Газопроводът Набуко, който сериозно изостава от конкурента си Южен поток, получи неочакван тласък в развитието си. Преди дни консорциумът Шах Дениз, разработващ втората фаза на едноименното азерско находище, съобщи, че вече не разглежда Южноевропейския газопровод (SEEP) като вариант за транспортиране на добитият в Каспийско море природен газ към Стария континент. Така на практика в играта за горивото от Шах Дениз остават само съкратеният вариант на европейската тръба – Набуко Уест и Трансадриатическият газопровод (ТАP).
Проектът Набуко – Уест е избран като потенциален вариант за износ на азербайджански газ. Това решение е взето съгласно оповестените още през 2011 г. критерии за избор. От консорциума Набуко ни предоставиха гаранции, че газопроводът ще бъде построен до началото на експлоатацията на Шах Дениз – 2. Ние ще си сътрудничим с тях, за да може да се оптимизира проектът, се казва в официалното заявление на компаниите BP-Azerbaijan и SOCAR, влизащи в обединението Шах Дениз. Според споменатите критерии за потенциален маршрут за износ на азерски газ в Италия през февруари тази година бе избран и TAP, като дори бе сключено споразумение за сътрудничество.
Окончателният маршрут за природния газ от Шах Дениз-2 ще бъде определен в средата на 2013-а, когато ще се подпише и споразумението за продажбата на синьото гориво. Експертите обаче са категорични, че газ за Набуко ще има. Съкратеният вариант на проекта предвижда строителството само на 1300 км тръби (България – 412 км, Румъния – 469 км, Унгария – 384 км и Австрия – 47 км) вместо първоначално предвидените 3300 километра. И най-важното, капацитетът му е намален наполовина спрямо планираните преди 31 млрд. куб. метра годишно. Всичко това го прави далеч по-лек финансово, респективно и по-лесен за реализиране.
Така или иначе, изпълнителният директор на консорциума Набуко Райнхард Мичек бе доволен от новината, определяйки я като много важна за проекта, който ще допринесе значително за сигурността на газовите доставки в Европа. По неговите думи специалистите вече сериозно работели за определянето на окончателната стойност на газопровода в съкратения му вариант. В първоначалния цената бе около 15 млрд. евро и съвсем основателно предизвика притеснения у участниците в начинанието – австрийската компания OMV, унгарската MOL, българската Булгаргаз, румънската Трансгаз, турската Боташ и германската RWE. В началото на май премиерът на Унгария Виктор Орбан обяви, че страната му се отказва от проекта, тъй като има много неопределеност около него, която не може да се пренебрегне, а същевременно и стойността му непрекъснато се увеличавала. България също декларира, че няма възможност да финансира своя дял и призова Европейската инвестиционна банка да отпусне кредит, който след това да се връща постепенно. В германските медии пък се появиха публикации, че дори и RWE разглежда възможността за изтегляне от Набуко заради липса на перспективи за сключване на договори за доставка на природен газ с Азербайджан и Туркменистан.
Сега основанията за песимизъм са далеч по-малко. Още повече че в края на миналата седмица и министърът на енергетиката и природните ресурси на Турция Танер Йълдъз заяви, че Трансанадолският газопровод (TANAP) ще се присъедини към проекта Набуко – Уест. А до неотдавна Анкара съвсем бе зачеркнала европейската тръба. Всъщност, подобен ход бе повече от логичен. На първо място, TANAP е доста по-евтин и по-лесен за реализиране проект от Набуко, защото ще използва вече съществуващите турски газопроводи. И второ, той отваря на Турция възможността от транзитьор на синьо гориво, да се превърне в основен играч на европейския пазар.
По време на провелата се в Истанбул 20-а среща на върха на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество Турция и Азербайджан подписаха междуправителствено споразумение за реализирането на TANAP. Турската страна ще има 20% дял в него, а останалите 80 на сто са за азербайджанската фирма SOCAR. Първоначалният капацитет на трансанадолската тръба ще е около 16 млрд. куб. метра на година. Близо 6 млрд. от тях ще са предназначени за консумация от южната ни съседка, а останалите ще се транспортират за Европа. Именно около 10 млрд. куб. метра ще е и пропускателната способност на Набуко – Уест, поне в началото.
Наистина, Европейският съюз държи голяма част от капацитета на Набуко да се обяви на свободен търг, докато Турция и Азербайджан не искат да се подчиняват на тези правила. Но евентуалното сътрудничество между Набуко и TANAP изглажда и тези противоречия и задоволява претенциите на всички. С изключение на Русия, която има най-голям интерес азерският газ да не достигне до Стария континент. Според водещия изследовател на американската неправителствена организация Джеймстаун за региона на Евразия – Владимир Сокор, Москва ще направи всичко възможно, за да попречи за реализирането на Набуко. В същото време обаче вече е ясно, че Русия не може (или не иска) да оказва натиск върху Турция по въпроса за транспортирането на каспийски газ, след като по никакъв начин не реагира на подписаното между Анкара и Баку споразумение за реализирането на TANAP. Това до голяма степен се обяснява и с факта, че Москва доста се поизпоти , докато получи съгласието на комшиите за преминаването на подводната част на Южен поток по дъното на Черно море.
