Един от най-уважаваните икономисти в България и дългогодишен преподавател в УНСС проф. Георги Петров неотдавна издаде книгата си Човешката природа и обществото. Тя предлага интересен поглед върху възникването и развитието на икономическите взаимоотношения от първобитнообщинния строй до наши дни. Връзките, които авторът прави между спецификата на човешките и обществените взаимоотношения и установяването на икономическите правила през различните етапи от развитието на обществото, наистина се впечатляващи. Но не това е поводът за сегашната публикация. В книгата се правят интригуващи заключения за причините за сегашната криза и възможните варианти за изход от нея. В достъпен стил авторът разглежда проблема за дефектите в обществените и пазарните взаимоотношения, които предизвикаха срива на световните финансови пазари. Основният въпрос, който авторът поставя, е доколко здравословен е бързият икономически растеж. И още дали държавната намеса в чисто пазарните взаимоотношения – под формата на мащабни социални програми, всъщност защитава индивида, или го ощетява косвено. Дали тя не е причината за икономическите дисбаланси, които свободният пазар изчиства чрез механизма на цикличност на възникващите кризи.
nbsp;
Ако в развитите държави – под натиска на кризата и на гласоподавателите, се приложат принципите на либерализма, ще настъпи поредица от взаимносвързани събития:
Ще се създадат условия за автоматично саморегулиране на пазара чрез формиращите се в резултат на конкуренцията цени на стоките, услугите, капитала и труда. При това, без да се манипулира паричната маса с помощта на основния лихвен процент на централните банки и бюджетния баланс. Но с осигурена от закона защита на собствеността и свободния избор на пазарните субекти срещу монополите и посегателствата от хора и групи с преобладаващо негативна генетична обусловеност.
Цикличността като вътрешно присъщо свойство на пазарно-капиталистическото стопанство ще се запази. Кризите ще продължат периодично да избухват като начин за
насилствено възстановяване
nbsp;
на нарушеното равновесието в икономиката. И като импулс за технологично обновяване, иновации и преструктуриране на производството. Но самите кризи няма да бъдат толкова дълбоки, продължителни и разрушителни, когато основните пазарни категории не са манипулирани от централните банки и правителствата. В стадия на оживление и подем, когато стопанските субекти се надпреварват да купуват и инвестират, увеличавайки дела на дълга, лихвените проценти и изискуемата норма на възвръщаемост ще растат по-бързо, за да компенсират увеличаващия се пазарен риск. Това ще бъде ясен сигнал и същевременно икономическа принуда за пазарните субекти да забавят експанзията. Подобно ще е влиянието на оскъпяването на външния кредит и промените на валутния курс при увеличената задлъжнялост на фирмите и гражданите и на нацията като цяло. Така прегряването на икономиката и нарушението на балансите ще бъде смекчено. Но не и пре-дотвратено. Защото стопанските субекти няма да спрат да купуват и да инвестират, докато печелят от покачващите се цени. Важното е, че свръхпроизводството и свръхзадлъжнялостта няма да придобият тези хипертрофирани мащаби, каквито достигат при регулиране на цикличните колебания от Централната банка и правителството. Неизмеримо по-малки ще бъдат загубите при кризата от частичното унищожаване и обезценяване на залежалите стокови запаси, от намалената заетост и ниската ликвидност на новопостроените жилища, офис сгради, курортни комплекси и други активи. Съответно по-кратък ще е периодът, през който се изчистват свръхзапасите и се възобновява икономическата активност.
Ще бъдат ограничени възможностите на големите корпорации за спекулации и непремерен риск, когато няма да има кредитор от последна инстанция и гаранции от публичните фондове на вземанията или задълженията. И когато законът ще е решил въпроса с банкрута на най-големите корпорации, които досега рискуваха (главно чужди средства), разчитайки, че ще бъдат спасени, за да не рухне системата. Опасенията и (заплахата), че такава промяна в поведението на стопанските субекти ще доведе до забавяне на иновациите и техническия прогрес, не са основателни. Защото интересът на нефинансовите и финансовите корпорации към рискови инвестиции се запазва, но само до този размер, при който той се компенсира от очакваната по-висока възвръщаемост (при липса на гаранции и спасителни помощи от публичните институции).
Обществото не е заинтересовано от бърз растеж
на производството, заетостта и доходите, постигнати чрез поемане на несъразмерен риск, защото така се стига до надуване и спукване на балони. И до тежки страдания за всички, върху които се прехвърлят загубите при реализиране на държавните гаранции и помощи.
При функционирането на автоматичния пазарен механизъм се проявяват и намират относително разрешение присъщите на човешката природа противоречия. Когато всеки работоспособен гражданин се издържа и възпроизвежда от резултата на своята трудова дейност, безграничният стремеж към удоволствие (при задоволяване на желанията и потребностите) се уравновесява от усилията и напрежението на труда за придобиване на желаните блага. И от страданията при поемане на непремерен риск. Съизмерването на труда и потреблението на всеки стопански субект се извършва на свободния, конкурентен пазар в процеса на еквивалентната размяна. Пазарът и конкуренцията налагат икономическа принуда на стопанските субекти да поемат напрежението и тежестите на труда и да оптимизират разпределението му по сфери на дейност. Индивидите, трудът на които съдържа повече творчески елементи и поради това е станал за тях непосредствен източник на удоволствие, са допълнително мотивирани да активизират своята трудова дейност. Хората с ограничени сили и способности, но с хипертрофиран стремеж към удоволствие без мъка, се опитват да излъжат или манипулират пазара, доколкото е възможно.
Имунната система
nbsp;
присъща на свободния пазар, реагира на такива опити и обикновено ги елиминира. Тя се подпомага и допълва от правилата и регламентациите на пазарните процеси, наложени от обичаите и законите. Публичните власти не трябва да манипулират основните пазарни индикатори и да преразпределят значителна част от доходите на стопанските субекти, за да не блокират автоматичния механизъм на свободния пазар и имунната му система.
Пазарният механизъм не е в състояние сам да реши
някои жизненоважни проблеми
на съвременното общество. Но тези проблеми не могат да намерят трайно решение и ако се игнорира пазарът с присъщите му изисквания и закономерности. Такъв е случаят със защитата на собствеността и интереса на стокопроизводителите срещу външни посегателства. В предишния анализ установихме, че още при зараждането на частната собственост и еквивалентната размяна членовете на обществото са стигнали по силата на своите инстинкти и интереси до възприемане на правила и обичаи, забраняващи посегателствата върху частната собственост. Тези правила били сакрализирани, като дадени от боговете или завещани от легендарни прадеди. Неспазването им се възприемало като прегрешение срещу боговете и се наказвало жестоко и неотвратимо. В съвременното общество защитата на собствеността на пазарните субекти се изразява в съдебно преследване и адекватното наказание на крадците, разбойниците и измамниците. Засилен контрол се осъществява върху акционерните дружества и особено върху финансовите корпорации, които работят предимно с чужди средства, привлечени чрез депозити и емисия на облигации. За тях е създадено специализирано законодателство, което регламентира начините за емисии на ценните книжа, изискванията за минималния размер на собствения капитал към рисково претеглените активи, за общите и специалните резерви, за покриване на загубите от нередовни кредити, за ликвидността и др.
Последната финансова криза отново показа, че това законодателство, както и специализираните органи за контрол върху финансовите институти, не са достатъчно ефикасни и не предотвратяват спекулациите и злоупотребите, довели до трилиони долари загуби за инвеститорите. Както беше посочено, фундаменталната причина за това е блокираният от публичните власти автоматичен механизъм на свободния пазар. Другата основна причина за недостатъчната ефикасност на мерките за защита на собствеността е хипертрофираното преразпределение на доходите чрез публичните фондове, което създава предпоставките и съблазните за кражби и злоупотреби. Особено за хората с по-силно изразени наклонности към удоволствие без мъка.
Отделянето на собствеността върху капитала от неговото управление в големите корпорации е също предпоставка за поемане на по-голям риск и злоупотреби от мениджърите, разпореждащи се с чужд капитал. Поради което се нуждае от точни и ефикасни регулации. Автоматичният механизъм на свободния пазар не решава някои от социалните проблеми на съвременното общество.Той е безпощаден към хората с ограничени наследствени способности и сили. Единственият начин да оцелеят е да бъдат подпомагани от своите близки (доколкото е възможно), от благотворителни фондове на големи корпорации и богати лица, както и от бюджетите на централната и местната власт. Тази помощ може да бъде ефикасна и да не се превърне в
източник на паразитно съществуване
ако размерът й е ограничен до минимално необходимите средства за живот.
Когато е над този минимум, възникват сериозни деформации в обществените отношения: отслабва мотивацията за труд и се увеличават опитите за неправомерно получаване на социални помощи с измами и подкупи. Раздуването на социалните разходи допълнително увеличава данъчното бреме за работещите, което влияе негативно върху техния избор между труда и свободното време. Личният интерес и личната отговорност на хората, както и регулиращата роля на пазара се запазват, когато работещите лица се осигуряват по лични пенсионни и лични медицински сметки в частни осигурителни фондове, а данъчната тежест е ниска.
Анализът на противоречията на капиталистическото пазарно стопанство дава основание да се направи изводът, че те могат да намерят решение. Но при условие, че под натиска на социално-икономическите кризи мнозинството хора подкрепят икономическите и социалните реформи, съобразени с човешката природа и законите на пазара. Ако това не стане, човешката цивилизация може да деградира и дори да загине.
