват да участват в диалогични инициативи. Премиерът все пак обича да си общува с народа, особено когато камерите са включени.
Едва идването на власт на Симеон Сакскобургготски донякъде смекчи характера на
езиковото противопоставяне
nbsp;
не само в българската политика, но и в обществото. Доколкото това беше възможно. Той имаше типичното говорене на монарх. Стил на хората със синя кръв е да избягват конкретни отговори, тъй като представителна роля, която изпълняват, най-често изключва занимаването със злободневни теми и проблеми. Начинът на изразяване и езика на Царя, които сами по себе си представляваха екзотика, обаче станаха символ на нищоказването и на бягството от отговорност. Не мога да разбера какво е това желание да се казват постоянно някакви работи, изрази възмущението си веднъж той. С изговора си, типичен за Софийско от 40-те години, който голяма част от хората разбираха трудно, Сакскобургготски (съзнателно или не – това си остава повод за размисъл) допълнително изгради стена между себе си и своите поданици. Емблематичното Вервайте ми и Когато му дойде времето бяха езиковите шлагери, с които ще се запомни управлението на НДСВ.
Думите на един от най-добрите оратори на всички времена Цицерон, че хората са склонни да вярват в това, което желаят, се отнасят с пълна сила за политическия избор на избирателя. Въпреки заявката си за 800-те дни бившият монарх призна чистосърдечно пред испанското национално радио, че тези, които виждат в мен Спасителя, донякъде грешат, защото нямам нищо друго освен две ръце и една глава, а и съм малко поуморен. Царят се отнасяше с аристократична надменност към българските медии, а в редките случаи, в които се позволяваше да се излее душата пред тях, се получаваха интересни резултати. Вдетенясах, върнах се 53 години назад в Царска Бистрица, сподели той през 1999 година. Сакскобургготски е пример за това, че присъствието и харизмата са феномени, за които не е необходима
особена езикова изтънченост
nbsp;
Избраниците ни пък като цяло доказват, че за да си добър оратор, не е задължително условие да си много умен.
Надпартийна и зорлем консенсусна с кратки, но запомнящи се епизоди на внезапно избухнала искреност беше наложеният модел на политическата реч по време на Тройната коалиция. Поради неяснотата какво решение ще бъде взето от голямата тройка управленският елит използваше внимателна реторика. Но цивилизоваността на повърхността в нашите географски ширини твърде често е само привидна. Днес бившите коалиционни партньори не са в особено топли отношения, а и в НДСВ, и в БСП вменяват на Ахмед Доган тежки грехове. Между впрочем Доган е нарочен за добър оратор и за умен политик, но много неща от последното десетилетие опровергаваха този предразсъдък.
Eзикът на политиците твърде често звучи празно, пусто и суетно, не казва нищо ново, не носи значение, смисъл и идеи. Той е функционален по особен начин, а отношението към истината е амбивалентно и инструментално – тя се използва, ако съвпада с целите на оратора. За съжаление пораженията от т. нар. преход са толкова тежки, че всеки опит за развиване на смислена политическа идея и теория дълго време ще бъде възприемана като поредната лъжа. Лъжата обаче често може да бъде потулена от добрите ораторски дарби, но курсът на цялостната политика и резултатите от нея – не.
