На среща в Мексико в рамките на форума на най-развитите икономически държави президентите на САЩ и Русия се съгласиха, че насилието в Сирия трябва да спре. Барак Обама обаче не успя да получи подкрепата на Владимир Путин за промяна на режима в Дамаск. В съвместна декларация след форума на Г-20 се казваше само, че на сирийския народ би трябвало да се даде възможност независимо и демократично да определи своето бъдеще, но нямаше призив за оттегляне от власт на президента Башар Асад, както настоява Белият дом.
Отношенията между САЩ и Русия са хладни от месеци заради редица въпроси, включително заради Сирия, но основно заради тревогата на Москва от американските планове за противоракетна отбрана в Европа. Вашингтон открито изразява недоволството си от руската подкрепа за Дамаск и възпрепятстването на по-сурови мерки на ООН срещу режима на президента Асад. Срещата между Обама и Путин не показа признаци за подобряване на отношенията. Американският президент определи разговорите като искрени, което на дипломатически език означава липса на съгласие. Без подкрепата на Путин няма почти никакъв шанс за по-строги действия на ООН срещу Сирия, при положение че Русия може да наложи вето върху всяко предложение в Съвета за сигурност.
Изразената от двамата лидери подкрепа за плана на Кофи Анан също беше куха. ООН и други признават, че засега проектът е пълен провал. Усещането, че срещата е била от по-голяма полза за Путин, отколкото за Обама, беше подсилено от изказването на руски дипломат, който на въпрос дали срещата е важна за руснаците, отговори: Да, но още повече за американците. Путин вече приключи с изборите, а на Обама му предстоят, което прави американския президент по-уязвимия от двамата. Сирия още не е въпрос, имащ значение за вота, но ако телевизиите продължат да показват кадри с все повече убийства, тя лесно може да се превърне в такава тема.
Обама и Путин посветиха почти една трета от двучасовия разговор на кризата в Сирия, но обсъжданията не показаха признаци, че руският лидер е склонен да спре да подкрепя Асад. Двамата президенти засегнаха също международните усилия за обуздаване на ядрените амбиции на Иран.
Срещата им в Мексико преди форума на Г-20 се състоя в същото време, когато в Москва се водеха тежки преговори за иранската ядрена програма. Обама обяви, че двамата с Путин са подчертали общия си подход и са се съгласили, че все още има шанс въпросът да бъде решен по пътя на дипломацията.
Сложната политическа обстановка в света, съпроводена от взаимни обвинения в духа на Студената война, сериозно обтяга отношенията между САЩ и Русия в деликатен момент, когато Обама и Путин се опитват да подновят връзките помежду си. Вашингтон подозира Москва, че въоръжава сирийското правителство, което напада своите противници със смъртоносна сила, а съпротивата на Кремъл срещу по-твърди действия към Дамаск, изглежда, показва, че предстоят трудни времена за отношенията между Путин и Обама или евентуалния му приемник. Има все по-големи съмнения дали двамата мъже могат да намерят допирни точки.
Обама възхвалява рестартирането на отношенията с Русия, което започна през мандата на предшественика на Путин Дмитрий Медведев като едно от знаковите си постижения във външната политика. Но Вашингтон установява, че има все повече разногласия с Москва по редица въпроси – от Сирия и Иран до противоракетната отбрана и правата на човека. Путин не показва признаци, че възнамерява да се откаже от антизападните си изказвания и позиции, които отдавна са негова запазена марка.
Големият въпрос е да се разчупи ледът, да се отбележат няколко политически точки, но без да има каквато и да е дипломатическа експлозия в процеса. От решаващо значение ще бъде как Обама и Путин ще продължават да подхождат към Сирия – както зад затворените врати, така и пред камерите. Кризата в азиатската страна представлява проверка за това до каква степен Обама ще рискува да влезе в конфронтация с Русия, като я притиска да изостави окопалия се Башар Асад, който е неин отдавнашен съюзник и основен клиент в търговията с оръжие. Обама вече е подложен на критики от републиканците, включително и от вероятния кандидат за президент Мит Ромни, заради своята политика на рестартиране към Русия.
Обама вероятно е наясно, че твърдата реторика би могла да има обратен ефект, като притисне Москва в ъгъла и я направи още по-несговорчива.
Лидерът на Белия дом може да се опита да понижи градуса на напрежението в отношенията с Путин, но се очаква също да бъде достатъчно настъпателен, за да не даде на републиканските врагове нов повод да го обвиняват, че успокоява Москва. Путин определено не е в настроение за отстъпки, които биха могли да бъдат сметнати за признак на слабост в момент, когато той се стреми да потисне несъгласието у дома с методи, които предизвикват критики в САЩ. Той също така ще внимава да не поема каквито и да е конкретни ангажименти към американски президент, чието политическо бъдеще остава несигурно след есента.
В сърцевината на отказа на Путин да склони за Сирия е недоволството му, че НАТО според него е превишила дадения й от ООН мандат в Либия миналата година с бомбардировките, помогнали за свалянето от власт на Муамар Кадафи. Той подозира, че ако отново отстъпи, това ще отвори пътя за промяна на режима в Дамаск, нанасяйки удар на руските интереси в региона.
На личностно ниво има основание за съмнение дали Обама без драма и нетактичният Путин ще си допаднат. След като отношенията между САЩ и Русия се влошиха в края на мандата на неговия предшественик, Обама възприе по-прагматичен подход. Той постигна редица споразумения, намаляващи американските и руските арсенали от ядрено оръжие, позволяващи Москва да се присъедини към Световната търговска организация и осигуряващи маршрути през Русия за снабдяване на силите на НАТО, които се бият в Афганистан.
Близкото, наподобяващо делови връзки партньорство, което Обама изгради с технократа Медведев, избран от Путин да го наследи като президент през 2008 г., помогна за установяване на по-гладки отношения. Но за Вашингтон беше също така ясно, че Путин, който тогава стана формално министър-председател, е кучето алфа в руския управляващ тандем и че рестартирането нямаше да е възможно, ако той не го подкрепяше зад кулисите. Сега Путин започна още един, вече шестгодишен президентски мандат и отново е главният събеседник на САЩ от руска страна – роля, която той остро подчерта, като по-малко от две седмици след встъпването си в длъжност пропусна форума на Г-8 с домакин Обама. Твърдите външнополитически изказвания на Путин, откакто отново пое поста, включително и настояването му, че Москва няма да търпи намеса в нейните дела, и искането за обвързващи гаранции по противоракетната отбрана, биха могли да са предзнаменование за това, което очаква Обама, ако той спечели втори мандат.
Анатоли Стайков
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
