Най-трудно е да играеш прост футбол. Тези думи на холандската легенда Йохан Кройф бяха потвърдени по безапелационен начин на Евро 2012. Турнирът в Полша и Украйна се превърна в триумф на опростения динамичен футбол, а Испания и Италия, които практикуваха най-изчистен и директен стил, логично стигнаха до мача за трофея.
Много се изписа и изговори за купищата рекорди, счупени от невероятния тим на Ла фурия. С изключение на коравата Португалия, армадата на Висенте дел Боске потопи с лекота всички противници, срещу които се изправи. Във футболната история досега не се бе появявал толкова могъщ футболен хегемон. Този извод идва не толкова заради непостиганите досега от нито една национална формация три поредни титли от големи футболни турнири. По-впечатляващо е, че Испания постоянно
надгражда и усъвършенства състава си
и се оказва все по-непреодолима за нейните опоненти. На Евро 2012 мъдрецът Дел Боске разполагаше с две равностойни единайсеторки, а ротацията не попречи например на Фернандо Торес с 3-те си попадения само за 190 изиграни минути да стане един от голмайсторите на турнира.
На вратата Касияс бе непреодолим, блестеше със сигурните си и премерени реакции, а в малкото случаи, когато трябваше да се намесва (като при удара с глава на Ракитич при резултат 0:0 срещу Хърватска), бе блестящ. Отсъствието на капитана Пуйол изобщо не се забеляза. Централната двойка бранители Рамос-Пике бе желязна и за 6 мача допусна само Ди Натале да вкара във вратата на Испания. Двата титулярни бека Арбелоа и Жорди Алба неуморно сновяха по фланговете, а вторият бе голямото откритие на турнира и си заслужи трансфера в Барселона. Именно голът на Алба за 2:0 срещу Италия бе показателен за триумфа на директния футбол, изместил досегашното тики-така в играта на червените.
Халфовата линия на испанците за трети пореден път бе енигма, с която противниковите полузащити не успяха да се справят. Иниеста, Шави, Шаби Алонсо, Бускетс и Давид Силва изцяло контролираха притежанието на топката, с лекота сменяха ритъма и включваха турбото. Топката се разиграваше със светлинна скорост, а за съперниците оставаше само да гледат отблизо. В атака освен Торес класата си доказа и Фабрегас. Тактиката на Дел Боске без типичен централен нападател се оказа успешна, като с включвания от втора позиция халфовете отбелязаха не един и два гола. Испания притежава огромна дълбочина на състава си и дори Шави и Иниеста да се оттеглят за следващите квалификационни цикли, шанса си чакат суператлантите Педро, Мата, Тиаго Алкантара и Ромеу.
Само добри думи заслужава Италия, въпреки че възпитаниците на Чезаре Прандели не издържаха физически и се сринаха точно в решителния мач за титлата. Водени от гения на Андреа Пирло, адзурите диктуваха играта срещу всичките си съперници по пътя до финала. Именно те бяха един от двата почти равностойни опоненти на Испания в турнира, като в двубоя им в групата за големи периоди от мача дори надиграха фуриите. Скуадрата пресираше съперниците си, Пирло
с комютърна точност разпределяше топката
на съотборниците си, а Балотели и Касано си взаимодействаха чудесно в предни позиции. Супер Марио избухна срещу Германия, бе опасен за всички защити и доказа, че е готов да загърби имиджа си на лошо момче в името на националната фланелка. С изключение на финала, много стабилна бе двойката централни бранители Бонучи-Балдзарети, халфовете Де Роси и Монтоливо направиха силен турнир, под нивото си се представи единствено Киелини. Едва ли финалният двубой щеше да се развие по този начин, ако италианците не бяха ощетени от схемата на турнира във фазата на квалификациите да почиват цели три дни по-малко от испанците.
За разлика от други турнири, сега Португалия доказа, че ролята на фаворит не тежи на плещите на това златно поколение. Начело с фаворита за Златната топка Кристияно Роналдо португалците реално не бяха надиграни в нито един мач и само рулетката на дузпите ги лиши от финал. Роналдо пък бе футболистът с най-голям малшанс на първенството, като освен трите си попадения четири негови удара срещнаха гредите.
След приятните изненади на шампионата попадат още Чехия, която с доста експериментален състав спечели групата си с домакина Полша и Русия, както и Хърватска, отпаднала за сметка на финалистите Испания и Италия, но показала, че може да играе атрактивен и ефективен футбол.
Германия продължи черната си серия и вече 16 години няма победа на голям турнир. В състава този път липсваше лидер, който да поведе Мандшафта към бленуваната титла. Основните халфове Швайнщайгер и Йозил изглеждаха уморени от тежкия сезон, Гомес е еднотипен футболист и въпреки трите си гола бързо бе разгадан от съперниците, Подолски за пореден път се провали на важно първенство, а Мирослав Клозе вече е прехвърлил зенита на кариерата си. Централните бранители Хумелс и Бадщубер бяха много тромави и между тях липсваше синхрон. Йоаким Льов направи и няколко тактически грешки като включването на Кроос, което до голяма степен му костваше загубата от Италия. Селекционерът трябваше да разчита повече на младите си звезди Гьотце, Ройс, Шюрле и Бендер, но се предовери на опита, и сгреши.
Другото голямо разочарование бе Холандия. Лалетата дойдоха на турнира с ореола си на финалисти от Мондиал 2010, но се провалиха тотално и не взеха дори точка в групата си. Звезди като Ван Перси, Робен, Ван Бомел, Де Йонг и Снайдер играеха, сякаш за първи път излизат заедно на терена. Селекционерът Ван Марвайк избра прекалено пасивен стил, който
не подхождаше на манталитета на оранжевите
и логично след ранното отпадане се раздели с поста си.
Драма споходи и Русия. Сборная игра невероятен футбол срещу Чехия, направи тактическо реми с Полша, но в решителния мач с аутсайдера Гърция разочарова и си замина скоропостижно. Двете домакински селекции пък с нищо не доказаха, че заслужават място на финалите. С два гола на ветерана Шевченко Украйна успя да излъже Швеция, но в двубоите с Франция и Англия не извади футболни аргументи, за да продължи напред. Полша пък разчиташе на тичане, блъскане и дълги топки към Левандовски, които не достигаха целта си. Обновената Франция надигра Украйна и Англия, но в четвъртфинала срещу Испания получи класически футболен урок. Най-невзрачен от всички финалисти бе тимът на Ейре, който изглеждаше като случайно попаднал в европейския футболен елит.
Откритията на Евро 2012 се броят на пръсти, главно защото селекционерите предпочетоха да разчитат на утвърдените имена. С атакуващата си игра се понравиха чешкият десен халф Иречек и съотборникът му – защитникът Селасие, като вторият си осигури трансфер във Вердер (Бремен). Бързото и технично крило – украинеца Еуген Коноплянка, пък впечатли с играта си скаутите на италианския шампион Ювентус и до края на трансферния прозорец вероятно ще премине в гранда от Торино. Лондонските врагове Тотнъм и Арсенал пък се борят за подписа на отбелязалия три попадения руски нападател Алан Дзагоев. Централният нападател на Хърватска Марио Манджукич с трите си гола и ефективността си в наказателното поле на съперника впечатли дори емисарите на Барселона, но избра да облече фланелката на Байерн (Мюнхен).
