Социолозите ще бъдат задължени да обявяват поръчителите на изследванията, които правят, ако парламентът одобри предложенията на РЗС и на Коалиция за Българияза промени в Изборния кодекс. Те вече минаха на първо четене в комисия, след като мнозинството даде индикации, че е готово да обмисли идеята. Важно е обаче предложените текстове да бъдат прецизирани, за да не стане накрая, че заедно с мръсната вода ще изхвърлим и бебето. Проектът на БСП предвижда, когато изследването е за избори, поръчителите да се обявяват, както и колко души са участвали в него. Текстовете на РЗС са доста по-обширни. Според тях оповестяването на финансиралите проучването трябва да става на площ не по-малко от 5% от общата площ на материала. Когато репортажът е телевизионен или радио, той трябва да започва и да завършва с информацията за поръчителя. Дефакто и деюре проектът на партията на Яне Янев си поставя амбициозната задача да преначертае рамките на журналистическата дописка и репортаж. Реваншизъм струи и от текста, гарантиращ
специалното право на отговор
на партии или на кандидат, които смятат, че са ощетени от конкретно социологическо проучване. Те ще могат да публикуват опровержение в размер до една трета от размера на целия материал, в който се съдържат оспорваните резултати. Това означава редакциите буквално да бъдат залети от молби за право на отговор, когато знайни и незнайни партии и кандидати ще се окажат неудовлетворени от данните. Друг интересен момент в предложенията е предвидената данъчна ревизия и на поръчителите, и на изпълнителите на социологическите проучвания, при това в тримесечен срок след изборите. По-спорно е каква е целта и какъв е смисълът от подобно упражнение? Но е без съмнение, че в тази сфера трябва да се спазват някакви общи правила.
В момента употребата на социологическите данни за накланяне на общественото мнение в полза или вреда на някого е напълно законно. И всички заинтересовани страни – било то политически партии, бизнесът, медиите, че и самите социолози, го правят без ограничения. Данните от изследванията сега попадат в
черната дупка
наречена публично пространство, в което анализът безпардонно се смесва с коментарите, тълкуванията, нападките, съзнателните внушения на пиарите, докато се превърне в токсична смес, отравяща рецепторите на редовия гласоподавател.
В началото на месеца например беше оповестено изследване на МБМД за развитието на планинските райони, което се оказа поръчано от пиар агенция, чийто клиент пък е Витоша ски. В него директорът на социологическата агенция Мира Радева обяви, че протестиращите срещу Закона за горите на Орлов мост били до голяма степен с объркани глави.
В горещите дни след протестите Боряна Димитрова от Алфа Рисърч коментира в един от сутрешните блокове, че със социологическите данни често се злоупотребява. Като пример тя даде обществена поръчка от Министерството на образованието, спечелена от МБМД след въпросното изследване за развитието на планинските райони. Това случайно съвпадение ли е, или просто понеже Радева се е представила добре (!?) в единия случай, е получила и обществената поръчката, попита тя. В последната година публичните конфликти между Мира Радева и Боряна Димитрова по повод достоверността на данните, преставяни от МБМД , следват възходящата градация. А докъде ще стигнат ще покаже бъдещето. Но за тях толкова, засега.
Социологическите изследвания като стопанска дейност
и сега подлежат на регламентации от общото законодателство, посочи Живко Георгиев от Галъп интернешънъл пред в. БАНКЕРЪ. Повечето от изследванията, които агенциите правят – маркетинговите например, не се обявяват и заради конфиденциалния им характер няма да бъдат обхванати от мерките, които парламентът сега обсъжда, обяснява той. Склонен съм да подкрепя идеята социолозите да обявяват поръчителите на изследванията. Целият проблем е, че тази норма е ужасно, ужасно лесна за заобикаляне. Всяка средноголяма социологическа агенция спокойно може да направи изследване на политическите нагласи със собствени средства. А разплащането може да стане в необозримо време от неясно какъв субект.
Друг вариант да се заобиколи регулацията е, ако поръчителят не е партия, а друг субект – медия, фирма или друга организация. Много агенции например имат договори с медии за ежемесечно предоставяне на изследвания. Може да се случи и пиар фирма да бъде поръчител, допълва социологът.
Само много неопитна партия или функционер биха си поръчали не изследване, а резултат, смята Живко Георгиев. По-разпространеният случай е масовите социологически проучвания да се използват за пиар цели, защото когато се прави изследване за една партия, то става нейна собственост. Съответно собствениците просто могат да изберат коя част от информацията да скрият и на коя да дадат гласност, така че акцентът да е върху това, което ги устройва, обяснява Георгиев. Но това са само част от използваните
механизми за заблуда на публиката
Според социолога Антоний Гълъбов проблемът с достоверността на изследванията не е въпрос на законодателна регулация. Това, което липсва, е професионалната регулация, гаранцията за професионална работа, тъй като част от агенциите не са социологически, а маркетингови. Тази разлика е сериозна и тя се отразява върху качеството на тяхната работа. Попитан дали плащането за изследвания в замяна на пиар или публична легитимност е широко разпространено, той коментира, че проблемът не е във възложителя, който би могъл да поиска подобна услуга, а в самите социолози. Много често дори не става въпрос за допълнително заплащане, което да осигури определен тип коментар, по-скоро става въпрос за натиск и за зависимост. Гълъбов смята, че
в публичното пространство има много бракониери
Част от тях са лесноразличими , но има и такива, които са в състояние да заблудят хората, признава той.
Възможно ли е обаче самите социолози да не вземат участие в този спектакъл? Аз съм се отказал да правя изследвания, предназначени за публикуване. Така съм си решил проблема, споделя Живко Георгиев. Социолозите като всички хора имат своите пристрастия и симпатии и са изградили добри или лоши отношения с партии, знае се кой на каква политическа кауза симпатизира, допълва той. Аз например няма да тръгна да правя изследване за ГЕРБ, нито на ГЕРБ ще им хрумне да ми възложат подобно нещо.
Управляващите партии са в много по-благоприятен режим, посочва още той.
Богоугодните агенции
които работят с управляващите, най-често не приемат поръчки директно от самата партия, а от различни министерства.
Държавната социологическа агенция НЦИОМ често е критикувана, че изкривява резултатите от проучванията си в полза на всяка власт. При нея обаче нещата са най-ясни, защото интересите, които могат да повлияят върху резултатите й, идват само от едно място. Много по-трудно, дори невъзможно е да се разбере към кого клонят моментните интереси на останалите социологически агенции. Именно безкритичното отразяване на информацията от медиите обаче – проблем, които е извън полето на социологията, прави възможно за изследвания да се плаща прескъпо. Не заради ценните данни, които те съдържат, а заради публичния ефект, с който е съпътствано отразяването на самото проучване.
Непрозрачната социология
е върхът на айсберга и прикрива много по-тежък проблем, засягащ цялостната хигиена на общественото пространство и най-вече въпроса за експертите, до които се допитват медиите.
Ограничен брой икономисти, политолози, социолози и всякакви други специалисти са си спечелили, изглежда, вечното право да греят ярко от телевизионния ефир и да бъдат редовно разливани по страниците на вестниците. Ако предположим, че към тях се обръщат заради заслугите им, а не заради това кой колко остри лакти има, те би следвало да са най-добрите български анализатори, а не пенкелери, които претендират за изчерпателно познаване на всички злободневни за обществото проблеми. Колко обаче от въртяните по медиите икономисти например видяха или предупредиха през 2007-2008 г., че идва криза?
Хубаво е да припомним, че тогава повечето от тях – в ролята си на
мажоретки на кредитния и строителния бум
бяха заети всеки ден да убеждават българите как благосъстоянието им се покачва заедно с нарастването на цените на имотите. Чак след като дори и статистиката отчете рецесия същите хора прилежно поясниха, че икономиката започва да се забавя.
Но да каже анализаторът, че каруцата се е обърнала, след като тя вече е в дерето, а магарето вие от болка със счупени крака, не е точно анализът, който очаква драгият зрител и слушател от експертния каймак на страната.
Това е гледната точка, в която играчите в българското публично пространство биха искали всички да вярват. Горчивата истина обаче е, че у нас съществува сив експертен сектор, а говорещите глави не се отчитат пред никого. Освен пред неправителствените организации, за които работят (които също са безотчетни), и в определени случаи пред специалните интереси, които представляват. Така се получава, че хора, неподложени на обществен контрол, контролират заемащите публични длъжности, за които все пак има определена степен на прозрачност и отчетност.
Нагнетилите се през годините съмнения около достоверността на социологическите проучвания спомагат единствено за спукването на гигантския балон, наречен саморегулация на различните професионални общности. Подобно на медийната саморегулация в България, оказала се тотален провал, и социологическата общност е безпомощна да предотврати злоупотребите на своите членове.
