Големите пари и големите интереси винаги са имали решаващата дума в държавната политика за туристическия бранш. И докато досега всичко се случваше скришом от погледа на публиката, през последните месеци и политици, и бизнесмени съвсем открито лобираха и създадоха новите, угодни за всички, правила за управление на сектора. Благодарение на тях частните предприемачи ще получат достъп до милионите, които всяка година държавата дава за реклама на туризма. Ще си спестят и труда да категоризират плажовете и ски пистите. В замяна хотелиерите и ресторантьорите ще склонят на всеки пет години да им се правят планови проверки дали покриват присъдените им звезди. Както се казва: чисти сметки – добри приятели. Всички тези договорки са записани в новия проект на закон за туризма, който бе одобрен от Министерския съвет на 20 юни. Официално нормативът е замислен да защитава обществените интереси, но, както се вижда, първо ще удовлетвори частните.
Десетките държавни милиони
nbsp;
за развитието и популяризирането на бранша ще се харчат по нов начин. За целта се създава Българска туристическа организация, която ще координира дейностите на национално ниво, ще се занимава с участието на страната в международни изложения и ще изработва и разпространява рекламните и информационни материали. На нея именно ще бъдат предоставени всички пари от държавния бюджет, предвидени за възхвала на българския туризъм. Освен това организацията ще прибира 10% от туристическия данък, както и 50% от приходите от глоби и имуществени санкции. Събраните такси от туроператорите за участието им в международни и национални туристически борси, изложения и панаири също ще отиват по нейните сметки. Позволени ще са и приходи от собствена дейност, от международни програми и еврофондове, като и от помощи и дарения.
По-интересното обаче е, че в управителния съвет на тази структура освен представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и назначения от държавата изпълнителен директор ще има още трима души от туризма. Така решенията за изразходването на средствата до голяма степен ще се взимат от бизнеса в лицето на туроператорите, хотелиерите и ресторантьорите. Те ще решават кои точно обекти от съответния район да се рекламират и по какъв начин.
С това роенето на администрация и началници съвсем не свършва. Предвижда се страната да бъде разделена на туристически райони, които пък ще се управляват от специални организации. На тях също ще бъде поверена рекламна и маркетингова дейност за формиране на регионални туристически продукти. Там ще могат да членуват търговци, собственици на категоризирани и сертифицирани туристически обекти, туроператори и туристически агенти, туристически сдружения, общински и областни администрации, научни организации, институти и училища, сдружения на застрахователите, потребителите, работодателите, представители на национални, общински и регионални музеи, национални и природни паркове… и кой ли още не. Финансирането, естествено, пак ще е от държавата – под формата на 20% от събрания туристически данък, нищо че тези формирования ще имат право и на стопанска дейност, а ще разполагат и с достатъчно други източници на пари като членски внос, дарения, предоставянето на платени услуги, средства от еврофондовете… Така още веднъж
данъкоплатците ще подпомогнат бизнеса
nbsp;
който впрочем единствен се ползва и от намалени ставки на ДДС.
Всяка реализирана нощувка като краен резултат от туристическата дейност, съответно и генерираните приходи, в това число от туристически данък, е плод на съвместните усилия както на частния сектор и на местната администрация, така и на държавата, особено по отношение на националния маркетинг и общата инфраструктура. В този смисъл проектозаконът предвижда цялостна схема в областта на туристическия маркетинг, включваща национално, регионално и местно ниво, отчитаща приноса на всички лица, ангажирани с формирането на туристическия продукт и съобразена с актуалните тенденции в сектора, обясняват от икономическото министерство.
Разбира се, за да не изглежда нормативът съвсем лобистки, хотелиерите, туроператорите и ресторантьорите са склонили и на някои нетолкова приятни за тях промени. Такава например е премахването на порочната практика звездите на туристическите обекти да се присъждат безсрочно. Колкото и невероятно да звучи, категоризацията на сградите за подслон и заведенията за хранене у нас днес е вечна и се получава при заплащането на еднократна такса от 500 до 5000 лв. в зависимост от броя на стаите или местата. Да не говорим, че няма кой да следи дали всички критерии се покриват и е напълно възможно някои от екстрите като масажист, фитнес инструктор, екскурзовод, детска занималня и др. да ги е имало преди време, но вече да ги няма. Само че категорията си остава същата, а и тарифите не се променят.
Тази абсурдна схема бе въведена не без съдействието на туристическото лоби (и сигурно небезкористно) в началото на 2005-а, с промяна в Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. Само че занапред звездите вече ще се присъждат за срок от пет години, след което ще се плаща нова такса за подновяване на категорията и ще се извършва проверка от контролните органи. По думите на заместник икономическия министър Иво Маринов при евентуални инспекции поне една трета от хотелите
ще се разделят с част от звездите си
nbsp;
тъй като не отговарят на нормите. Днес такива проверки не се правят, а за съответствието на предлаганите услуги с категорията следи Комисията за защита на потребителите. Тя обаче работи само по сигнали или оплаквания, а и предписанията й имат пожелателен характер.
В действителност положението за хотелиерите съвсем не е толкова страшно, тъй като акциите за сваляне на звезди няма да започнат веднага, дори и нормативът да бъде обнародван още следващия месец. Подновяването на категориите ще тръгне чак от 2013-а и което е най-странното, ще засяга само обектите, получили удостоверение през 2004-а и 2005 година. През 2014-а ще се инспектират категоризираните през 2006-а и 2007-а. А година по-късно на прицел ще са тези с присъдени звезди през 2008-а и 2009-а. Най-новите хотели и ресторанти, въведени през последните две години, ще се категоризират едва през 2016-а и 2017-а. С други думи, направен е компромис и бизнесмените ще имат на разположение достатъчно време да влязат в нормите.
За разлика от хотелите и заведенията, категоризация на плажовете и ски пистите няма да има, нищо че такава бе предвидена в публикувания за обществено обсъждане проект на закона. Причината тази иначе добра идея да отпадне е
силният натиск на туристическия бранш
nbsp;
върху икономическият министър Делян Добрев. Официалното обяснение е, че такава процедура щяла да дублира концесионните договори, но истината е, че с премахването й ще се спестят маса разходи на предприемачите за поддръжка на въпросните съоръжения.
Все пак в законопроекта е останало задължителното сертифициране на допълнителните услуги в СПА, уелнес- и таласотерапевтичните центрове. Така редица хотели няма да могат да се рекламират като СПА, тъй като няма да покрият минималните изисквания. Сега всеки втори обект в курортите ни се е окичил с тази абревиатура, за да привлича повече клиенти и да прибира повече пари, но са много малко тези, които могат да предложат нещо повече от сауна, джкаузи и нескопосан масаж.
Целта на сертифицирането, което ще се извършва от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, е да се въведе ред за предоставяне на тези изключително важни за туризма и същевременно добили широка популярност услуги, от които в голяма степен зависи и здравето на потребителите им. Покриването на изискванията, които ще бъдат разписани в наредба, ще гарантира качествена и безопасна услуга. Недвусмислено и без заблуждаваща реклама ще се посочват видът на центъра и предоставяните в него услуги, обясняват в мотивите си експертите от икономическото ведомство.
С новия закон за туризма ще бъдат прехвърлени повече отговорности и на местните власти. Те вече ще категоризират всички обекти с едно и две звезди (семейните хотели от всички категории, къмпинги, мотели, почивни станции и др.), без вилните селища, апартхотелите, вилите и хижите. На общините ще бъде дадена и възможност да контролират и да налагат глоби на оценените от тях обекти.
Предоставянето на кетъринг услуги пък ще става чрез уведомителен режим. Ще се въведат и правила за упражняване на професиите Екскурзовод, Планински водач и Ски инструктор, както и съответните условия и ред за придобиване на правоспособност.
nbsp;
Туроператорите
Според законопроекта за туризма заявленията за регистрация за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност вече ще могат да се подават и по електронен път. Очевидно, отчитайки навлезлите нови информационни и комуникационни технологии, проектозаконът въвежда и възможност за сключването на договор за организирано туристическо пътуване през интернет. Онлайн ще могат да се издават още електронен туристически ваучер, както и резервационна бланка.
Занапред няма да има проблеми туроператорска дейност да се извършва и само по електронен път (чрез сайт), като са намалени изискванията, съществуващи в действащия сега Закон за туризма. Чрез въведените нови правила т. нар. сайтове за групово пазаруване също стават туристически агенти (при определени обстоятелства и според предлаганите услуги) и трябва да притежават регистрация за извършването на този вид дейност.
Значително се разширяват разпоредбите за задължителната застраховка Отговорност на туроператора, като ясно и подробно са описани правата и задълженията на туроператори и застрахователи. С промените пък в Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора (б. а. – които бяха обнародвани в Държавен вестник на 4 май), тази застраховка се увеличи между три и седем пъти. Компании с годишен приход до 100 хил. лв. ще бъдат задължени за сключват застраховка за 50 хил. лв., а при тези с над над 3 млн. лв. – застраховката за клиентите им трябва да е 1.4 млн. лева. Фирмите имат срок до 4 юли да представят полиците си в ресорното министерство.
nbsp;
nbsp;
Санкции
* За извършване на туроператорска дейност без необходимата регистрация, глобата е 5000 лв. за физическите лица и 10 хил. лв. за едноличните търговци и фирмите. При повторно нарушение санкцията се утроява, а при причинена средна или тежка телесна повреда се налага и забрана за упражняване на тази дейност за срок от две години.
* До 2 хил. лв. е глобата за туроператор, който не предостави на потребител туристически ваучер.
* До 10 хил. лв. е санкцията за извършване на дейност в обект без категоризация.
* С 5 хил. лв. се наказва хотелиер, който не води регистър на настанените туристи и на броя на реализираните от тях нощувки.
* За предлагането на СПА услуги без необходимия сертификат глобата е 5 хил. лева.
