Андрей Ковачев е роден през 1967 г. в София. Има докторска степен по природни науки от Университета в Саарланд, Германия. През 2009 г. е избран за депутат в Европейския парламент от ГЕРБ. Владее английски, немски, френски, руски и испански.
Г-н Ковачев, какви ще бъдат ефектите върху България от очакваното задълбочаване на кризата в Гърция?
– Трудно е да се прогнозира. От една страна, имаме банков сектор, който е с около 30 на сто гръцки банки. От друга страна, е в сила и правилото, че капиталите на българските дъщерни финансови институции няма да бъдат използвани в Гърция. Виждаме и че България се използва като пристан на гръцки капитали и от малки, и от средни предприятия, които се регистрират тук. В момента богатите гръцки фирми, особено тези, свързани с корабостроенето и корабоплаването, бягат от гръцката данъчна система. Това усилва спиралата. Ако след изборите не може да се състави едно ново правителство и ако се тръгне към излизане от еврозоната , вече става опасно.
Какви са прогнозите ви за развитието на ситуацията?
– Последните изследвания на общественото мнение показват, че крайната левица Сириза и дясната Нова демокрация са горе-долу на едно и също ниво. В гръцката избирателна система има бонус от 50 депутати, който получава първият на изборите. Така че е много важно кой ще бъде първият и дали ще има възможност с още някой да направи едно проевропейско правителство, което ще спазва договорките. Надявам се гръцкото гражданско общество да не се впусне в протестен вот. От една страна, е разбираемо тяхното недоволство, защото и ПАСОК, и Нова демокрация имат вина. От друга – те трябва да вземат в ръце и да търсят равновесието.
Има ли вече натиск от страна на европейските институции върху гръцките партии за формирането на следизборна коалиция?
– От партийна гледна точка мога да кажа, че от ЕНП ясно и категорично сме заявили на Нова демокрация, че в името на стабилността те трябва да забравят тяснопартийните интереси за надмощие. Това значи заедно с всички проевропейски партии и най-вече с лявата ПАСОК да се стремят към проевропейско управление в Гърция. Доколкото знам, и ПЕС са дали съвети в същата насока.
Значи идеята е всички срещу Сириза ?
– Не, не – всички срещу популизма. Особено важно е и крайната десница да бъде неутрализирана. Сириза иска преразглеждане на договореностите, но мисля, че ако се стигне до коалиция, те не могат да настояват за тази програма максимум. Може да се стигне в един момент до коалиция и с тях, ако те се откажат крайностите в програмата си в името на оставането на Гърция в еврозоната и на стабилността на страната.
Симеон Дянков направи редица недипломатични изказвания за южната ни съседка. Не поставя ли това в деликатна ситуация отношенията ни с нея?
– И от двете страни на границата има подобни изкази, от гръцка страна също многократно са казвали – ако продължаваме така, ще стигнем до българския вариант…
Но това все пак е финансов министър.
– Аз мисля, че това беше казано на сериозно ниво, може би също от министър в Гърция. Не смятам, че това е някакъв проблем на България. Основните искри в момента са между Германия иГърция. За голямо съжаление се правят и асоциации с Втората световна война. Тежките обиди са недопустими и трябва да бъдат смекчени, за да се продължи напред. Нито германците са виновни за ситуацията в Гърция, нито гръцките граждани трябва да бъдат обиждани, че са мързеливи.
Възможно ли е да се поправи вредата, която нанесе гръцката криза на идеята за обединена Европа? Разделението на различни блокове в ЕС – на богатите държави и на такива от периферията, става все по-видима.
– В скорошно интервю Ангела Меркел говори за, де факто, интеграция на две доброволни скорости. Същевременно с това и за един много по-силен политически, икономически и фискален, а може би и банков съюз. Надзорът вече става директен – не чрез държавата да спасяваме банки, а директно европейският надзор да спасява съответната банка или банки. Ние нямаме друг път. Кажете ми каква е алтернативата – евроскептицизъм, реториката на популистите? Дори Германия и Франция не могат да се справят поотделно. През 2050 населението на целия ЕС ще бъде по-малко от една пета от населението на Земята. Великобритания не може непрекъснато да казва – не, нито крачка повече интеграция. Добре, излезте, ще имаме общ пазар чрез ЕФТА, но не ни пречете.
Привърженик сте на идеята за федеративна Европа. Ситуацията в Гърция и твърдия отказ на Германия от еврооблигациите не утвърди ли противоположния път на развитие – този на националните държави?
– Твърдият отказ на Меркел за еврооблигациите касае сегашния исторически момент, а не по принцип. Тя казва, че до еврооблигации все някога ще стигнем, но не и преди да има механизми на контрол върху прекомерните бюджетни харчове на националните държави.
И преди имаше контрол…
– Но беззъб контрол.Първо го наруши Германия, като каза, че има проблеми с Източна Германия, временно ще си увеличим дефицита. И Европейската комисия вдигна ръце и каза – Германия е, окей. Започва се някаква формална процедура за свръхдефицита, но какво от това – нищо не се направи.Това въобще не стряскаше националните политици да променят бюджетната си политика. Сега имаме вече т.нар. европейски семестър – искане за автоматични санкции, които могат да бъдат отменени само с две трети от гласовете. Най-сериозната санкция беше за отнемане на правото на глас, но тя не мина, за съжаление.
Да ви върна в България. Като гледате развитието на кризата в България, как мислите – има ли нещо, което колегите ви в София пропускат?
– Няма да почна да анализирам министерство по министерство. Смятам, че на фона на Европа и особено на региона България седи стабилно. Излязохме от процедурата за дефицита, имаме добри макроикономически показатели. От гледна точка на растежа има какво да се желае, както и от гледна точка на усвояването на еврофондовете. Зададена е добра основа – големи проекти ще бъдат финализирани в следващите шест-дванадесет месеца, с което усвояването ще се увеличи. Контролът трябва да е сериозен. Но не само контрол – ние вече се свръхконтролираме от страх да не би да ни обвинят в злоупотреба и да не ни хване ОЛАФ.
Какво освен затягане на коланите ще предложи ГЕРБ до края на мандата си?
– Този въпрос се използва политически. Само коланът не може да ни спаси, трябват и инвестиции. Тези две политики погрешно се опитват да ги противопоставят в Европа. Социалистите се опитват да се представят като единствената партия, която има патент върху растежа, а другите само затягат колана. А двете неща вървят ръка за ръка. Като казваш ръст, трябва да кажеш и откъде ще дойде той. Откъде Оланд ще вземе тези пари за инвестиции? ЕЦБ ще печата пари ли, или той ще вдига дефицита? Растежът не е запазена марка на една или друга партия.
Преди време говорихте в Европейския парламент за провокациите в Македония към страната ни. Не е ли време България да подходи по-твърдо и да постави ясно условията, които има за присъединяването и на Македония, и на Сърбия, и на Турция към ЕС? Защо отказваме да отстояваме по-сериозно националните си интереси?
– Това вие го казвате. От този мандат ние показваме една изключително ясна и обща българска позиция, независимо дали сме от ЕНП, либералите, или социалистите. Аз и г-н Илчев (Станимир Илчев от НДСВ – б.р.) застъпихме българските позиции пред македонската делегация. За нашата обща история, за нефалшифицирането й, за освобождаване на учебниците от тона на омразата. Аз съм против това ние да казваме, че няма да подкрепим членството им. Напротив, ние казваме, че несправедливостите могат да бъдат преодолени единствено по пътя на европейската интеграция.
В позицията сме да им поставяме условия като страна членка.
– Точно така. Преди да влезе в ЕС дадена страна, проблемите със съседните държави трябва да бъдат разрешени. Ние трябва да използване това, за да накараме правителството на тази република да се обърне към истината за своята история. И да не продължават безумната манипулация.
И смятате, че те ще се съобразят с искането ни, без да поставим условия за тяхното членство?
– Да. Те доста сериозно приемат това, което им казваме. Ние им заявяваме – хубаво е да бъдете част от ЕС, но добросъседството и добросътрудничеството в региона е нещо, което трябва да се реши преди влизането ви. Те пък отговарят – вие ни подкрепете, пък ние като влезем, стъпка по стъпка ще изчистваме учебниците. И после ще изясним кой е бил Гоце Делчев, кои са били братя Миладинови. Ние вече сме се формирали като македонска нация, казват те и това е точно така. Ние не твърдим, че те са българи, а че фалшифицират историята от Филип Македонски, през Самуил и братя Миладинови и цялото безумие, което се разправя за Кирил и Методий. Ние ги призоваваме да има експертна историческа комисия, която да седне и да изчисти както учебниците, така и академичния тон. Трагедия е там, че има псевдонучни академици, които говорят абсолютни фалшификации. Между другото идеята за експертна комисия се подкрепя от македонците. В същото време гърците са против, защото не искат да имат нищо общо с тази държава. Комисиите трябва да са на билатерален принцип – поотделно за всяка страна, да седнем и да изчистим тези неща. И това е една от темите, по която в Европейския парламент не се делим по партии.
Подобно съгласие имаме и за проблемите за сънародниците ни извън граница – в Сърбия, Молдова.
Вие сте от хората, които подпомагат разпространението на филма Горяни на Атанас Киряков. Ще намерят ли горяните място в официалната българска история?
– Филмът Горяни показа, че наложеният със съветски ботуш режим е срещал много остър отпор още от идването на новата власт. Има изключително много, десетки хиляди жертви. Това е бяло петно в историята на Европа. Затова – знае се Пражката пролет, въстанието в Унгария, въстанието в Източен Берлин, Солидарност, но абсолютно нищо не се знае за много силната българска съпротива още в самото начало. Ние сме първите, които организирано, с оръжие, сме тръгнали срещу налагания ни режим. И то това са били обикновени селяни, които са били срещу колективизацията на земята. Филмът е показан в Европейския парламент, в Париж, разпространен е и в над 200 училища в България. Ще го разпространим и в големи университети по света и библиотеки, защото трябва да се знае, че българите не са приемали наложената чрез окупацията на Съветската армия диктатура.
