Какво ли ще пише в Червената книга на медиите, ако си представим, че тя съществува? Кои са най-застрашените от изчезване средства за масово осведомяване? От години телевизиите са най-бленуваните платформи за рекламодателите и едва ли скоро някой ще ги бутне от там. Интернет става все по-апетитен и примамлив с неограничените си и все още не напълно познати начини за рекламиране. Информационните агенции пък мълчешком винаги минават между капките. Така за предни позиции в Червената книга се борят радиото и пресата. Разбира се, с уговорката, че класификацията в случая е по видове медии, не за отделни медии, иначе книгата трябва да бъде застрашително обемиста. И след като радиото все повече се доближава до забавното (информационни функции изпълняват все още само БНР, Дарик и още една-две радиостанции), то палмата на първенството отива при пресата.
Вестниците са в Червената книга, твърди медийният експерт Георги Лозанов. Шефът на Съвета за електронни медии направи откритието по време на медийния фестивал Медиамикс, който преживя осемнадесетото си издание в курорта Албена. Една от основните теми на форума бе Медийни войни или медиите между свободата, бизнеса и политиката.
Вестниците са на изчезване и поради тази причина ние трябва да се погрижим за тях. Затова трябва да изработим много по-мощна система за защита на вестниците, уточни Лозанов. Според него е необходимо да се премахне асиметрията в медийната публичност, което най-успешно може да стане чрез промяна в законодателството. По-точно медийният закон да не е само за електронните медии, а да обхваща и печатните издания.
Шефът на регулаторния орган очерта трите периода, през които са минали медиите през последните две десетилетия. След 1989-а е бил романтичния или т.нар. митинговпериод, в който са се зародили частните медии, след това е дошъл пазарният, когато медиите са се осъзнали като бизнес и в тях започнали да навлизат чуждестранни инвеститори като New Corporation на Рупърт Мърдок, за да се стигне сега до ожесточения период. Той все още не е отминал и се характеризира със силна конкуренция, когато пазарът се стеснява, а полето на качествената журналистика силно се ограничава. Според председателя на СЕМ качествената журналистика не е комплимент, а термин, свързан с определени стандарти. Стимулирани от кризата, идеята на медийните играчи вече не е само да си конкурентен, но и да потопиш другия. В такива битки най-добрите си отиват първи, заяви Лозанов. А колкото до медийните войни, те са проблем на тясната връзка между съдържанието и собствениците на медиите.
Идеята за нов медиен закон подкрепи и собственикът на Дарик Радосвет Радев. Той обаче подчерта, че новите инвеститори често не разбират бизнеса, който придобиват, и заради това трябва да има регулация кой може да придобива медии. Хората от гилдията са категорични, че кризата не само не е отминала, но се усеща с пълната си мощ, след като приходите продължават да намаляват, а разходите се увеличават. Собственикът на медията печели един път – като я продаде, пошегува се Радев на Медиамикс и прогнозира, че публиката ще определи кой да остане на пазара и кой да си тръгне.
Против идеята за нов медиен закон, обхващащ всички медии, скочи медийният експерт Иво Инджов. Неговото становище е, че подобен норматив би засилил медийната регулация и щял да наруши концепцията за свободата на словото и на медиите. Инджов твърди, че ако се стигне до евентуален закон за печата, той ще доближи страната ни до т.нар. унгарски модел, който е известен с мегарестрикциите си спрямо свободното изразяване. Допустимите граници на отношенията между бизнеса, политиката и медиите отдавна са прекрачени, което няма начин да не се отрази и върху пресата, подчерта Инджов.
Идеята за нов закон, който да регулира и електронните, и печатните медии, не е нова. Но от известно време перманентно се пуска в обращение в публичното пространство, може би за да се тестват обществените нагласи. За радост на едни и за съжаление на други такъв норматив трудно ще стане факт по време на сегашното правителство. Въпреки собствените си предизборни обещания, че ще приемат нов закон за доставчиците на медийно съдържание, хората от кабинета Борисов мушнаха проекта на експертите в нечие дълбоко чиновническо чекмедже. Намеренията и печатните медии да попаднат под ударите на законодателството е изконна мечта на всички управници в България в най-новата й история. Никой обаче не я е реализирал докрай заради огромния риск да бъде свален от власт, докато се опитва да сложи намордник на пресата. Явно сегашната власт отдалеч си подготвя почвата за следващ мандат и за пореден път опипва настроенията в гилдията. А там нещата отдавна са на два полюса. Журналистите от електронните медии от години недоволстват срещу регулацията, която засяга тях, и свободията на колегите си от печатните издания. За свой основен аргумент те обикновено изтъкват обстоятелството, че ако някой обиди някого от ефира, то няма да е безнаказано, докато в жълтата преса непрестанно пишели измислици, които оставали без последствия. Не че тези жалби нямат основания, но словосъчетанието закон за печата винаги е звучало страховито за пишещите. Те са развили параноя от него, докато от радиата и телевизиите ги успокояват, че те също имат нужда от правила. Впрочем такива има в разните етични кодекси, които, разбира се, са само пожелателни. Може би затова този път се говори не за отделен нормативен документ, а за едно общо законодателно творение, в което печатните издания хем няма да са пренебрегнати, хем няма да са в центъра на регулацията. За пример се дава закон в германската провинция Брандебург, който между другото предотвратява разпространителския монопол и не дава място за диктат, а равни права на разпространение на всички издания. Медийните дела пък се гледат в изключително кратки срокове. У нас вестниците са оставени на доброволното спазване на етични кодекси, които не работят. Или по-точно работят, когато си искат и с когото си искат. Дали ниската саморегулаторна култура и практика са една от причините за фигурирането на вестиците сред изчезващите видове? И дали, ако станат обект на законодателна регулация, няма да влязат генерално и единствено само в Червената книга?
nbsp;
Михаела Павлова
