Осигуряване на необходимите средства за финансиране на бюджета и рефинансиране на дълга при оптимални цена и степен на риск е основната цел на дълговата политика до 2014 година. Това става ясно от Стратегията за управление на държавния дълг, приета от правителството на днешното му заседание.
В четирите части на документа се прави преглед на постигнатите резултати и изпълнението на целите от предишната стратегия, описва се макроикономическата обстановка в България и чужбина, идентифицират се потенциалните рискове, свързани с държавния дълг, посочват се индикативните мерки и използвания инструментариум за постигане на поставените стратегически цели, които позволяват провеждането на разумна и последователна политика за управление на държавния дълг.
За постигането на основната цел в приетата днес стратегия правителството си поставя няколко задачи. Първата е запазване на размера на дълга на разумни нива при затвърждаване позициите на България като стабилен емитент на дълг в региона и в Европейския съюз. Втората е свързана с оптимизиране на разходите за обслужване на дълга. Третата предвижда максимална диверсификация при източниците на финансирането, а четвъртата ndash; поддържане на добре функциониращ дългов пазар на ДЦК и диверсификация на инвеститорската база.
Към края на 2011 г. номиналният размер на държавния дълг възлиза на 11 629.1 млн. лева. В рамките на периода 2009-2011 г. той отбелязва увеличение с 2 159.9 млн. лв. спрямо края на 2008 година. Нарастването му се дължи основно на повишението на вътрешния държавен дълг, чийто размер се увеличава през всяка една от трите години, достигайки 41% от държавния дълг в края на 2011 г. Външният дълг намалява с около 8.9 процентни пункта.
Основният индикатор, определящ дълговата тежест ndash; съотношението държавен дълг/БВП, в края на 2011 г. възлиза на 15.5% и бележи увеличение от 1.8 пр. п. спрямо отчетеното му ниво в края на 2008 година. Независимо от това, този показател остава далеч под нивото от 25%, определено от предишната стратегия, от средната стойност в страните от еврозоната (87.2%) и от максимално допустимата референтна стойност съгласно Маастрихтските критерии (60%). По този показател за втора поредна година България изпреварва всички държави-членки на Европейския съюз, с изключение на Естония.
