Каре: Лидерските партии имат един основен недостатък – водачите им, подобно на всички нас, един ден си отиват. И вакуумът, който остава след тях, може да погълне самата организация. Какво би останало от ГЕРБ без Бойко Борисов, от ДСБ без Иван Костов или от Атака – без Волен Сидеров? Ами вероятно онова, което остана от НДСВ. Единствено БСП и ДПС изглеждат пригодени да оцелеят без лидерите си. СДС също, но там затихващите функции са заради други причини.
Лидерството е деликатно занимание. Както е известно, и в политиката, и в бизнеса невинаги най-добрите успяват да се изкачат на върха. Качествата, които правят някого съвестен човек или изпълнител, често влизат в конфликт с водаческите черти на характера. Напоследък много партии биват заклеймени като лидерски, с което се приема, че те по дефиниция са лоши и въпросът като че ли приключва дотам. Защо обаче ролята на водачите е толкова важна?
Противно на разпространеното мнение у нас тъкмо партийните проекти, в които ролята на първия човек не е подчертана, страдат от по-сериозни проблеми, отколкото лидерските. Дори някои от особеностите, свързани с липсата на силен председател и на вертикално подчинен апарат, могат да се окажат и фатални за тях. Най-пресният пример е СДС – партия, в която след Иван Костов липсва силната председателска фигура. Свободата всеки да прави каквото му се прииска и да говори онова, което му е на сърцето, съвсем не я отклонява от пътя към
политическото небитие
.
Дори напротив – допълнително усилва инерцията към него.
В основата на проблема стои отказът на обществото да приеме политиката като начин за решаване на общите проблеми. Много са примерите, потвърждаващи, че българите не припознават политическите субекти, ако те не се предвождат от достатъчно изявени личности. Съответно на такава почва възникването на организации, които се развиват и управляват от долу на горе, е трудно.
Такъв е и случаят с България на гражданите на Меглена Кунева. Сред учредителите на партията наистина има много известни лица. Те обаче никога нямаше да се съберат на едно място, ако не беше бившият еврокомисар. Дори вярата в силата на гражданите все още не може да роди организация, която да се направи сама, без ролята на водача. И макар заявката този път да не е за лидерска формация, колко от имената в нея, извън това на бившия еврокомисар, може да изброи обикновеният гласоподавател? Друго е, когато се каже партията на Кунева – тогава проектът получава и лице, което да е гарант за заявените намерения, а донякъде и форма.
Престоят й в Еврокомисията й даде възможност да натрупа ценен европейски опит. Това я отдалечи от практиките, типични за българската политика – несъмнено огромен плюс за формирането й като политик. Иначе преди това Кунева беше министър по европейските въпроси в правителствата на Сакскобургготски и Станишев. Бащата на Кунева е бил политически затворник в Белене. Тя е женена за Андрей Пръмов – син на член на ЦК на БКП, но запазва бащината си фамилия. Преди да се насочи към работа в държавните институции е била журналист в БНР.
Пример за
успешен лидерски проект
nbsp;
(засега) е ГЕРБ. Независимо от дефицитите, от които страдат управляващите, на прага на четвъртата година в държавната власт те съумяват да запазят повече от приличен рейтинг. С това електоратът дава знак за радикално преобръщане на ценностните си нагласи. Възприеманата като изграждаща държавността твърда ръка печели все повече привърженици. От губещата страна са традиционните демократични ценности, които се свързват с провалите на несвършващия преход.
Другият силен коз на управляващата партия, който не трябва да се подминава с лека ръка, е, че България (все още) не се е наредила на опашка за заем от МВФ. Колкото и бойковистки да звучи, никой не знае какво щеше да се случи, ако БСП, довела на два пъти през 90-те години страната до фалит, се беше вмъкнала отново в управлението. С пълна сила важи поговорката в царството на слепите и едноокият е цар. Иначе заради агресивния популизъм, тежката безработица, неразплатените задължения на държавата към бизнеса еднозначна оценка на управлението не е възможна.
Борисов е самонаправилият се лидер, което в българските условия не е особено лесно. Баща му е работил в Софийското градско управление на МВР. Тъй като има дядо, който е разстрелян от режима, той не успява да влезе във факултета на Държавна сигурност в Симеоново и го приемат в Противопожарна охрана. Подобно на много антикомунисти и Борисов е бивш член на БКП. След промените основава собствена охранителна фирма.
Но да се върнем отново към СДС, който олицетворява най-добре самоцелната и
балканизирана форма на демокрация
nbsp;
След напускането й от Иван Костов на председателския пост се изредиха хора, които така и не можаха да обединят разноликите партийни фигури. Бившият лидер Мартин Димитров беше против сближаване с ГЕРБ и подкрепяше продължаването на Синята коалиция. Сегашният временен шеф Борис Марков и ветеранът Александър Йорданов пък са против сближаването с Костов, но са склонни да мислят за партньорство с управляващата партия. Нееднозначно е отношението в партията и към възможен съюз с НДСВ. Подобна беше ситуацията още при Желю Желев и Филип Димитров. При сините всеки се изживява като лидер и борец за демокрация, затова и влизането в следващия парламент изглежда така проблематично. Даже и с подкрепата на традиционно десните колебаещи се гласоподаватели, които решават в последния момент за кого ще пуснат бюлетина.
Иван Костов разполага с твърдо електорално ядро и немалко фенове, които го обожествяват, но ДСБ е обречена да бъде бутиков клуб. Особено, ако не е в коалиция. Подобни партии разполагат с много ограничена възможност да разширяват влиянието си.
Подобно на Бойко Борисов, за да може да се развива професионално, в миналото и Костов е искал да стане партиен член. Молбата му обаче, за разлика от тази на Бойко Борисов, е отхвърлена.
Интересна е лидерската ситуация в БСП.
На повърхността
се видя ожесточен двубой между Станишев и Първанов, което, поне на теория, би трябвало да свидетелства за известна демократичност. БСП не е типичната партия с вожд, но председателят й разполага с вярно нему ръководство. Хората, които подкрепиха бившия президент на 48-ия конгрес или не бяха категорични в подкрепата си за шефа на партията, пък бяха изтикани от ръководството. Със Станишев начело тоталитарният рефлекс от времето на БКП не само е жив, ами и ще пребъде години наред. Поел лидерския пост с благословията на Първанов през 2001 г. той засега не показва никакви признаци, че ще се оттегли от мястото си даже и ако трябва да съчетае лидерството на БСП с това на ПЕС. Като истински опитен апаратчик той съумя да прикотка в своя лагер фигури като Румен Овчаров и Янаки Стоилов, които след тежката загуба през 2009 г. поискаха оставката му. С впечатляващ пасив от изборни загуби и управленски провали засега той изглежда вечен в столетницата. Просто защото трудно ще направи по-големи грешки от онези, които вече е правил и заради които не намери за нужно да се оттегли. Но такъв е манталитетът в БСП – председателят винаги има правото да е прав дори и когато е седнал. На държавната власт пък се гледа като на абсолютна бащиния.
За разлика от Бойко Борисов, превръщането на Станишев в лидер върви по семейно-наследствена линия. Баща му Димитър Станишев е бивш партизанин, член и секретар на ЦК на БКП. Макар и това невинаги да е достатъчно, отъпканият път улеснява много кариерното развитие.
НДСВ е партия, която по необходимост премина от лидерски тип към по-демократичен. Причината е, че нейният лидер загуби интереса си към нея. Онова, което е останало от някогашната жълта организация обаче, събужда спомена за бандата от хора, събрали се с користни цели и опериращи зад знамето на водача си. Симеон Сакскобургготски е естествен лидер, макар и не партиен такъв. Той остави дълбок отпечатък върху българската политика и даде на света Бойко Борисов и Меглена Кунева.
Всеки иска да е като Симеончо
nbsp;
но тъй като Симеончо е само един, това не е възможно. И Борисов, и Кунева се научиха от Царя да възприемат политическото лидерство като нещо трансцендентално – намиращо се някъде там, отвъд времето и пространството.
Няма по-ярък пример за провален лидерски проект от Атака. Тук вече нещата наистина навлизат в полето на трагикомедията. В предишното Народно събрание националистическата партия влезе с 21 депутати. Към края на мандата му парламентарната група се разпадна, след като остана с по-малко от десетина заради авторитарния подход на Сидеров. Днес тя отново е на ръба да изчезне с останалите 10 души, при положение че в началото пак разполагаше с 21 човека. Атака дори провали четвъртия вот на недоверие, за да запази цялостта си. Когато лидерското се кръстоса със семейното, политическият провал се превръща в зрелищен сеир.
Волен Сидеров никога не е бил член на БКП. Като бивш главен редактор на в. Демокрация той добре познава антагонистичната атмосфера на началните години от прехода. Разбирайки, че от редене на думички пари не могат да се направят, той се насочи към ъндърграунд публицистиката по Скат, която по-късно ще се превърне за него в трамплин към властта. В предаването си Сидеров смело обясняваше различните теории на конспирацията, в които българите винаги бяха жертви. Разделението между комунисти и антикомунисти вече не беше толкова актуално. Това между цигани и българи или турци и българи обаче бе ниша, в която имаше хляб.
Възприятията на публиката за това кой е добър политик или лидер обикновено имат твърде много общо с
популярните митове
nbsp;
Пример – Кристалина Георгиева. Как можем да си обясним рационално, че тя е сред политиците, ползващи се с най-високото доверие? Едно на ръка, че българският гласоподавател не я познава достатъчно добре. Тя обаче е сбъднала мечтата на мнозина – успяла е да се реализира далеч от България и това я прави симпатична. И тъкмо защото се намира на безопасна дистанция и се предполага, че е носител на ценности, различни от тези на местния политически елит, хората я намират за политически привлекателна. Любовта на електората е като всяка любов – ирационална и трудна за обяснение. В никакъв случай обаче не е сляпа или глупава. И който не го е разбрал, си е платил.
