Нарушения за 228 млн. лв. са установили инспекторите на АДФИ за миналата година. Фрапиращото е, че те се отнасят за 358 случая на непроведени обществени поръчки. Неотдавна Министерският съвет зе запозна с тези скандални факти в отчета за дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Дни след доклада на финансовите инспектори неправителствената организация Трансперънси интернешънъл публикува свое изследване, в което постави страната ни сред най-рисковите от гледна точка на корупцията. Така на практика беше потвърдено, че обществените поръчки у нас продължават да са най-благодатната среда за подхранване на корупцията.
В АДФИ през миналата година са постъпили 584 сигнала с искания за финансови инспекции, но част от тях са били отхвърлени. Причината е, че в 150 случая е установено, че не отговарят на нормативните изисквания за възлагане на финансови инспекции.
Инспекторите са отметнали 434 ревизии, но тази година им остава да довършат и 65 от миналогодишните. Тези, с които агенцията трябва да се справи през тази година, са отделно.
Интересен факт е, че 47% от подадените сигнали за проверки засягат дейността на общините и разпоредителите с кредитите по общинските бюджети, 28% от нарушителите са министерства и разпоредители с републиканския бюджет, 16% са търговски дружества, където държавата и общините притежават контролния пакет от капитала, а в 9% сигналите визират други организации, където те нямат блокираща квота.
Финансовите инспектори са открили 2458 нарушения при 821 процедури за обществени поръчки. Стойността им е 1.1 млрд. лв., което на практика представлява 60% от общо проверените през годината 1368 обществени поръчки на стойност 1.5 млрд.лв., се казва в документа.
Най-тежкото нарушение в областта на обществените поръчки, а именно – да не бъдат проведени – има при 358 случая за над 228 млн. лева. Най-много непроведени процедури са открити в общини (167 случая) и в търговски дружества с държавно участие в капитала (72 случая). АП съобщи, че за нарушения при обществени поръчки са съставени 2163 акта за установяване на административни нарушения срещу 765 лица. За някои от тях са уведомени органите на прокуратурата.
Според документа са констатирани виновно
причинени вреди на стойност 6.6 млн. лева
За вреди в размер на 2.1 млн. лв. са съставени 44 акта за начет срещу 99 длъжностни лица. За останалите са направени предложения за търсене на отговорност по Кодекса на труда или по общия исков ред. По време на инспекциите са предотвратени и възстановени вреди за 498 хил. лв. от недължимо изплатени суми по договори. Този факт, според проверяващите, показвал, че контролната дейност на АДФИ освен санкциониращ има и превантивен ефект, който би намалил риска от безконтролно разходване на публичните финанси.
През миналата година са издадени 1934 наказателни постановления по образувани административнонаказателни производства, с които са наложени глоби и имуществени санкции в размер на 2.4 млн лева. В прокуратурата пък са изпратени 123 доклада от финансови инспекции.
Според документа от причинителите се търси пълна имуществена отговорност за вреди в размер на 2 681 907 лева.
Като пряка и непосредствена последица от поведението на виновни лица, според проверяващите, са загубени 1 446 095 лв. (54%), а 1 298 370 лв. са категоризирани като умишлено причинени вреди. На този фон откритите липси са пренебрежимо малко – те са 147 275 лева. Според доклада длъжностни лица са
раздали дарения за над 1 млн. лв.
(1 033 999 лв). Те според констатациите трябва да носят пълна имуществена отговорност наред с получателите на тези пари, тъй като ги получили без никакво правно основание.
Категорично установени вреди на стойност 3 964 593 лв. са открити в търговски дружества с държавно участие в капитала им. Търговските дружества с държавно участие в капитала са дали най-големия принос в тази статистика. Те са увредили бюджета с 2 596 188 лв., а общините се класират на второ място с 1 158 600 лева. Останалата част е разпределена между търговски дружества с общинско участие и различни други обекти , които подлежат на контрол от АДФИ.
Палитрата от нарушения, описани в документа, е доста широка. От изплатени възнаграждения на лица по трудови и граждански договори, без те да са работили каквото и да било, до всякакъв вид финансови вреди.
Естествено, върхът им са обществените поръчки. Проверените са 821 процедури на стойност 1 060 315 119 лв. и са открити 2458 нарушения. С други думи, по три на поръчка. Или казано просто, при 60% от общия брой на проверените процедури са установени нарушения.
Според анализа, базиран на резултатите от инспекционната дейност, и експертите на АДФИ са стигнали до извода на Трансперънси интернешънъл – че обществените поръчки са високорискова област. До юли миналата година нормативната уредба не даваше възможност на АДФИ да определи по своя инициатива обектите в областта на обществените поръчки, които ще провери – агенцията възлагаше финансови инспекции само по постъпили сигнали и искания. Но със законодателните промени, направени през втората половина на годината, бе въведена възможността проверки на обществени поръчки да се правят въз основа на годишен план, изготвен след анализ и оценка на рисковите фактори. Целта на приетите изменения бяха именно превенцията и намаляването на риска от безконтролно разходване на публичните финанси, както и постигането на дисциплиниращ ефект върху възложителите на обществени поръчки. Бе въведено и изискването всяко тримесечие да се огласяват резултатите от финансовите инспекции интернет страницата на агенцията.
Това е добре, тъй като по този начин и обществото най-сетне ще може да разбере какви ги вършат нашите управници. Друг е въпросът какво от това…?!
nbsp;
nbsp;
Класация на отличниците при обществените поръчки
Непроведените процедури по Закона за обществените поръчки могат да бъдат поставени в своеобразна класация на отличниците. А тя е:
1. София-град – 113 процедури за 148 711 029 лв.
2. Варна – 40 процедури за 19 506 055 лв.
3. Бургас – 35 процедури за 6 732 033 лв.
4. Пловдив – 21 процедури за 13 574 739 лв.
5. Стара Загора – 14 процедури за 14 793 426 лева.
nbsp;
nbsp;
България е включена за първи път в Корупционния индекс на Transparency International през 1998 година със стойност 2.9 пункта. За периода от 1998-а до 2002 г. изследванията показват бавно, но стабилно повишение на неговите стойности: през 1999 г. – 3.3 пункта, през 2000-а – 3.5 пункта, през 2001-ва – 3.9 пункта, а през 2002-ра е постигната стойност от 4.0 пункта. За периода от 2002 до 2007 г. показателят на страната няма съществени промени и се движи около 4 пункта. В последните три години индексът на България отбелязва спад, като се движи в интервала между 3.6 и 3.8 пункта. През 2010-а индексът на страната е със стойност 3.6, като с този показател страната се нарежда на 73-о място в класацията.
