Демонстрациите срещу приетия в сряда (13 юни) Закон за горите не спират. Те започнаха около Орлов мост в столицата още същата вечер и бяха белязани от ескалиращо полицейско насилие. Властта хвърли срещу протестиращите природозащитници, организирали акцията си за няколко часа в интернет, значителни сили – конна и моторизирана полиция, въоръжена с палки и щитове, и жандармерия. Арестувани бяха десетки. Протестиращите призоваха президента Росен Плевнелиев да наложи вето върху приетия от депутатите на управляващата партия скандален норматив. И се заканиха да окупират Орлов мост всяка вечер, докато исканията им не бъдат изпълнени.
БАНКЕРЪ публикува немалко материали за създаването, промените и корекциите в този закон още докато той се гледаше в комисиите на Народното събрание. Резултатът от критиките към него бе същият като в старата поговорка Кучетата си лаят, керванът си върви. Със същия непукизъм мнозинството в парламента си го прие като едното нищо. Опозицията (рехаво представена в пленарната зала) за пореден път обвини управляващите в откровен лобизъм и ги предупреди, че Европейският съюз не гледа с добро око на тях. Синият депутат Михаил Михайлов риторично запита има ли писмо от Еврокомисията, в което се казва, че законът не бил гласуван по правилата или не? Всъщност, още преди около месец съобщихме, че такова писмо има и в него са зададени конкретни и съвсем небезобидни към нашенските корифеи въпроси. Така и не се разбра обаче дали отговорите, които е изпратило в Брюксел Министерството на земеделието и храните, са били задоволителни.
Все пак, очевидно под натиска на Европейската комисия към един от най-скандалните текстове (който урежда реда и начина за строителството на ски съоръжения), беше дописана една допълнителна норма – да се провеждат конкурси за терените около съоръженията. Както се казва, управниците леко отстъпиха от първоначалните си намерения, но побързаха да възстановят донякъде изгубените позиции с уточнението, че конкурсите могат да бъдат обявявани след предложение на конкретен инвеститор или на собственика на горския терен. Единствената конкретика в случая е, че минималната цена трябва да е поне нормативно определена, само че каква ще е тя, все още не е ясно…
Отстраняването на техническите пропуски, както ги определи председателката на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева, беше и причината нормативът реално да бъде гледан на трето четене. При него Танева изтъкна като плюс именно направените доброзорлем корекции, но замълча за тези текстове, по които
пропуските не са отстранени
Нека припомним, че преди време на всички депутати беше раздаден доклад на същата комисия с одобрените за второ четене в пленарната зала промени в закона. Но два месеца по-късно се появи нов доклад с нови допълнения, и то в някои от най-спорните разпоредби.
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев се опита да защити норматива, подчертавайки, че целта на промените е да се стимулира развитието на туризма и спорта. Той заяви също, че това, което искал да види отново след 20 години абсолютна пустош, е деца да карат ски и че хижите и хотелите в планината са разграбени и вече унищожени от хора на бившите управляващи.
Приетите текстове на практика позволяват да се строи върху имоти от горския фонд, без да се сменя предназначението им. Законът определя, че това се допуска за ски писти, стълбове и станции за лифтове и влекове, за открити съоръжения, обслужващи спортни, културни, както и религиозни нужди, включващи и необходимите леки второстепенни постройки на допълващото застрояване, свързани с тяхното функциониране. Мнението на неправителствените организации е, че направените допълнителни корекции с нищо не решават основния проблем и че строителството в горите трябва да се извършва само след промяна на тяхното предназначение, което задължително изисква екологична оценка от Министерството на околната среда. За Константин Иванов от международната природозащитна организация WWF промените, които се правят сега, в действителност улесняват градежите върху терени от държавния горски фонд и позволяват изсичането на гори под 20 декара.
Това вече ще важи и при подобни действия върху земеделски земи. Гласувано беше терените да се предоставят чрез търг, след което да се учредява право на строеж за 30 години. Тези търгове ще се провеждат съответно от Министерския съвет – за държавните гори, от министъра на земеделието – за частните, и от кметовете – за общинските гори. Освен това началните цени при тях не бива да са по-ниски от цената на учредяване на правото на строеж. Така, чрез уж отстранените пропуски, мнозинството разширява възможността да се строи и в горите, и върху земеделските земи. Но за разлика от зелените масиви, правото за строеж върху ниви няма да се предоставя чрез търг.
Според представители на БСП и ДПС приетият закон е еманация на лобизма и е в ущърб на държавата. Интерес от него имали един-двама души, заявиха от опозицията. Павел Шопов от Атака пък заяви, че той е още по-голяма гавра с българския народ и по-голямо престъпление от заменките.
Този закон вони
каза Петър Курумбашев. Становището му е, че в норматива са оставени множество вратички, чрез които да може да се заобиколи целият закон. Впрочем, той можел да бъде заобиколен чрез Закона за публично-частното партньорство, гласуван преди седмица. Ако не ви излъжем със Закона за горите, ще ви излъжем със Закона за публично-частното партньорство, определи положението Корумбашев.
Ден преди окончателното гласуване еколозите алармираха, че освен проблема със застрояването покрай ски пистите с норматива се позволява
безпроблемно изсичане и на всички крайречни гори
Тези текстове също бяха вмъкнати по предложение на Десислава Танева и на заместника й в земеделската комисия (известен като най-упорития лобист в сегашния парламент) Емил Димитров. Чрез тях просто вече не се допуска наличието на дървета и храсти в границите на корекциите на реките и на хидромелиоративните съоръжения и те могат да бъдат изсечени изцяло.
Тома Белев от Асоциацията на парковете изтъкна, че крайречните гори са около 0.5% от всички гори в България, или около 20 690 хектара. И тези, които ще спечелят най-много от гласуваните разпоредби, са собствениците на кариери за инертни материали. По думите на Белев първите крайречни гори, които ще бъдат изсечени, ще са тези около изграждащите се и бъдещите магистрали.
Петър Кърджилов от екосдружението За Витоша допълни, че изсичането на крайречните гори ще засили наводненията и свлачищата. А представителят на Биоразнообразие Петко Цветанов смята, че това е един от най-лесните начини за ограбване на обществени средства. Цветанов припомни как от почистването на речните корита частникът (който рядко е случаен) печели два пъти – веднъж от държавата, която му плаща за тази работа, и втори път – от продажбата на добитата след сечта дървесина.
Александър Дунчев от WWF обърна внимание и върху текстовете, позволяващи сеч без разрешително в частните гори до два хектара, както и застрояване на частни горски територии от горските стопанства, без да се изисква позволение на собственика. Както отбеляза Дунчев, след като частните гори са 10% от всички у нас, дадената възможност да бъдат стопанисвани без горскостопанска програма, одобрена от държавата, е все едно да се позволи на водачите да шофират без шофьорска книжка.
