Отливът на депозити от гръцките банки преди изборите в страната, в неделя (17 юни) се е ускорил. Банкери твърдят, че дневните тегления са се движели в горния край на диапазона от 100-500 млн. евро от началото на месеца досега. Според тях само на 12 юни са били изтеглени над 700 млн. евро.
Гръцките банки са в затруднено положение, след като частни лица и компании са изтеглили около 72 млрд. евро от октомври 2009-а, когато започна кризата на държавния дълг, досега. Ако след изборите страната изпадне от ЕС, местните кредитори няма да имат достъп до финансиране от Европейската централна банка и респективно ще останат без пари. Това насажда допълнителни страхове у вложителите, които се опитват да опазят средствата си, очаквайки евентуално връщане на драхмата или друга нова валута.
През май от гръцките кредитни институции са изтекли 6 млрд. евро, съобщи на 9 юни атинският вестник Катимерини, без да цитира откъде е получил информацията.
Междувременно водещите световни централни банки подготвят мерки за стабилизиране на икономиките си в случай на пазарни трусове след изборите в Гърция.
Управителят на ЕЦБ Марио Драги заяви на 15 юни, че институцията ще изпълни ролята си да осигури ликвидност на стабилните банкови партньори в замяна на адекватни залози. Той допълни, че централните банкери са правили това по време на кризата и ще продължат да го правят.
Шефът на Бенк ъф Инглънд Мървин Кинг пък оповести плановете на банковото ръководство да вкара 100 млрд. англ. лири в боледуващата британска икономика и настоя за координирана стратегия на световните централни банкери.
Председателят на Бенк ъф Джъпен Масааки Ширакава коментира за журналисти на 15 юни, след редовното съвещание на банковия борд, че той и колегите му са готови да предприемат всички необходими мерки за запазване на стабилността на финансовия сектор.
