На всеки е ясно, че разделното събиране на отпадъците у нас не върви. За което, разбира се, вина имат не само управляващите и организациите от сектора, но и гражданите. Преди няколко години разноцветните контейнери по улиците разпалиха ентусиазма им, но екоманията бързо угасна. Първо се установи, че събраните разделно опаковки от хартия, пластмаса и стъкло се изсипват в едни и същи камиони. След това шарените кофи постепенно намаляха и днес почти ги няма. А и вече никой не се опитва да ни убеждава, колко е полезно да отделяме опаковките от боклука си.
Съвсем логично възниква въпросът каква е причината разделното събиране да изпадне в девета глуха, при все че страната ни е поела ангажимент да рециклира определено количество от изхвърляните отпадъци, и то на всичко отгоре всяка година се увеличава? Отговорът може да се търси както в понижените в следствие на кризата цени на суровините, така и в по-малкия обем пуснати на пазара опаковки, но това по-скоро би трябвало да направи оползотворяващите организации още по-активни. Вина за провала на системата с цветните контейнери сигурно имат и клошарите, които определено се възползват от събраните на готово опаковки и често изпразват кофите преди камионите. Само че и това не е много сериозно оправдание, тъй като този контингент събира преди всичко хартия, а тя най-трудно стига до жълтите контейнери или ако я има, качеството й рядко позволява рециклиране.
При всички колебания не бива да се заблуждава, че бизнесът с отпадъци е изпаднал в затруднение. Напротив – в сектора продължават
да се въртят стотици милиони лева
Просто фирмите в бранша вече не разчитат на хората, за да си осигурят необходимите количества боклуци, и съответно не виждат смисъл да поддържат скъпата и неособено ефективна система за разделно събиране в градовете. И без нея те успяват лесно да изпълнят заложените цели, като същевременно не се разправят с клошари или с некоректни граждани, изхвърлящи хранителните си отпадъци при хартията. Не им се налага и всеки ден да подменят счупени или запалени контейнери, а и сметосъбиращите им машини не обикалят напразно улиците, което при сегашните цени на горивата си е огромен разход.
Организациите успяват да съберат необходимите им количества опаковки благодарение на някои дребни промени в общинските нормативни документи, въведени постепенно през последните две години. В София например действа Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците. Естествено, никой не признава, че заради нея фирмите от системата пренебрегват разделното събиране на опаковки от населението, но е факт, че тя задължава всички собственици, наематели или ползватели на недвижими имоти да изхвърлят боклука си разделно. Изискването важи и за търговските обекти, които трябва да сключат договор с някоя от ангажираните с тази дейност организации. Представянето на такова споразумение е задължително условие и за откриването на нов магазин. Или, казано с други думи, всички заведения, офиси, търговски центрове, бутици, супермаркети и други, които преди трупаха безброй чували със смет около кофите (особено по централните улици), вече разделят отпадъците си. По този начин необходимите количества опаковки се събират директно от бизнеса и обслужването на населението мина на заден план. С приемането на последните промени в Закона за управление на отпадъците пък тази практика се въвежда навсякъде в държавата, което още повече ще облекчи работата на екокомпаниите.
Търговците имат ангажимент да разделят отпадъците по видове и да ги подреждат компактно на едно и също предварително уговорено място, като за това не дължат никакви такси. Единственото неудобство е, че по този начин се събира основно велпапе и картон.
Фирмите обаче са измислили друга схема
за набавянето на пластмаса и стъкло. Тя не е разписана никъде, но също действа безотказно. Достатъчно е само да се разходите в някои от големите крайни квартали на столицата като Люлин, Овча купел или Обеля, за да разберете за какво става дума. Там буквално през 100-200 метра се движат специално приспособени ромски каруци, пълни догоре с ценните материали. Странните на пръв поглед превозни средства пътуват към точно определена цел – намиращия се в западната част на София завод за преработка на отпадъци от опаковки. Макар и с половин уста, ромите признават, че им се плаща за събраните пластмасови или стъклени шишета и така си изкарват прехраната. Те обикалят големия град, събират всеки годен продукт (от кофите за смет, от парковете, улиците и дори от незаконните сметища), като крайният резултат е чиста суровина, готова за преработка. Няма никакво съмнение, че този побългарен модел на разделното събиране е несравнимо по-ефективен у нас от системата с цветните кофи. Той е и по-евтин, не изисква контейнери, машини за извозване на съдържанието им, няма нужда и от персонал, на който
да се плащат заплати и осигуровки
Не на последно място, пестят се пари и от разяснителни и информационни кампании за разделното събиране. На практика срещу символична сума ти се доставя пълна каруца с опаквоки, за които иначе биха били необходими няколко контейнера.
Че системата работи и без помощта на гражданите, се вижда и от годишните отчети на организациите от бранша. Общо пуснатите на пазара в страната количества опаковки през 2011-а са били 297 098 т, а са рециклирани 161 622 т, или 54.4%, което надвишава заложените 50 на сто. Ето защо едва ли скоро ще видим нов опит за създаване на някакви еконавици у българите, които иначе тъкмо бяха посвикнали да отделят хартията, пластмасата и стъклото от боклука си.
nbsp;
nbsp;
Играчите на пазара
Оползотворяващите организации за отпадъци от опаковки, които са подали отчети в Министерството на околната среда и водите, са: Екопак България, Екобулпак, Репак, Булекопак, Импакт Корпорейшън, Екоресурс България и Екоколект. Единствено Реко Пак не е подала в срок своя доклад, заради което следва да заплати продуктова такса в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), тъй като не е доказала изпълнение на задълженията си. Общо 267 фирми – членове на оползотворяващите организации, не са подавали месечни и годишни справки към съответната организация за пуснатите от тях на пазара опаковки и по този начин не са изпълнили задълженията си. Те също ще трябва да заплатят дължимата продуктова такса за опаковки в ПУДООС. За целта министърът на околната среда и водите Нона Караджова е издала специални заповеди.
Осем пък са фирмите, които сами изпълняват задълженията си по оползотворяване на пуснатите от тях опаковки. Това са: Екстрапак, София – БТ, Нова Трейд, Нова Трейдинг Къмпани, ДАР-999, Гудекс, Джей Ти Трейдинг и Нова Търговска Компания. Проверката на ековедомството е установила, че всички са изпълнили целите си за 2011-а.
С излезли от употреба гуми се занимават пет организации: Норд Авторециклинг, Екогуми, Екомедиана – 2010, Гумирек и Трансинс Авторециклиращ Консорциум, а индивидуално изпълняващите задълженията си фирми са две – Омнифак и Ванина Експорт.
Девет компании рециклират излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, чиито отчети са приети: Екобултех, Елтехресурс, Екоелектрон, ИУЕЕО Рециклиране, Еко-Ел България, Трансинс технорециклираща компания, Норд елрециклинг, Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци и Булекотех. Други две – Елресурс и Електрооползотворяване, не са доказали изпълнение на целите за количеството електрическо и електронно оборудване, което техните членове са пуснали на пазара, и ще се наложи да платят съответните такси на държавното предприятие.
Организациите по оползотворяване на негодни за употреба батерии и акумулатори са седем: Екобатери, НУБА рециклиране, Норд елрециклинг, Рекобат, Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци, Трансинс батери и Екобулбатери, и всички са изпълнили задълженията си.
Шест дружества за рециклиране на отработени масла са подали одиторски доклади в екоминистерството – Национална компания за събиране и оползотворяване на отработени масла, НОРД авторециклинг, Екоривейс ойл, Ойл рециклейшън, Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци, Лубрика екологични дейности. Само Глобал лубрикантс енд кемикалс не е доказала изпълнение на целта за оползотворяване, за което следва да заплати продуктова такса на ПУДООС.
За рециклирането на моторни превозни средства пък отговарят: Автоекобул, Автомобилно рециклиране, Екобулкар, Авторециклиране – екобулкар, Трансинс авторециклиращ консорциум, Екоресор ауто, НОРД авторециклинг, ОРСА – Организация за рециклиране на стари автомобили, Автоидея, Феникс рециклинг, Авто-рециклейшън, както и едно лице, изпълняващо индивидуално задълженията си – ЕУРАТЕК.
