Няма такъв прецедент в модерния демократичен свят – финансов министър да е в креслото и на вицепремиера. Това донякъде предполага известно раздвоение на личността – първият отговаря за събирането на приходите, а вторият – вицепремиерът, наблюдава ресорни министерства, които са в разходната част. Как се постига синхрон ли? Питайте Дянков. Той, подобно на Шива, върховен бог в индуистката митология (с трето око и четири ръце), преодолява антагонизма посвоему .
Ето и най-екзотичните му изяви.
В средата на март тази година Дянков направи своеобразен рейд по магазините в няколко града, в резултат на което цената на яйцата се срина с 1-2 стотинки. След като ценовикът се прибра в София, яйцата поскъпнаха с 2-3 стотинки.
Това, което Главният археолог на републиката – Дянков, разкри преди няколко дни е, че и двама римски императори са убити в България. Това казва премиерът Бойко Борисов, стъпил върху останки от римско време в центъра на София в началото на юли. С което оцени заслугите му да дава пари на археолози посред зима, когато работата им пречи на магистралите. Дянков им пълни джобовете при едно условие – да обявят срока, до който ще се изнесат. Независимо какво са разкопали и какво е останало неразкрито.
Междувременно вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков стана иконом на двореца Кричим. Премиерът му го предостави за временно управление. Досега е било собственост на УБО, а след това на НСО. Между другото, връзката с Министерството на финансите освен ролята на временен домакин е, че всъщност там есенно време са били разписвани на работни срещи голяма част от държавните бюджети в началото на миналия век, похвали се Симеон Дянков. Между другото, именно там Борис III е скъсал заповедта за депортация на евреите през 1943 година. Александър Стамболийски през 23-а година се опитал да се добере дотам, преди да го убият и са го хванали близко до това място, така че е важно за българската история, изяви се вицепремиерът и като историк.
Малко преди да подхване Кричим Дянков окупира здравеопазването. Финансовият министър вече има очи и уши във всяка болница. Прощъпалникът бе направен с Пирогов. В борда на института влязоха двама представители на Дянков. На това му се вика държавен капитализъм.
nbsp;
За финансист ‘b91 съвместяването на длъжности започна с поемането на отговорността за административната реформа. Там Дянков първи развя байрака справедливо възнаграждение на труда. Но моделът на оценяване и заплащане на труда в администрацията се оказа много тромав. Началниците ще трябва да зарежат служебните си задължения, за да изпълнят железните изисквания на оценяването. Те ще трябва да правят три вида оценки на няколко пъти в годината. До 31 януари всички експерти в администрацията трябва да договорят с преките си началници индивидуален работен план с не повече от седем цели за годината. Между 15 юни и 31 юли на съответната година трябва да има междинна среща с всеки служител, за да се прегледа изпълнението на поставените цели, а през януари следващата година – заключителна среща. Всичко това ще се прави в името на годишната атестация, от която ще зависи дали основната работна заплата на съответния експерт трябва да се увеличи. Служителите ще се оценяват по петостепенна скала, в която оценките са градирани така: изключително изпълнение, изпълнението надвишава изискванията, изпълнението напълно отговаря на изискванията, изпълнението отговаря не напълно на изискванията (забележителна формулировка!) и неприемливо изпълнение. Върху крайната оценка наред с изпълнението на индивидуалните планове ще се отразява и демонстрираната от служителя компетентност. Списъкът с компетентности за висшите държавни служители наподобява този за оценяване на ученици и на места звучи като виц – като например изискването изразява се ясно в устна и писмена форма или прави убедителни и въздействащи презентации. Други изисквания пък звучат направо налудничаво – като това кандидатът да отстоява позицията си. Бумагите от годишното оценяване ще се контролират и подписват от контролиращ ръководител. Наред с увеличенията на заплатите атестацията ще влияе и на повишаването в степен – общо 6 степени за всяко от общо 28-те нива на основни заплати за различните длъжности.
Четири пъти в годината ще тече и друг вид оценка – за разпределяне на бонусите, които могат да са до 30% от общия фонд за възнаграждения.
Всъщност
оценъчната система не е никаква новост
Тя съществува още преди да стана министър на държавната администрация, аз само я доразвих, коментира за БАНКЕРЪ един от предшествениците на Дянков – Николай Василев. Според него Дянков от доста време говори все по-тихо за съкращения в държавната администрация, докато накрая съвсем замлъкна. По мое време съкратихме 17 000 души, което е малко над 10%, сега да сте чели или чули някакви данни. Ако ги имаше, всеки би се похвалил, нали, пита Василев.
Друго, за което ни информира ексминистър Василев, е фактът, че при сегашното правителство няма данни за обучение на администрацията. При мен бяха 225 000 обучения на чиновници, каза той. Иначе често се споменава фразата недостиг на административен капацитет, особено когато става дума за европрограмите. Зад тази купешка фраза стои само един факт – некомпетентност. А често и неграмотност на Негово Величество Чиновника.
Според Василев вицепремиерът Дянков нарушава и Закона за държавния служител в частта му за задължително назначаване на хора с увреждания. Няма кампании по набиране на такива хора в администрацията, няма и никакви данни колко служители с увреждания работят на държавно бюро, казва Василев.
Той се сеща и за още един пропуск на претоварения Дянков – липсата на инспекторат, който да проверява изправността на държавното служителско войнство. Нищо не се правело и по Закона за транслитерацията. Имало дори и връщане назад при преводите на населени места, улици и площади – заради занижения контрол.
Голям кахър за кабинета Борисов е и електронното правителство. Докато Естония го направи от – до за няма и две години, ние вече трета петилетка дялкаме нещо на парче, без ясна визия кога ще се получи нещо като система.
Като няма реформа, има активност
засега на плитко мисловно ниво. Става дума за прословутите местения, които повече приличат на играта: тука има – тука нема. Вече никой в държавата не знае кое и дали нещо ще се мести, камо ли кога и най-вече защо.
Според Василев, тази идея има един-единствен плюс. Хората по места високо оценявали такъв жест – да им се падне я министерство, я агенция. А във време на приближаващи избори това било по-добро и от най-добрата агитация. Василев обаче изброява изчерпателно минусите на такава миграция. Няма как работата да не страда, ако един министър управлява подразделения в няколко града. Хората от работните групи няма да могат да се виждат, да не говорим, че разходите за командировки далеч ще надминат ползите от подобно изселване. Според Василев, който добре познава психологията на чиновника, по периферията оборотите няма как да не паднат. Като си далеч от началника, това е един стимул по-малко за висококачествен труд.
За цената на подобни размествания писахме много. Василев е категоричен, че
заявеното преместване на митниците в Русе
което, според Дянков, щяло да струва 150 000 лв., ще е с една или направо две нули по-скъпо. За цитираните пари може да се направи само кабинетът на Ваньо Танов, казва Василев. Той обръща внимание и на човешкия ресурс. Ако служителят поведе семейството си, за какви нови работни места става дума? Ако ли пък не – това е лоша идея, която следващото правителство ще отхвърли по чисто човешки причини – образование на децата, работа на съпруга или съпругата, социални контакти, имоти и кредити за тях и т.н.
В интернет форумите предлагат
столицата на България да бъде местена
на всеки пет години. Примерно във Велико Търново, заради което АМ Хемус може да бъде завършена по-бързо в този регион. След това може да я преместим в Шумен, за да продължи с изграждането на магистралата, като в същото време ще се даде тласък на организирания туризъм към намиращите се в региона старини от Първото българско царство. После може да я предислоцираме и във Варна, за да привлечем повече чуждестранни инвестиции по Черно море. След нея наред ще е Пловдив, с което окончателно ще си решим проблема с боклука на София. По този начин няма да има и деление на столичани и столичани в повече. А не на последно място в класацията за европейска столица ще имаме и разнообразие от кандидатури.
Защо пък БАН да не я преместим в Браила, където е създадена през далечната 1869 година, а за да не плащаме такса на моста на Дунава, и в Свищов? Нищо чудно така да се стигне и до нов градеж на трети мост на Дунав, както и до ново рязане на лентички през бленувания втори мандат.
Корупцията умря! Да живее корупцията…
Централизираната!
Майтапът настрана, но нищо чудно тази перифраза на популярния израз Кралят умря, да живее кралят! да се окаже много точно описание на ефектите от работата на новата рожба на българската администрация – Централен орган за обществени поръчки (ЦООП). (За орган под документите се подписва Дянков).
Това написа БАНКЕРЪ още в своя бр. 29 от 2010 г. и за съжаление до голяма степен се оказахме прави. От 1 юли 2010-а по личната препоръка на министър-председателя Бойко Борисов върху крехките плещи на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков лежи не само грижата за по-ефективното пълнене и по-пестеливото празнене на държавната кесия, но и контролът върху това кой колко да си пълни гушата, за да уреди този или онзи доставчик като изпълнител на услугите за едно или друго ведомство. Подчинената му структура уж започна да се бори с неразбориите в процедурите по възлагане на обществени поръчки, но особен резултат така и не видяхме. А иначе плановете бяха така да се ограничат да минимум възможностите за корупция, да се повиши контролът и най-важното – да се оптимизират разходите. Последното се обясняваше с известния от икономическата теория принцип икономия от мащаба (в което определено има логика), но се оказа, че подобни постулати у нас не важат.
На практика от създаването си досега ЦООП е обявил едва седем-осем търга, но пък общата им стойност доближава 200 млн. лева. Става дума за поръчките за осигуряване на самолетни билети за изпълнителната власт на стойност 30 млн. лв., за горива за държавните автомобили (общо 120 млн. лв.), за чистачки на министерствата, както и за канцеларски материали за нуждите на администрацията. Съвсем очаквано, при толкова много пари около процедурите бяха намесени редица частни интереси, сред които обещанията на правителството за прекратяване на порочните практики съвсем се изгубиха. Всяка една от поръчките изобилстваше от скандали, жалби и съдебни дела. Стигна се дотам, че в търга за горивата дори бе нагласен победителят – Петрол, но след разкрития на в. БАНКЕРЪ процедурата бе прекратена. Полза от това обаче нямаше, тъй като в последна сметка договори бяха подписани с Петрол и Лукойл.
В конкурса за избор на фирми по чистотата пък, заради некомпетенто подготвена (или умишлено забатачена) документация, големите фирми от бранша категорично се отказаха да се включат и договори бяха подписани с никому неизвестни еднолични търговци и малки дружества. Затова пък им бяха осигурени няколко милиона лева.
Най-големият провал безспорно е поръчката за самолетните билети, която бе обявена в края на 2010-а и до днес не е приключила заради десетките жалби на загубилите кандидати. Покрай този конкурс Комисията за защита на конкуренцията дори откри картел между някои от туроператорите. От размотаването обаче неминуемо печелят старите кучета, които от години са узурпирали министерствата и ги цакат с всевъзможни цени за полети.
nbsp;
Чавдар Цолов, Ивайло Станчев
