Амбициите на Кремъл да започне до края на годината изграждането на газопровода Южен поток доведоха до безпрецедентен натиск върху българското правителство. Ситуацията е изключително деликатна за страната ни, тъй като от изхода на тези преговори зависят не само финансово-икономическите ползи, които ще имаме от конкретния проект, но и цената, на която ще получаваме природния газ през следващите няколко години. Според мнозина специалисти, в това число можем да поставим и компенсациите, които Русия ще поиска от нас заради прекратяването на проекта АЕЦ Белене.
Какъв всъщност е проблемът?
nbsp;
Досега се смяташе, че всичко около Южен поток у нас върви по мед и масло. Вече приключи работата по технико-икономическата обосновка на участъка, който ще преминава на наша територия. Още през октомври 2011-а пък екологичното министерство започна формулирането на заданието за обхвата и съдържанието на оценката за въздействие върху околната среда на проекта.
При все това процедурата се проточи във времето и все още няма избран изпълнител на задачата. За изготвянето на екооценката няма изрично указан нормативен срок, а и специалисти изтъкват, че тя може да бъде направена и за месец. Но според българското законодателство наличието на въпросния документ е задължително условие, за да се пристъпи към подписването на окончателното инвестиционно споразумение. Самото споразумение предполага също така правителството да сложи на масата и необходимите средства за строителството на тръбата. А пари няма и управляващите, изглежда, ще се стремят да отложат максимално този момент във времето.
Пред журналисти икономическият министър Делян Добрев заяви, че окончателното инвестиционно решение за Южен поток ще бъде взето към 15 ноември тази година. Все още има отворени въпроси между акционерите в Южен поток и България. Те трябва да бъдат уточнени, преди ние да поемем твърд ангажимент и да кажем -да. Тогава ще вземем окончателно инвестиционно решение и ще получим отстъпката от 11.1% (бел. а. – за доставяния ни руски природен газ), изчислявана от 1 април. Работим в много конструктивен дух и нямаме теми, по които не можем да постигнем съгласие с руските ни партньори.
И малко по-късно през седмицата пред БНТ
Добрев най-накрая изплю камъчето
nbsp;
отбелязвайки пред БНТ, че трябва да се знае още отсега колко пари ще дадем за тръбата, за да не се получи като с АЕЦ Белене – да започнем да строим, без да имаме необходимите средства.
На практика именно цената на газопровода на българска територия продължава да е голямата неизвестна в проекта. Тя ще зависи от избора на маршрута му и разпределението на обемите синьо гориво, транспортирани по него. По информация на БАНКЕРЪ Българският енергиен холдинг и Газпром (участници в проектната компания Южен поток – България) вече са разгледали и конкретизирали няколко алтернативни трасета, отчитайки общия капацитет на тръбата на входа на страната (който се очаква да е 63 млрд. куб. метра годишно при пълно натоварване) и разпределението на горивото по два маршрута. В западна посока – към Сърбия, Унгария и Австрия и на юг към Гърция и Турция. Разбира се, много повече яснота за цената ще има след очертаването на изискванията за проектиране и оценката за въздействие върху околната среда, но със сигурност тя ще надхвърля 1 млрд. евро. Сума, която днес не отговаря на възможностите на българската държава, още повече че само преди броени дни парламентът гласува емитирането на облигации за 950 млн. евро за покриването на плащанията по външния ни дълг.
Руснаците много добре знаят това и неслучайно в тамошните медии вече се появиха публикации как Газпром е готова да поеме финансирането на българската част от Южен поток, като в замяна получи бъдещите постъпления от транзитните такси.
Откъдето и да го погледнеш, подобен ход крие твърде много рискове, защото оставя
всички козове в ръцете на Газпром
nbsp;
без никой да ни е дал засега 100% гаранции, че ще получим достатъчно големи и постоянни приходи за дълъг период от време, за да си изплатим дълга. По думите на министър Добрев срокът на откупуване на инвестицията е 15 години, след което в следващите 20-30 години живот на тази тръба ние ще получаваме само приходи. Така е записано в споразумението за проекта, обяснява Добрев, но това е идеалният вариант. И той ще се изпълни само ако се сбъднат изцяло прогнозите на Газпром за транзитираните през България количества природен газ. Какво ще стане обаче и кой ще поеме гаранциите, ако тръбата не може да се напълни? Вярно е, че ако трябва Москва и на инат ще осигури газ, но ще има ли кой да го купува?
Да не забравяме, че освен по Южен поток се работи по още няколко конкурентни европейски проекта, чиято цел е да пренасят азерски газ към Стария континент. Макар да са по-назад от руската инициатива, поне един от тях, рано или късно, ще се реализира. Тоест, ако транзитът по Южен поток не е гарантиран, контрата тогава ще остане в българската страна. И още нещо – руският монополист по принцип има интерес от ниски транзитни такси, за да има по-голяма печалба от продадените количества синьо гориво. Така че
рискът, който поемаме като инвеститор
nbsp;
съвсем не е за подценяване, какъвто и натиск да се опитват да ни налагат руснаците.
Румъния влезе в играта на покер за газопровода Южен поток. И може да замени България като транзитна страна в проекта. Букурещ може да се възползва от проблемите между София и Москва около договарянето на транзитните такси. Идеята маршрутът да не минава през България, а през румънска територия, се появи преди около две години. Тогава Русия обмисляше да изключи София заради блокираното строителство на АЕЦ Белене и Бургас-Александруполис. Но експертите смятаха, че този сценарий е малко вероятен. Сега Москва отново прибягва до Румъния, за да окаже натиск на София. Строителството на Южен поток през румънска територия обаче ще е много по-скъпо, отбеляза австрийското издание Виртшафтсблат.
Известия лансира, меко казано, странната теза Южен поток да мине през най-южните територии на Украйна. Българите прекрасно разбират своята изключителност и затова ще се опитат да получат максимум преференции. От друга страна, Европейският съюз оказва натиск върху София, защото Южен поток е конкурентен на европейския Набуко, обобщава ситуацията Михаил Гончар – директор на разположения в Украйна Център за изучаване на геополитически въпроси и евроатлантическо сътрудничество в региона на Черно море – НОМОС . Според него България се намира между два огъня, като европейският може да се окаже по-силен от руския.
