На пръсти се броят случаите, когато политиците у нас си взимат поука от грешките. За късмет, така стана с дългоочаквания Закон за публично-частното партньорство. Нормативът бе прекроен из основи, след като при разглеждането му на първо четене в Народното събрание през февруари всички парламентарни сили, включително и управляващите, признаха, че не струва. Сега нито бизнесът, нито неправителствените организации изказват някакви притеснения, което означава, че този път управляващите може и да са си свършили работата.
Една от най-съществените промени е свързана с обхвата на публично-частното партньорство. Така например то няма да може да се прилага за пристанища, летища, гари, пътни съоръжения и др. обекти на транспортната инфраструктура, както предвиждаше първоначалният вариант. От списъка са извадени и производството, преносът и разпределението на електрическа и топлинна енергия, събирането, транспортирането и третирането на отпадъци, както и напояването. В партньорство с бизнеса публичните институции ще могат да финансират, строят, управляват и поддържат само паркинги, гаражи, обекти на градския транспорт, системи за наблюдение и сигурност, улично осветление, зелени площи, паркове и градини, а също и обектите на социалната инфраструктура, предназначени за здравеопазване, образование, култура, спорт, туризъм, социално подпомагане и места за лишаване от свобода.
Самите договори за публично-частното партньорство пък ще се сключват за срок от 5 до 35 години и задължително ще имат обосновка, изработена на базата на финансово-икономически анализ, така че да са ясни ползите и за двете страни. По този начин при промяна в условията
няма да се сключват анекси
с които най-често коренно се променя първоначалният вид на контракта, а ще се търси решение според вписаните в обосновката принципи за възстановяване на икономическия баланс.
Освен това фирмите, с които публичният сектор ще си сътрудничи, ще се определят чрез открита или ограничена процедура, състезателен диалог или процедура на договаряне с обявление по реда на Закона за обществените поръчки. Колкото и критики да има към тези методи за избор, все пак истината е, че публичните търгове все още са най-прозрачните процедури у нас и всеки друг подход би бил още по-неприемлив.
С направените корекции в закона в доста по-голяма степен е защитен и общественият интерес. За реализирането на публично-частното партньорство министерствата или общините ще образуват смесени дружества с бизнеса, в чийто капитал ще се апортират публичните активи, обект на партньорството. Държавните институции обаче ще държат т. нар. блокираща квота, която на практика ще върже ръцете на предприемача за евентуално увеличаване на капитала на дружеството или за продажбата на активи. Освен това няма да бъде възможно акциите да се прехвърлят, което означава, че частникът не би могъл да се отърве от задълженията си в полза на друг.
Колкото до рисковете при реализацията на едно такова партньорство, в нормативът е предвидено те да се поделят между страните. Така например частният партньор винаги поема строителния риск и поне един от рисковете за наличност или за търсене на услугата от обществен интерес, ако цената за нея не е определена с нормативен или административен акт. Важно уточнение е, че тези ангажименти няма да му гарантират възстановяване на вложените средства за изпълнение на договора за публично-частното партньорство. Така съвсем логично възниква въпросът
каква е изгодата за бизнеса
от едно такова взаимодействие с държавата или общините? На пръв поглед, освен че влага собствени средства, той поема и повече рискове, а в крайна сметка осъществява дейност, която не генерира приходи или ако има такива, те са по-скоро символични. В действителност обаче печалба за частниците ще има и до голяма степен тя ще е съвсем сигурна. В закона е записано, че частният субект участва в публично-частното партньорство при определена норма на възвръщаемост на собствения му капитал, която се осигурява чрез финансовата подкрепа на публичния партньор. С други думи, ведомствата ще осигуряват предварително определената норма на печалба. Освен с директни плащания това ще става и чрез предоставяне на права върху други имоти за извършване на допълнителна стопанска дейност или услуги. Ще бъде възможна и комбинация от двете. Но ако печалбата на частния партньор от предоставените права надхвърли нормата на възвръщаемост, определена в договора, публичният партньор ще спира плащанията и дори ще може да получава част от превишението.
При предсрочно прекратяване на договора по причина, за която отговаря държавата или общината, частникът ще има право и на обезщетение. Това може да бъде сумата на невъзстановените инвестиционни разходи, при положение че обектът, с който се извършва дейността от обществен интерес, е държавна или общинска собственост. В случай че той остава за частния партньор, обезщетението ще съответства на определената норма на възвръщаемост за целия срок на контракта, намалена със стойността на възстановените вече инвестиционни разходи.
Интересното е, че дори при предсрочно прекратяване на договора по причина, за която отговаря частната компания, публичният партньор пак ще дължи обезщетение. Това ще става само когато обектът, с който се извършва дейността от обществен интерес, е публична собственост. Иначе частната фирма ще трябва да възстанови всички получени средства. Независимо от обезщетенията ще има
и неустойки за предсрочното прекратяване на договора
Колко и какви обекти ще бъдат стопанисвани по тази схема, ще стане ясно до 30 юни 2013-а. До тогава Министерският съвет трябва да изготви Национална програма за публично-частно партньорство, а министърът на финансите – Оперативен план за действие 2014-2020. Конкретните бюджетни средства, необходими за реализирането им, ще се записват със Закона за държавния бюджет, а отговорността за ефективното и ефикасното им изразходване ще е на министъра на финансите. В срок до 30 юни 2013-а ще е необходимо той да организира създаването и поддържането на регистър на публично-частното партньорство, достъпът до който ще е свободен и безплатен. Там ще са решенията за откриване на процедурите, обявленията за провеждането им, за избор на частния партньор, финансово-икономическите анализи и дори самите договори за публично-частното партньорство без данните, представляващи търговска или техническа тайна. Заложено е още да се публикува информация за изпълнението на контрактите, допълнителните споразумения за изменения или допълнения, както и решенията за тяхното прекратяване. В регистъра ще бъдат качени и Националната програма за публично-частно партньорство, Оперативния план за всеки програмен период и общинските проекти, а също и отчетът на министъра на финансите за изпълнението на тези планове.
В последна сметка остава да се надяваме, че комбинирането на ограничените публични средства с финансовите възможности на частния сектор и еврофондовете наистина ще спомогне за увеличаване на инвестициите в техническата и социалната инфраструктура, в услугите от обществен интерес, в научноизследователската дейност и други.
nbsp;
nbsp;
С приетия Закон за публично-частното партньорство се въвеждат и нови регулации при концесиите. Вече сключени концесионни договори ще могат да се изменят или допълват дори по отношение на обекта на концесията. Това ще става, когато поради непредвидени обстоятелства е станало необходимо възлагането на допълнително строителство, което не е включено в концесионния договор, изменение на вида или обема на строителството, включено в концесионния договор, или възлагане управлението на допълнителни услуги от обществен интерес. Казано по-ясно, заложеното в концесията строителство ще може да се увеличи с до 50 на сто от първоначално предвиденото.
Текстът обаче няма да регулира концесионни отношения, възникнали преди 1 септември 2012 година. Досега съществуващият режим ще важи и за вече откритите процедури, които приключат преди 1 септември.
nbsp;
nbsp;
Санкции
Министър или кмет, който сключи договор за публично-частно партньорство в нарушение на закона, ще се наказва с глоба от 15 хил. до 20 хил. лв., ако деянието не съставлява престъпление. Глобата ще се налага и на лицето, подписало договора от страна на частния партньор. За неправомерно сключване на допълнително споразумение пък санкцията е от 10 хил. до 15 хил. лева. Ако дружеството, създадено между частния и публичния партньор, развива и друга дейност освен определената в договора, е предвидена имуществена санкция от 50 хил. до 100 хил. лв., а на длъжностно лице, допуснало нарушението – глоба от 25 хил. до 50 хил. лева.
С до 2 хил. лв. ще се глобяват и чиновниците, които пропуснат да въведат в регистъра на публично-частното партньорство документ, договор или друга информация.
