Управляващите съобщиха в четвъртък, че ще пишат закон за лобизма. Ако съумеят да го внесат в оставащата година до края на мандата си, това ще е шестият законопроект по тази тема. Опитите за узаконяването на явлението датират още от 2000 година.
Първият закон за лобизма влиза в сила в САЩ през 1946 година. Той изисква физическите и юридическите лица, извършващи застъпническа дейност, да се регистрират и да разкриват в полза на кого лобират, каква промяна на законодателството се опитват да направят, с какъв бюджет разполагат и колко са похарчили.
В ЕС правилата за лобиране са сравнително по-либерални от американските. В Брюксел са се регистрирали около 15 000 лобисти.
Според една от версиите за възникването на понятието лобизъм то е дошло от хотел Уилърд във Вашингтон, където 18-тият американски президент Юлисис Грант обичал да си почива. Там той често бил заобикалян от застъпници на конкретни интереси и понеже ги срещал в лобито, ги нарекъл лобисти.
nbsp;
Този път завалялите като лятна градушка обвинения в лобизъм опръскаха и управляващи, и опозиция, и един независим. ГЕРБ бяха шумно порицани, че Законът за горите обслужва Витоша ски, БСП – че са приели през 2007 г. закон за зелената енергия, заради който сега токът поскъпвал. С благородни намерения депутатът Венцислав Върбанов също се наби между шамарите, предлагайки промяна в акцизите на цигарите, която щеше да облагодетелства Булгартабак и Кингс табако. Засега приемането на предложенията, набедени за лобистки, изглежда замразено заради острата публична реакция, която предизвикаха. Няма гаранция обаче, че един хубав ден те няма да бъдат отново вкарани в залата. Поправките, касаещи застрояването на планините, засега паднаха, а усетил се овреме, бившият земеделски министър Върбанов отложи цигареното си предложение си за по-добри времена. Сергей Станишев пък обвини ГЕРБ, че са приели 60 лобистки закона и заяви, че бумът на ВЕИ проектите е започнал при настоящото управление.
Истерията около политическото лобиране набира сила периодично, когато се насъберат твърде много законодателни поправки в полза на корпоративни или лични интереси за прекалено кратко време. След като никой от множеството законопроекти за лобизма, предложени в последните 12 години, не беше приет, въпросът като че ли вече не стои приоритетно в дневния ред на обществото. Всички, изглежда, вече са убедени, че и със закон, и без закон политическата корупция ще продължава да съществува, а опитите тя да бъде доказана убедително ще са редки като появата на бяла лястовица.
Регламентирането на лобизма все пак би изкарало немалко
тайни практики
nbsp;
наяве и би изсветлило една и без друго сива по своя характер дейност, с която сега се занимават познати и по-малко познати люде. Както и немалко пиар и консултантски компании. Поправките в Закона за горите, направени от Емил Димитров, са единият от видовете лобизъм, за който донякъде може да се приеме, че съвпада с определението за конфликт на интереси. По думите на депутата обаче той е продал фирмите си, преди да влезе в парламента.
Съвсем друг лобизъм извършват браншови организации, синдикати и неправителствени организации. От тях по дефиниция се очаква да бъдат в контакт с представителите на изпълнителната и законодателната власт и да защитават интереси. С трети тип лобизъм се занимават професионалните посредници, които обикновено представляват компании срещу заплащане.
Сегашните управляващи също първоначално демонстрираха желание да дефинират явлението и да го изсветлят. Покрай скандала с Красьо Черния (обявен за лобист в съдебната система) тогавашната опозиция ГЕРБ повдигна въпроса, а още в средата на 2010 г. Цецка Цачева обяви, че през зимата се очаква парламентът да гледа закон за лобизма. Въпреки че приемането му беше едно от предизборните обещания на управляващите, към края на същата година председателят на Народното събрание вече беше на мнение, че страната все още не е готова за такъв.
Опитите за регламентиране на явлението датират още от края на 2000 година. Тогава, по време на правителството на Иван Костов, депутатът от СДС Илия Петров вкара в парламента
първия проектозакон
nbsp;
Той предвиждаше създаването на публичен регистър на лобистите към Сметната палата и забраняваше работещите в държавната власт и администрацията да са лобисти. Текстът обаче така и не влезе в парламентарната зала, което вносителят си обяснява с вътрешните конфликти в СДС.
Най-голям шум се вдигна, когато депутатите от Новото време Борислав Цеков, Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски внесоха свой законопроект две години по-късно – през 2002 година. Той също предвиждаше създаване на публичен регистър и забраняваше лобистите да раздават парични или имотни облаги. В него беше записано, че хората на властови позиции могат да се възползват единствено от командировки и дневни, пътни и квартирни разходи, платени от лобиращите. Забраняваха се и подаръците за техни роднини по права и съребрена линия до четвърта степен включително. Явлението лобизъм беше дефинирано като оказване на въздействие при приемане, изменение, допълване или отмяна на нормативен и административен акт или организирането на петиции и други предложения до институциите. Дейността на синдикатите, медиите, българските и чуждестранните партии, международни организации и представителите на правителства на други страни бяха изключени от определението за лобизъм.
Струва си да се върнем към случая, защото той е показателен за това кой стои зад голяма част от законите в България. Тогава представителите на
едрия български капитал
бяха сред първите, които прегърнаха идеята за закона. Просто защото той щеше да смъкне цената на взаимоотношенията им с властимащите. Бизнес клуб Възраждане публично демонстрираха подкрепата си и за да убедят обществеността в правотата на позицията си, Васил Божков, покойният Илия Павлов, Добромир Гущеров, Атанас Бобоков, Стоян Денчев и депутатите вносители участваха в семинар за лобизма. Показателно той се състоя в столичен хотел, чиято собственост медиите свързват с един от въпросните бизнесмени. Според текстовете на обсъждания законопроект това си беше чист лобизъм, но напълно допустим – пак според него.
Докато течеше нещо като публично обсъждане, Илия Павлов скастри журналистите в Народното събрание: Обидно ми е, като ме питате какво правя в парламента. Аз защитавам интересите на 10000 души, които стоят зад мен и на които им плащам заплати. Тук ми е мястото. Защо никой не пита пенсионерите на балкона в пленарната зала какво правят? Той сподели и мнението си, че обществото ще е узряло тогава, когато разбере, че политиката се прави извън политическите субекти. По-малко от пет месеца по-късно, въпреки или тъкмо заради таланта си да прави пари в България, Илия Павлов вече не беше измежду живите.
По повод на същия проектозакон пък самият Васил Божков, иначе доста пестелив на публични изяви, написа статия във в. Труд, в която сподели от първа ръка някои от механизмите на лобирането по български: Допреди година и половина се знаеше
кое колко струва
nbsp;
и по веригата на властта на кого колко трябва да се даде. Всичко беше пари под масата – мръсно и тайно. Посредниците взимаха, обещаваха, но често не свършваха никаква работа. Вдигаха рамене и казваха: Не става, извинявай. В някои случаи може да си вземеш парите обратно, но по-често не успяваш. В онези години бе известен конфликтът между собственика на Нове холдинг и Иван Костов, чието управление се визира в текста. По-нататък Божков обясняваше и че не би подкрепил забрана за застъпничество в Агенцията по приватизация, защото според него лобизъм би трябвало да има навсякъде.
Въпреки мощното рамо на Възраждане опитът на Новото време удари на камък. В следващото Народно събрание бяха внесени още три законопроекта за лобизма, които потънаха също толкова безславно. Един от тях беше на ДПС, но откровенията на Ахмед Доган за обръчите от фирми вероятно принудиха коалиционните му партньори да се въздържат от съвместно законотворчество по деликатната тема.
Та така и до днес. В момента депутатите трябва да приемат сериозен брой поправки и закони до началото на августовската си ваканция и затова започнаха да заседават извънредно и във вторник. Напънът точно сега да се пише и текст за лобизма сигурно им идва нанагорно въпреки крещящата нужда от регламентирането на сферата. Докато не решат, че е дошъл подходящият момент за внасяне и приемането му, единственият регулатор ще си остане пазарният принцип на търсене и предлагане.
