Ако решите да си купите кола, кого питате каква да изберете? Комшии, роднини, автомонтьор? Сравнявате данните за избран от вас тип кола при различните марки или просто емоционално решавате, че искате да карате примерно Тойота.
Кое прави избора ви рационален?
Това, че толкова си харесвате колата, че забравяте за неудобствата, които притежава, и проблемите, които ви създава…
Ами, ако решите да си застраховате живота или имота, да инвестирате в доброволен пенсионен фонд, да си направите допълнителна здравна осигуровка, да инвестирате свободни пари и т.н…, тогава кой ви консултира? Отивате при прехвален застраховател и той ви убеждава да си купите полица? Или тичате при брокер, който продава полици на няколко застрахователи? Или пък се информирате от интернет и си слагате сами главата в торбата?
Резонно идва въпросът: Как да избираме? Нормално ли е в България да няма безпристрастен консултант, който професионално да подбере оферти и да ни предложи тази, която най ни прилага? Не правим ли, както биха го дефинирали психолозите, избор без избор?
Вместо мотивиран избор.
nbsp;
nbsp;
Един призрак броди из… България. Призракът на независимия финансов консултант.
Всъщност не е един, трима сме! Това казва за БАНКЕРЪ първият, пионерът Любомир Христов, дипломиран финансов консултант от Американския колеж в Пенсилвания, САЩ, председател на управителния съвет на Института на дипломираните финансови консултанти у нас и член на Консултативна група на заинтересованите в Европейския банков регулатор.
На практика обаче фигурата на независимия финансов консултант у нас не съществува в поднадзорния мир. Този факт Христов нарича регулаторна некомпетентност и страх от англосаксонската система в тази област. Затова и тримата независими финансови консултанти всъщност са извън регулацията в България. Те работят с лицензи на Института на дипломираните финансови консултанти, но не и с осанна- та на Комисията за финансов надзор.
Всъщност CFP(Certified Financial Planner – сертифициран финансов плановик) е нещо много повече и нещо много по-полезно от инвестиционните консултанти, застрахователните агенти и брокери и пенсионноосигурителните посредници, които организирано шетат из небанковите финансови дебри у нас.
Плановикът
е човек еднакво отдалечен от компаниите. Той е агент единствено на клиента, обяснява Христов. Той владее практиката на финансовото планиране – да ти вземе мярката (т.е. твоите идеи за бъдещето) и да ти ушие костюм. Той е човекът, който ще ти докаже, че със сегашния размер на доброволна инвестиция няма да постигнеш желаната пенсия; от него ще научиш, че при искания от теб инвестиционен портфейл вложенията ти могат да се множат, но може и да паднат с до 20 процента. И да проумееш, че този риск не е за теб, което ще проличи по избилата студена пот на челото ти, коментира Христов.
Плановикът ви сочи верния път при застрахователното планиране – от какво животозастраховане имате нужда например. Той играе за вас, а не както прави агентът – убеждава те да си купиш определена полица, за да пипне комисионата .
Професионалистът с табела независим на врата е безценен при инвестиционното планиране, данъчното планиране, пенсионното планиране и нещо, което в България е в зародишна фаза – наследственото планиране, казва първопроходчикът Христов.
В интерес на истината, в България неотдавна бе направен опит за ин витро (в изкуствени условия) зачеване на нова фигура в ин виво (в естествени условия). Това се случи в средата на юни, когато в края на една дълга маса седна Бари Хорнър, член на борда на британския Институт за финансово планиране и главен изпълнителен директор на Paradigm Norton Financial Planning. Той каза ясно: независимото финансово планиране е гръбнакът на финансовото консултиране при англосаксонския модел. Хорнър обърна внимание, че фигурата при тях се казва финансов планьор или плановик, а не финансов консултант, което трябва да подскаже, че акцентът е поставен
върху бъдещето на инвеститора
nbsp;
Бари Хорнър бе поканен у нас от Любомир Христов за първата седмица на потребителя, организирана от КФН.
Има чисто законови пречки пред независимия финансов консултант, изтъкна в резюмето си Христов. – Инвестиционният консултант трябва да е на трудов договор при съответния инвестиционен посредник, за когото работи. Осигурителният посредник може да предлага пенсионни продукти само за едно пенсионноосигурително дружество. А застрахователният брокер е свързан с договори с известен брой застрахователи. Така е по закон. Всеки играе за някого, а само независимите финансови консултанти са
истинските Агенти на клиента
добави Христов.
Така Бари Хорнър стъпи на пресен насип, който освен че го издигна в очите на присъстващите, го заплаши и от затъване в недоверието на българските регулаторчици. Островният експерт даде и фрапиращ пример за кашата в регулирането и надзора на небанковия финансов сектор във Великобритания.
Преди пет години беше приет Закон за опростяване на пенсионната система и досега бяха направени над 900 промени в него, жалва се той. Фигурата на независимия финансов консултант била островче на стабилността, но готвените законови промени, които ще влязат в сила от Нова година, щели да го ударят със силните си рестрикции. Целта била да се повиши качеството на услугата, но цената на това ще е твърде висока – около 30% от играчите ще отпаднат от пазара. Консултантите по всяка вероятност ще бъдат лишени от комисиони, които ще бъдат заменени от твърди такси за услугата. Едновременно с това Хорнър направи добра пропаганда на независимия финансов консултант като посочи, че само неговата фирма има присъствие в 25 страни от цял свят.
Шефовете на КФН скочиха като Майкъл Джордан
по-известен с прякора си Въздушния (Air Jordan ), при обсъждането на тези идеи. Те коментираха специално за БАНКЕРЪ, че англосаксонската система няма нищо общо с континенталноевропейската , към която принадлежим и ние, и в този смисъл проблемите й почти не ни интересуват. След реформите във Великобритания – не 30% от консултантите ще хартисат от пазара, а 30 на сто ще останат, коментира висш служител на КФН.
Въпреки че на Острова имат финансов пазар от 450 години, а ние – само от четири и половина години, ние не сме аборигени и в надзора и регулациите сме взели всичко ценно от миналия световен опит. Неслучайно тяхната Комисия за ценни книжа е създадена през 1998 г. – две години след нас. Това поясни един от шефовете на КФН специално за читателите на БАНКЕРЪ.
Христов опонира, че услугите на CFP се ползват в 20 страни в света, от които в Европа, освен Великобритания, са Австрия, Германия, Франция и Швейцария. Тоест мразеният у нас англосаксонски модел се е утвърдил и в недружелюбна евросреда.
Но, липсва, казано на парламентарен жаргон, чуваемост. У КФН са и хлябът, и ножът.
Независимият финансов плановик ще го има. Той е една възможност за избор на изстрадалия български инвеститор, който продължава да си мисли, че банковият депозит е единственият начин да съхрани парите си.
nbsp;
nbsp;
Любомир Христов:
Движим се без пътна карта
Като всеки план, и личният ни финансов план е като пътна карта. Той ни показва къде сме в момента, къде искаме да отидем и как да стигнем дотам. Петте стъпки са: текущо състояние, цели, разработване, изпълнение, периодичен преглед и настройка. Къде сме в момента финансово се установява по същия начин, както го прави и една фирма. Необходими са ни личен баланс (активи, пасиви, нетна стойност – или колко струваме), приходи и разходи и паричен поток. По-интригуващо е формулирането на целите. Не го правим често и по този начин оставяме обстоятелствата да ни водят. Тук става дума за това как и къде се виждаме след 5, 10, 20 години и колко ще струва това. Планът трябва да ни покаже как да постигнем целите си в зависимост от началното състояние, капацитета ни да носим финансов риск, това, което знаем за пазара, и достъпните ни финансови инструменти. Планът съдържа инвестиционната стратегия, с която определяме желаното разпределение на активите си, и финансовите инструменти, най-подходящи за реализиране на целите. И най-добре обмисленият и разработен план е безполезен, ако остане в чекмеджето. Изпълнението на плана се състои в откриване на сметки и придобиване на финансовите инструменти, които сме избрали. Добре е планът да се преглежда и настройва при нужда поне един път годишно или при сериозни промени в здравословното, семейното и професиналното състояние, когато вероятно и целите ни се променят. Други причини за периодичен преглед и настройки в плана са динамиката на пазарите и промените в законодателството, особено данъчното.
Ако изработването на собствения ни финансов план изглежда трудно или отнемащо време, с което не разполагаме, защото сме заети да правим пари (или предпочитаме риболова), можем да си наемем финансов консултант. Как да разпознаем професионалиста? Чрез интервю. Ако някой, който се представя за финансов консултант, не се интересува от нашите цели, времеви хоризонт и поносимост към риск, а ни обяснява предимствата на ограничен брой продукти, обикновено произведени от неговия работодател, той е продавач, а не консултант. Нищо лошо – продажби и продавачи е имало, има и ще има. Просто е важно да се знае кой кой е и какво може да направи за нас. Друг начин да се ориентираме са професионалните звания. В областта на финансовото планиране златният стандарт е CFP.
Който носи професионалното звание CFP, ни дава сигнал за четири неща: че е преминал успешно сериозно обучение в областите, които ни интересуват: инвестиции, застраховане, данъчно, пенсионно и имуществено планиране, а това значи, че е овладял принципите, практиките и техниките на разработване на финансов план; че е покрил строгите изисквания на квалификационен изпит във всички тези области;че има поне тригодишен практически опит в работа с клиенти;че се е задължил и е наблюдаван да спазва етичните норми и правила.
