Големите идеи обикновено осеняват президента Плевнелиев по време на визитите му в чужбина. Или той поне намира за подходящо да ги оповести първо на задграничната публика. От Германия научихме за идеята му за музей на Държавна сигурност, от САЩ – за технологичния парк. Няма лошо – важно е да има проекти, още по-важно е да са реалистични, най-важно е все пак да водят до добри резултати. Важно е също така да се случват.
В Германия и Гърция, които държавният глава посети през седмицата, блеснаха строително-творческите и дипломатическите му амбиции. В Берлин Плевнелиевстроителят покани специалисти от германския технологичен център Адлерсхоф да помагат при проектирането на София тех парк. Прессъобщенията на президентството не оповестиха кой ще поеме заплатите им, ако решат да приемат офертата, но по традиция се предполага, че честта ще се падне на данъкоплатеца. Разбира се, щом се прави в името на високотехнологичната индустрия и първата в България иновационна екосистема в подкрепа на предприемачеството и иновациите,не бива да издребняваме.
Трябва да се приветства, че в Атина Плевнелиевдипломатът промени тона на страната ни към южната съседка и демонстрира добро отношение към нея. Нещо, което висш български представител не бе правил отдавна. Всъщност имахме всички основания да се съмняваме, че отношенията ни са все още нормални. Гръцката драма отключи шизофреничното отношение не само у българските политици, но и в цялото общество. Реакциите на властта обаче бяха ушити по мярката на електората, подобно на байганьовското тупане по гърдите за фамозната фискална дисциплина.
Кризи е имало, има и ще има, но отвъд кризите остават големите постижения на един народ, на една държава, която е люлка на европейската цивилизация. На една държава и един народ, които дадоха на света демокрацията, математиката, философията, човешкото знание. Отвъд кризата остава и нашето приятелство. Солидарността, сътрудничеството и приятелството между два достойни близки народа, декларира президентът в сряда.
Въпреки че кризата не е особено приятно нещо, има известно злорадство (по отношение на Гърция), защото България винаги е сравнявана с Гърция. Сега се създава впечатление, че гърците се справят по-зле от нас, това ни помага много като правителство, сподели вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков пред германския Ди Велт преди около седем месеца. Сред признанията му тогава присъстваше и това, че българите до известна степен са щастливи от нещастието на гърците.
Преди по-малко от половин година пък външният министър Николай Младенов обяви, че му е омръзнала ситуацията, при която през няколко месеца някой идиот в Гърция решава, че ще използва границите с България, за да натиска гръцкото правителство. Повод за коментара му стана опасността гръцки фермери отново да блокират българската граница.
Ясно е, че феноменът на солидарността, с която хората, притиснати до стената, се борят съвместно за интересите си, е неразбираема за българските политици. Няма как да е другояче, след като икономическите препятствия, през които премина държавата, разядоха обществената тъкан (дотолкова, доколкото е съществувала) и превърна българите в единаци. В Гърция този процес явно не е толкова напреднал.
Младенов, който придружаваше Плевнелиев в Атина и Солун, възприе различен тон там. Той припомни, че Гърция е подкрепила страната ни за присъединяването й към ЕС и НАТО и сега, когато тя изпитва трудности, ние можем със сигурност да я подкрепим и да покажем същата солидарност, която те показват към нас.
Иначе в Атина президентът обяви, че има финансиране за газовите връзки между двете страни. Там той лансира и още една идея – България, Гърция и Румъния да работят заедно по проекти от европейския пакт за растеж, който е на стойност 120 млрд. евро.
Невъзможно беше посещението в Гърция да премине и без задължителната подвеждаща аналогия между българския фалит от 1997 г. и ситуацията, в която се намира Атина. С добросъседска загриженост външният ни министър разказа как преходът ни е научил, че не можело да се излезе от кризата без финансова дисциплина, стабилност и структурни реформи. Пропусна да спомене, че 15 години след началото на сериозните си икономически реформи България все още е най-бедната страна в ЕС. Плевнелиев пък се похвали, че сме били една от трите европейски държави, за които оперативно действащите програми са отворени, както и че сме можели да посъветваме Гърция и Румъния…
Така, без да се изхвърляме особено, демонстрирахме прилично самочувствие пред съседите, които сигурно още дълго време ще страдат заради непремерените си харчове. Безработицата им е почти двойно по-голяма от българската – към 22 процента. Минималната им работна заплата след последното намаление обаче е 585 евро – около четири пъти по-висока от нашата. Та кой кого трябва да съветва не е напълно еднозначен въпрос.
