Около 100 хил. домакинства у нас не могат да погасяват редовно задълженията си към банки. Няма статистика, която да посочи какъв е точният брой на онези, които имат просрочени дългове и към други кредитори – доставчиците на комунални и комуникационни услуги например. Трябва ли неплатежоспособността на населението да достигне неконтролируеми размери, за да се заемат законодателите с това, за което получават заплати? Тоест с писането на закони, от които обществото, а не лобитата имат потребност.
Четири години след началото на глобалната криза правните и финансовите среди все още обсъждат има ли смисъл от закон за несъстоятелността на потребителите. А дали има нужда, показват ясно данните на БНБ, според които общият размер на просрочените потребителски и ипотечни заеми на граждани надхвърля 3.2 млрд. лева.
Не са много хората обаче, които познават практиката в държавите, където има такива процедури по несъстоятелност на гражданите. Ето защо, по съвет на финансиста Емил Хърсев , се обърнахме към адвокатска кантора Пенков, Марков и партньори. Според един от съдружниците в нея Светлин Адрианов практиката в отделните държави от ЕС е много различна.
Аз съм запознат с тази в Обединеното кралство, но знаете, че там правото много се различава като философия от континенталното. Процедурата по лична несъстоятелност на Острова се открива със съдебна заповед по искане на самото физическо лице или на кредиторите му, ако има просрочени задължения за над 750 паунда. Съдът назначава специално лице – нека го наречем синдик, което описва имуществото, прави списък на приетите вземания и изготвя план за погасяването им. Ограничават се харчовете на длъжника, разпродава се онова имущество, без което той може да живее в определени стандарти, пояснява Адрианов.
Колежката му Юра Минчева, която е адвокат в същата кантора, пък отбелязва, че във Франция системата е съвсем различна от тази в Обединеното кралство.
Във Франция говорим за процедура по свръхзадлъжнялост на физическото лице. Тя се открива по искане на самия длъжник пред специални комисии, създадени по силата на потребителския кодекс, които съществуват във всеки департамент, твърди Минчева.
В българската правна система все още няма регламентация за несъстоятелността на гражданите. И независимо че юристи и финансисти признават тази необходимост, в близко бъдеще (поне през следващата една година) подобен закон едва ли ще се роди. Според депутати от ГЕРБ – членове на правната комисия в Народното събрание, една от причините за това е липсата на единен регистър на задълженията на гражданите. А без него е немислимо да се създават специални правни процедури за потребителската несъстоятелност.
Един такъв регистър би трябвало да включва задълженията на хората не само към банките и лизинговите компании, но и към топлофикацията, водоснабдяването, телекомуникационните компании, доставчиците на електрическа енергия, към данъчните и дори към заложните компании и дружествата за бързи кредити.
Целта на регистъра е
ако някой бъде обявен в потребителска несъстоятелност, за определен период от време не само да не може да взема заеми, но и да не получава услуги от мобилните оператори, да не бъде включван към интернет и кабелна телевизия, а също така и да не бъде допускан да заема публични длъжности. Не е редно един човек да се разпорежда с обществени средства, като кмет или областен управител например, ако е показал, че не може да управлява собствените си пари, смята народният представител от ГЕРБ Емил Радев.
Освен това този регистър трябва да е публичен. И всеки, който желае, да може да направи проверка в него. Както е при фирмите: всеки заинтересован има възможност да се осведоми през Търговския регистър дали дадена фирма има просрочени дългове, за които е започнало изпълнително производство (вписани ли са запори и възбрани), и дори дали има производство по несъстоятелност.
Кои ще са противниците
Отсега е ясно, че подготвянето и приемането на подобен закон ще срещне мощен отпор.
Например гражданин, който има ипотечен кредит към банка, бива обявен в несъстоятелност по нейно искане. Започва съдебна процедура, имуществото на длъжника се описва и назначеният настойник обявява списък на приетите вземания. Изведнъж обаче се оказва, че има кредитори – топлофикация или данъчните например, на които длъжникът е спрял да плаща, преди да вземе ипотечния заем. Какво се случва тогава? В такава ситуация, когато става дума за фирма, според Търговския закон ипотеката се обезсилва, защото договорът за нея е сключен след датата на неплатежоспособността. Банката кредитор или друг заемодател, в чиято полза има заложено имущество, изгарят.
Логично е да се смята, че подобна процедура ще има и за гражданите в един евентуален закон за потребителската несъстоятелност. Но как ще се проверяват точните задължения на въпросното лице към различните кредитори и кой кредитор ще остане на сухо не е ясно. Ето защо се очаква единният регистър на задълженията на физическите лица да попълни празнините и да даде частичен отговор на някои от тези въпроси. Но такъв липсва!
На въпроса: защо подобен регистър не бъде създаден със специален закон, така както бе учреден регистърът за банковите кредити, депутати от ГЕРБ отговарят, че всъщност въпросът е много деликатен. Според тях при регламентирането на единен регистър е трудно да се намери балансът между интереса на кредиторите, директивите на ЕС и законите на България, защитаващи
неприкосновеността на личните данни
Все пак става дума за информационна база, в която ще фигурира почти цялото житие-битие на всеки пълнолетен българин. Не всеки ползва кредит, но няма човек, който да не плаща сметки за телефон, топла вода и електричество. Разбира се, подобен регистър може да бъде затворен за достъп само за представителите на институциите, които подават данни за него. И да има ясни правила кой, кога, защо и на какво основание е проверявал задълженията на определен човек. Така, както е при банковия кредитен регистър. Но пък аргументът на депутатите е, че самото ограничаване на достъпа до базата данни за задълженията на гражданите ще опорочи целия смисъл от изграждането й.
Потребителската несъстоятелност поставя някои важни въпроси, но е и
нож с две остриета
nbsp;
Първо, не е ясно кои групи от хора ще засегне тя и по какъв принцип. Едва ли е разумно тя да се отнася за всички хора. Става дума за това, че която и да е несъстоятелност се управлява от определено лице или лица. При търговските дружества това са синдиците. При потребителската несъстоятелност, според някои юристи, хората, управляващи процеса, се наричат надзорници или настойници. Това са лицата, които описват имуществото на фалиралия гражданин, правят списък с вземанията на кредиторите като размер и поредност за изплащане, водят процедури по осребряване на имуществото и превеждат събраните пари на лицата, предявили вземания. Всичко това е доста специализирана дейност, която изисква съответното възнаграждение. И едва ли някой ще се заеме с въпросната задача за една минимална работна заплата на месец. Освен това при несъстоятелност парите обикновено се събират от продажбата на имуществото на длъжника. И тук възниква въпросът
кой и с какво ще плаща на надзорника
или на настойника, ако длъжникът въобще не разполага със средства или с имот? Що за несъстоятелност ще е тази, при която на длъжника му остава само… животът.
Автоматичното прилагане на правилата от Търговския закон, важещи за фирмите, едва ли ще е разумно при гражданите. Според закона търговец, който в рамките на 45 дни не плати свое изискуемо задължение, трябва да поиска от съда да го обяви в несъстоятелност. Ако тези срокове се запишат и за гражданите, поне половин милион души в България автоматично ще трябва да обявят фалит.
Само си помислете колко са хората, които имат просрочени задължения за парно, вода и електричество с повече от месец и половина. Не са малко, нали? За кредитите към банките да не говорим.
Друг важен въпрос е
ще има ли оздравителна процедура?
По принцип при фирмената несъстоятелност такава процедура има. При нея комитетът на кредиторите преценява дали, ако разсрочи и/или редуцира задълженията на търговското дружество, то ще може да възстанови дейността си. На пръв поглед подобен казус може да възникне и при физическо лице, което има доходи от заплати, наеми, авторски права, консултации и други, но задълженията му са толкова големи, че текущите приходи не стигат за обслужването им. В такива ситуации поне теоретично кредиторите би трябвало да се съберат и да изготвят погасителен план за длъжника, така че той да може да обслужва задълженията си и в същото време да му останат пари, за да съществува. Емил Хърсев обаче е на мнение, че в случаи като този не става дума за потребител, а за квазитърговец. Когато един човек получава пари от консултантски услуги и наеми, той извършва един вид търговска дейност, нищо че може да не се е регистрирал по Търговския закон. Затова в такива случаи потребителската несъстоятелност е неприложима, смята Хърсев.
Адвокат Адрианов твърди, че в Обединеното кралство дванадесет месеца след като цялото имущество на длъжника (без това, което му е необходимо, за да съществува) бъде разпродадено, лицето се заличава от списъка на длъжниците и започва начисто. Разбира се, то продължава да следва предписаните му правила за разходите, които трябва да спазва.
В Обединеното кралство боравят с такива понятия като честност към кредиторите. Това означава, че ако се окаже, че длъжникът е укрил някакви ценни вещи, имот или пари по сметка, неговият надзорник го докладва в съда и тогава санкциите са много жестоки. Може за доста дълъг период от време, образно казано, на челото ти да стои клеймото нередовен длъжник, а това създава невероятни проблеми, обяснява Адрианов.
Адвокат Минчева пък посочва, че във Франция процедурата се прави именно с цел оздравяване на длъжника. Смисълът е с доходите и имуществото, което той има, да се удовлетворят кредиторите до размера до който това е възможно, след което гражданинът да продължи нормалния си живот.
Не се лъжете обаче. Ипотекираните имоти задължително се продават в полза на кредитора, а взетите на лизинг стоки се връщат на лизингодателя. От това отърване няма, казва Минчева. Тя и колегата й Адрианов твърдят, че процедурите се отнасят най-вече за доходите и стоките, които не са свързани с кредитни ангажименти. Например, ако човек има 120 квадрата апартамент и вила, синдикът със сигурност ще продаде вилата и ще накара длъжника да се премести в по-малък апартамент в по-евтин район, а голямото жилище също ще продаде. Ако имате Мерцедес, ще се качите на Фолксваген голф или Опел (може и втора употреба). Въобще дори оздравителната процедура е доста гадна за длъжника и единственият бонус от нея е, че ако човек спазва правилата, след време кредиторите губят правна възможност да го преследват.
Екип на в. БАНКЕРЪ
