Слабости при борбата с корупцията и организираната престъпност, съмнения в независимостта на съдебната система, протакане на делата и неспособност да се спазва разделението на държавните власти. Това са само част от акцентите в представения днес петгодишен доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка за България. Следващият за нашата страна ще бъде в края на 2013-а. Интересното е, че за Румъния ще има още един доклад до края на тази година. Така за пръв път ЕК разделя наблюдението над двете страни от присъединяването ни през 2007 година.
Според документа на страната ни все още й липсва насока на политиката, което възпира напредъка. ldquo;Мерките за подобряване на практиките в съдебната система често изглеждат повърхностни и все още не са довели до конкретни последици върху резултатите от значими дела. Все още стоят открити въпроси относно независимостта на съдебната система, пише в анализа.
От еврокомисията отбелязват още, че при няколко ключови назначения на магистрати от Народното събрание и от Висшия съдебен съвет са липсвали прозрачност и обективност и те са били помрачени от твърдения за политическо влияние. Независимостта на съдебната власт също бе поставена под въпрос, след като отделни съдии бяха пряко критикувани от политическите средиmdash; в този контекст извършеното от ВСС уволнение на председателя на Съюза на съдиите (Мирослава Тодорова) в качеството му на съдия буди безпокойство, пише в доклада на Брюксел.
В него се изтъква още, че в тези случаи ВСС не е предприел ясни действия в защита на независимостта на съдебната власт. Цялостното впечатление е за неспособност да се спазва разделението на държавните власти, което има преки последици върху общественото доверие в съдебната система.
Според ЕК съществуват големи различия в натовареността между съдилищата в София и останалите в страната. Тази несъразмерност в натоварването е довела до сериозни забавяния в редица съдилища, особено при излагането на мотивите към съдебните решения. Забавянията при публикуването на мотивите представляват истинска пречка за ефикасността на съдебния процес. Те се отразяват и върху независимостта на магистратитеmdash; тъй като голямата натовареност в много от съдилищата често води до забавяне при излагането на мотивите, голям брой съдии са в bdquo;техническо нарушениеldquo;, се посочва в доклада.
Европейската комисия отчита, че страната ни е предприела определени мерки, които са допринесли за ускоряването на някои дела за корупция по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност в съда, но са имали слабо въздействие върху най-важните дела, наблюдавани от Брюксел.
Според ЕК изборите за нов ВСС през тази есен дават много добра възможност за укрепване на неговата отчетност и легитимност сред магистратите и обществото. Те би трябвало да поставят началото на по-задълбочена реформа, чиято цел да бъде изграждането на Висш съдебен съвет, който да разполага с повече възможности да изпълнява конституционната си роля. Комисията е на мнение, че въвеждането на преки избори за квотата на съдебната власт би представлявало важна стъпка към преодоляване на недостатъците на днешната система.
В доклада се посочва още, че действията срещу организираната престъпност са се засилили през 2010 г., когато полицията е поела по-активна роля и са осъществени известен брой отдавна просрочени процесуални и институционални реформи.
Ресурсите, посветени на полицейските разследвания, са значително увеличени. Както в досъдебното, така и в съдебното производство обаче все още липсват убедителни резултати за ефективно справяне с тази форма на престъпна дейност. Все още има много неразрешени и забавени дела в тази област, се посочва в доклада.
Според ЕК новите специализирани структури на ниво полиция, прокуратура и съдилища свидетелстват за ангажимент за адаптиране на структурите с оглед да се противодейства на организираната престъпност. Досега обаче те не са могли да докажат ефективността си във връзка с успешното разследване, образуване на наказателни производства и провеждане на съдебни производства по значими дела.
От комисията припомнят, че от юли миналата година досега Върховният касационен съд е постановил окончателни оправдателни присъди по четири значими дела срещу т.нар. bdquo;Крокодилиldquo;, делото bdquo;братя Маргиниldquo;, делото на Илиян Варсанов и това на Димитър Вучев.
ЕК изразява и сериозна загриженост за слабите резултати при разкриването на поръчкови убийстваnbsp;mdash; от общо 33 поръчкови убийства, наблюдавани от Брюксел от 2006 г. насам, са образувани едва четири съдебни дела, макар разследването по известен брой дела да е все още в ход.
Освен това България не разполага с независими институции в областта на борбата с корупцията. Според Брюксел за да се постигне значима промяна в борбата с корупцията през следващия период, страната ни трябва да помисли за създаването на независим орган, който да извършва координация и да подпомага наблюдението в тази област.
Делата за корупция значително са намалели през 2011 година. Освен това много малко от делата за корупция по високите етажи на властта достигат до съда, като по много от тях съдебните процеси текат бавно, с несъразмерно голям брой оправдателни присъди. Съдебната система откликна съвсем вяло на разследванията на предполагаеми случаи на корупция и злоупотреба със служебно положение от страна на магистрати, посочва още Комисията.
Оттам препоръчват на страната ни да се запълнят празнините при ефективното изпълнение на съдебните решения, като например укриването с цел избягване изпълнението на присъда лишаване от свобода или неизпълнението на финансови наказания, наложени по съдебен ред.
Докладът завършва с пет препоръки и заключението, че наблюдението на България ще продължи и през следващата година.
