В Министерството на околната среда и водите (МОСВ) липсва финансова дисциплина, счетоводството е неточно, а контролът е под всякаква критика. Няма приета национална стратегия и политика за развитие на водния сектор, липсват и стратегически, и оперативни цели за концесионната дейност. Дори не са приети ред и правила за осъществяване на концесиите.
Това са само част от констатациите в доклада на Сметната палата от одита за разходването на приходите от концесиите на минерална вода и на ски зоната над Банско в периода 2009-2010 година.
От доклада става ясно още, че на инспектората на екоминистерството досега не е било възлагано и не са извършвани проверки на дейността концесиониране. Не са идентифицирани, оценени и наблюдавани и рисковете при планирането на приходите и разходите. Всичко това води до пълен хаос в управлението на концесиите, които иначе би трябвало да носят немалко приходи на бюджета.
Неуредиците във ведомството на Нона Караджова тръгват от там, че служителите работят без каквито и да е правила и изисквания за документиране на операциите и дейностите. Не се отчита и работата на експертите при участието им в различните етапи на концесионния процес, поради което няма как да се проследят действията им. Одиторите са установили също, че
няма чуваемост между дирекциите
Бюджет, финанси и счетоводство, Управление на водите и Национална служба за защита на природата, което води до несъответствия и несъпоставимост на базите данни за концесионирането на минерални извори.
Прекъсната е и комуникацията между министерството и общините, така че в някои случаи дължимото концесионно възнаграждение не стига до кметствата. Достатъчно е да споменем, че контролът, осъществяван от МОСВ за изпълнение на това задължение, се основава на предоставена от самите фирми информация.
Активното включване на общинската администрация в процеса по администриране на постъпленията от концесионна дейност и съпоставяне на информацията между трите страни – концесионер, министерство и община, ще намали риска от невнасяне на сумите и ще повиши събираемостта, казват проверяващите.
Всички тези проблеми неминуемо имат и своето финансово изражение. Мотивите при планирането на приходите от концесионна дейност не са достатъчно задълбочени, обосновани и обвързани с достатъчно надеждни финансово-икономически показатели. Планирането на разходите пък не се основава на определени приоритети, стратегически и оперативни цели, което създава риск за ефективното, икономичното и ефикасното разходване на бюджетните средства и води до чести промени в размера на утвърдените разходи за дейността и направленията за разходването им, пишат още в доклада одиторите.
За 2010-а например чиновниците в екоминистерството записват прогнозираните още през 2007-а постъпления в размер на 1995 000 лв., без да направят каквито и да е корекции, независимо че с промяната в Закона за водите от 2009-а значително се вдигат минималните концесионни възнаграждения. С други думи, планирането не се основава на реалистични данни за очакваните постъпления, а се прави просто ей така, по инерция.
Дали заради това, или по някаква друга причина през въпросния период броят на концесиите и приходите от тях се запазват почти без промяна. В същото време обаче
значително се увеличават разходите
като най-съществен е ръстът при възнаграждения на персонала по извънтрудови правоотношения – от 299425 лв. през 2009-а до 368606 лв. през 2010-а. Погледнато от 2008-а насам пък, на практика има двукратно увеличение на средствата, тъй като за 2011-а те са били 500хил.лв., а три години по-рано – 249478 лева. Анализът на отчетените разходи по елементи очертава ясна тенденция за увеличение на разходите за възнаграждение на персонала по извънтрудови правоотношения, като ежегодно нараства техният относителен дял в общите разходи – от 52.11 на сто през 2008 г. до 65.42 на сто през 2010-а, се посочва в доклада на Сметната палата.
Другият елемент с голям дял в структурата на разходите е т. нар. издръжка. Интересното е, че при планирането на средствата за концесионна дейност се записват необосновани и завишени разходи по това перо, които чрез вътрешнокомпенсаторните промени се прехвърлят за придобиване на активи и за увеличение на възнагражденията и плащанията на персонала.
Колко неефективно ведомството на Нона Караджова управлява концесиите си става съвсем ясно, ако се направи сравнение с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Докато в екоминистерството функционира само една комисия, която контролира изпълнението на 30 договора, в строителното има четири комисии (две за морски плажове и две за концесии по Закона за подземните богатства), които следят над 300 контракта. В същото време обаче разходите за финансиране на концесионната дейност през 2009-а в МРРБ са 345171 лв., а в МОСВ – 299425 лева. Така излиза, че средно на година за една концесия в строителното министерство харчат по 1095 лв., а в екологичното – по 10325 лева. През 2010-а средните годишни разходи в строителното дори намаляват на 561 лв., докато в екологичното нарастват с цели 3327 лв.- до 13652 лв., и то при относително запазване на броя на концесиите в двете структури.
Но това не е всичко. За 2011-а хората на Нона Караджова са утвърдили разходи за администриране на дейността по концесиите в размер на 500хил.лв. при действащи през годината 25 договора, с което харчовете за контрола на всеки един от тях достига впечатляващите 20хил.лева. Нелепото в цялата ситуация е, че има концесии, при които разходите надвишават значително полученото от държавата възнаграждение или са почти равни на него. Освен това се оказва, че в екоминистерството правят и редица
други финансови шмекерии
През 2009-а например, в изпълнение на утвърдените от министъра на финансите годишни план-сметки за финансиране дейността на концесионната дейност, МОСВ е получило общо 322 709 лв. от държавния бюджет. В края на годината са отчетени 299425 лв. разходи, но в нарушение на бюджетната дисциплина ведомството не възстановява разликата от 23283 лева. Налага се извода, че невъзстановените средства са изразходвани не по предназначение, обобщават одиторите.
Екочиновниците спестяват на държавния бюджет още 236367 лв., представляващи остатък от неразпределени средства от концесионна дейност за 2009-а. По време на одита не е предоставена информация за тяхното разходване. Общо за 2009-а екологичното ведомство разпределя приблизително 25 на сто от постъпилите концесионни плащания, с което в хазната не са влезли 648583лева. Нарушаването на Закона за концесиите и Правилника за неговото прилагане и неотчитането на част от средствата от концесионна дейност за 2009 г. води и до трансфериране на по-малко средства в Сребърния фонд, пише в доклада на Сметната плата.
Освен всичко друго
прилаганите счетоводни еквилибристики
създават висок риск за проследяване на изпълнението на ангажиментите на концесионерите. Така се затруднява и предприемането на действия за своевременно събиране на вземанията и защита на финансовите интереси на държавата. Констатирано е и че Министерството на околната среда и водите няма създадени ред и правила за регистриране, осчетоводяване, съхраняване, предявяване и освобождаване на банковите гаранции по концесионните договори, което създава условия за невнасяне или неправомерното им освобождаване. Така на практика не могат да бъдат наложени никакви финансови санкции при неизпълнението на договорите. При концесията на Юлен за ски зоната над Банско през 2010-а са осчетоводени банкови гаранции за 4769 480 лв., но парите въобще не са стигнали до екоминистерството. Оказва се, че гаранциите са били освободени още през 2005 г., въз основа на писмо до Юлен, с което министерството приема извършените инвестиции от концесионера през 2004 година. Одиторите обаче са констатирали, че съдържанието на писмото не е свързано с банковите гаранции и няма отношение към тяхното освобождаване. Не се установи на какво основание са извършени счетоводните записвания през 2010 г., след като гаранциите не са налични. Налага се изводът, че счетоводството се осъществява при липсата на документална обоснованост, подчертават проверяващите.
Сметната палата е установила още редица гафове, като е дала и дванадесет препоръки за отстраняване на нередностите. Според нормативната уредба в срок до три месеца от получаването на доклада (б. а. – което се е случило на 10 май) министърът на околната среда и водите Нона Караджова трябва да предприеме мерки за изпълнение на препоръките и да уведоми писмено за това председателя на одитната институция. Няма обаче никаква гаранция, че това наистина ще се случи, тъй като следващата проверка в екоминистерството, която би могла да установи нарушения, ще се прави чак след няколко години.
