Апелативният съд оправда напълно на 20 юни бившия шеф на НАП Мария Мургина. След почти пет години ходене по съдилища бившата главна данъчна отново е с чисто досие. За това време обаче нейната сага свърши доста работа – вкара партията на Яне Янев – РЗС, в парламента и подаде оставката на бившия заместник финансов министър Георги Кадиев. Ако не беше измислената мишена Мургина, РЗС едва ли щеше да прекрачи 4-процентовата бариера на предишните избори. Ако не бяха безплодните атаки на Кадиев срещу нея, той едва ли щеше да стигне до ултиматума: Или аз, или тя! На който тогавашният министър Орешарски отсече: Тя.
Това, саркастично погледнато, са основните резултати от прословутото дело срещу Мургина. Другото са дреболии – разбити нерви и потрошени пари.
nbsp;
Всичко започва някак си от нищото. В края на 2007 г. – ни в клин, ни в ръкав, ДАНС отнема на Мургина разрешението за достъп до класифицирана информация. Просто не й подновяват изтеклата тапия без никакви аргументи. Адвокатите й веднага обжалват решението на ДАНС пред Комисията за защита на класифицираната информация и настояват да получат мотивите за отказа. Мотиви обаче отново няма.
Все пак комисията посочи два текста от закона, които разгледахме внимателно наред с препратките към различни членове и стигнахме до извода, че я обвиняват в тероризъм и хулиганство, спомня си Валери Борисов, адвокат на подсъдимата. Едната официална формулировка била опасност за националната сигурност, а другата предизвикателно поведение по особено дързък начин. Няма факти, няма ясни мотиви, само някакви измислени членове, колкото да се запълнят празните редове на страницата, казва Борисов.
Веднага сезират Съда по правата на човека в Страсбург, който допуска жалбата до разглеждане. За съжаление той все още не се е произнесъл, тъй като сроковете, с които работи, са по-дълги.
Така, ДАНС-овото решение си остава първият изстрел срещу Мургина, а по-късно към очертаната вече мишена се насочват и други стрелци.
Междувременно комисията на Цвета Маркова потвърждава правилността на решението на ДАНС . За Мургина това е достатъчно да си подаде оставката, без някой да я приканва. Пък и Законът за НАП изрично забранява тя да заема длъжността при отнет достъп до класифицирана информация.
Тогава, през пролетта на 2008 г., на сцената излиза вторият стрелец – Яне Янев. С отработен похват той започва да броди из медиите, поставя множество билбордове, сочейки навсякъде истинското лице на корупцията у нас – шефа на НАП. Яне говори за огромни присвоявания – от порядъка на 2-3 млрд. лв., за група за прикриване и покровителство на източването на ДДС…
Пушечните изстрели на Яне обаче като че прикриват нещо. Това става ясно, когато Мургина получава призовка, без да знае, че срещу нея се е водело следствие, по което вече всички свидетели са разпитани, спомня си адвокат Борисов. Материалите по делото са респектиращи – цели 140 тома, поне 10 000 страници, казва още той. Още на първо четене се вижда, че това са безразборно събирани доказателства – едва ли не всички документи, на които има нейна резолюция, включително и ревизионни актове, отчети и баланси на десетки фирми и т.н.
Събраната информация само изглежда застрашително, но на адвоката това му подсказва, че всъщност срещу Мургина не е намерено нищо въпреки масовия издирвателски поход. Междувременно Яне продължава да говори за нови злоупотреби, източване на ДДС и гига-а-а-а-нтски премии.
Първото обвинение
обаче вече е факт. По него Мургина трябва да отговаря за парцел в Созопол и за данъците на бившия собственик на Кремиковци Валентин Захариев. Въпросите звучат така: Защо Мургина е декларирала 500 кв. м в курортното градче като нива, каквито се водят те според първоначалния нотариален акт, а не като УПИ, каквито стават впоследствие. И защо вместо да върне на една от фирмите на Захариев дължими около 20 млн. лв., а след това да го гони да си плаща дълговете към хазната, които възлизат на 11 млн., тя е прихванала полагащата се на фиска сума и му е върнала разликата.
Още на първа инстанция Мургина получава оправдателна присъда по тези обвинения. Следва прокурорски протест. На последното заседание обаче прокурорът сам оттегля протеста си.
Другото обвинение е
Случаят Цолчовска
Тя е началник на териториалната дирекция на НАП в Силистра. По него на първа инстанция Мургина е осъдена на четири години ефективно лишаване от свобода за, забележете, принуда от страна на Мургина Цолчовска да си подаде оставката под заплаха, че ще я уволни. Ако Мургина я беше пребила, е изключено да й дадат толкова години затвор. А може би щеше да си ги е заслужила, ако примерно беше насилила касиерката на НАП да й предаде всички налични пари в брой, коментира Борисов.
Ябълката на раздора обаче е Гюнай Сефер, регионален лидер на ДПС в Силистра. Доказано е, че Цолчовска е забавила ревизиите на несметно богатия местен феодал. Резултатите от ревизията на най-голямата му фирма са иззети от Цолчовска и са държани в кабинета й противозаконно до последния ден на срока за произнасяне, когато тя все пак предава ревизионния акт с гриф Със сто лева да се увеличат данъчните задължения, разказва Борисов.
Друг грях на Цолчовска е, че при постъпили сигнали от служба Ревизии при особени случаи – РОС, а това е службата, която дебне за ДДС афери, тя не ги е предоставила на ревизионния екип. Ако ги е предоставила, ревизорите са можели да вземат по-адекватни мерки, като например да направят насрещни проверки, да запорират имущество на Гюнай Сефер и неговите фирми.
Малко по-рано Цолчовска се оплаква на Мургина от заместника си Димитров, че я бил натискал да не прави проверки на Сефер. Мургина съгласува реакцията си с министър Орешарски и двамата нареждат писмено Димитров да бъде уволнен веднага. На практика обаче неговият срочен договор изтича и Цолчовска не го подновява. На другия ден обаче тя прави най-странното нещо – назначава го отново. Самата Цолчовска по-късно обяснява пред съда, че всички тези алогични движения са били по принуда на местните политически лидери на ДПС и БСП в Силистра.
Шокираната от възвратнопостъпателните движения на Цолчовска Мургина праща проверка. Тя открива купища безобразия в работата на НАП Силистра като цяло, както и в случая с Гюнай Сефер по-конкретно. Проверката препоръчва да се търси дисциплинарна отговорност на Цолчовска. Последната реагира мълниеносно – излиза в отпуск по болест за година и нещо, а след това (Мургина вече е напуснала НАП) тя си подава оставката.
Безпристрастният български съд обаче приема, че има престъпление и то е, че Мургина насилва Цолчовска или да си подаде оставката, или да я върне в НАП Варна, където тя, преди да замине за Силистра, е била пресаташе на териториалното поделение. Нищо че пред втората съдебна инстанция Цолчовска разказва как са я управлявали политиците в Силистра, сочейки това като причина, че не си е вършила работата. В разказа й няма и намек, че Мургина е натискала някого за нещо в НАП Силистра. И въпреки това получава – четири години ефективно.
През февруари 2007 г. става ясно за какво иде реч. Оказва се, че Цолчовска е назначение на Кадиев, което той е съгласувал с БСП – Силистра. ДПС обаче се противопоставя мъжът й да бъде назначен за шеф на МВР в същия град. От там тръгват неприятностите на Цолчовска, но тя ги интерпретира в своя полза, заявявайки на Кадиев Мургина ще ме уволни.
На 15 февруари 2007 г. Цолчовска носи в София доклад за нередностите в региона, адресиран до Мургина, Орешарски и главния прокурор, който не стига само до Мургина. Кадиев твърди, че е видял доклада на същата дата и че Мургина го е имала, но документът се появява на бял свят чак на 7 март. В доклада си Цолчовска пак се оплаква от политиците за своите действия или бездействия.
Третото обвинение е свързано с бившия заместник-министър на финансите
Георги Кадиев и фирма Плевен 99
От фирмата се оплакват на Орешарски, че ревизорите се държат много грубо. Орешарски се обажда на Мургина – вижте какво става там. Мургина вика при себе си Койка Янева – шеф на Средни данъкоплатци.
В резивизионния доклад на Плевен 99 не са признати за разход премии и комисиони за около 1.3 млн. лева. От фирмата протестират бурно. Ревизорите търсят методолозите на НАП по телефона, но не са удовлетворени от обясненията. После пишат писмо до Мургина за методологична помощ (НАП е длъжна да им даде такава според процедурите ДОМ1 и ДОМ2). Мургина резолира писмото и го праща до съответната дирекция без да се интересува повече от отношенията между двете звена. На 16 юни 2006 г. ревизорите се обаждат отново, че не са получили исканите указания, а това е денят, в който трябва да предадат ревизионния акт. Мургина разпорежда на методолозите да работят в събота и неделя и да предадат отговора си. Те пишат становището и го предават на ревизорите. Премиите се признават за разход, но не и комисионите.
Казусът засяга определянето на комисиони по договори с две фирми – американска и френска. При сделката с американците комисионата е 3%, а при тази с французите 12%, защото тя е много по-голяма и сложна. Само че ревизорите отказват да признаят разходите от тези 9% разлика в двете комисиони.
Експертизата на втора инстанция обаче казала, че двата договора са абсолютно несравними и различните комисиони са абсолютно законни.
По това странно обвинение на Мургина Апелативният съд напълно я оправда.
В цялата работа обаче Мургина е забъркана от споменатия по-горе Кадиев. Той твърди, че Мургина е упражнила натиск по повод на ревизията. Методолозите обаче отричат. Те казват: Никакъв натиск не ни е оказван. Кадиев изгонва един от тях (мъж) и остават две жени. Те продължават да отказват подкрепа за вменяването на вина от страна на Кадиев.
Тогава Кадиев пише кърваво писмо на шефа си, че Мургина е упражнила натиск върху ревизионен екип и методолози. Пред съда тогавашният министър Орешарски си спомни казаното от Кадиев така: от МВР му признали, че някой оказва натиск в полза на фирмата.
Това е абсурдно, защото отношенията им отдавна се бяха ожесточили, разказва Орешарски. Кадиев четири пъти дотогава й е искал оставката. Накрая нервите на Кадиев не издържат и той пише писмо до Станишев с посланието: Оставете или Мургина, или мен. Освобождават го.
Така безславно приключва дългата му лична битка – той изначално е обиден, защото са отклонили негова кандидатура за шеф на НАП с мотива, че кандидатът по това време е бил следствен. Помага му Димитрина Захаринова – уволнена от НАП от Мургина.
Всички сведения на Кадиев пред съда са от типа чул от някого.
Първоинстанционният съд обаче се доверява на показанията на Кадиев и Цолчовска, като ги приема за обективни и безпристрастни и не обръща никакво внимание на показанията на подчинените. А и с просто око се вижда, че те не са доброжелателни към Мургина. Кадиев, както споменахме, иска оставката й четири пъти, а пък Цолчовска по онова време вече е завела срещу Мургина граждански иск за 20 хил. лева.
Адвокат Валери Борисов се учудва на практика, при която всички разпити са извършвани в отсъствие на подсъдимата, т.е. водели са се едностранчиво. Ако беше спазена процедурата, още в досъдебна фаза щяха да отпаднат поне три от четирите обвинения и нямаше да влязат в съда, убеден е той.
Връх на цинизма е
че на първа инстанция съдът е ползвал за вещо лице уволнена служителка на НАП, когато Мургина все още е била само заместник-шеф на НАП – Главна данъчна дирекция, казва Борисов.
Междувременно на Мургина и мъжа й са направени пълни данъчни ревизии от възникването на фирмите им до днес. Такива има и за личните им доходи и имущество. Резултатите показват, че за последните 10 години те дължат стотина лева повече, които са главно от неправилно изчислени или платени със закъснение лихви.
До 5 юли тече срокът за прокурорски протест на решението на Апелативния съд от 20 юни, което призна Мургина за невинна.
