Растат задължения на общините към строителния бизнес. За това предупредиха от Камарата на строителите в България на специална пресконференция. Така ако към края на миналата година борчовете на местните администрации към бранша бяха между 150 и 160 млн. лева, сега те са над 200 млн. лв., като много от тях са за период над 1 година, съобщи председателят на камарата Светослав Глосов. Държавата няма просрочени задължения към строителния сектор и е изчистила всичките си дългове, които бяха за над 350 мнл. лева преди няколко години. Сега плащанията към строителите се правят за текущата година, допълни изпълнителният директор на КСБ Иван Бойков.
Общинските дългове пък са един от основните причини за високата междуфирмена задлъжнолост. Затова от Камарата на строителите се заканиха през есента да напишат предложение до ЕК за допълнение на директивата за плащанията. Целта е в нея да бъде записано, че общините също носят отговорност за забавянето на плащанията, каквато носи държавата.
От Камарата отчитат, че кризата е засеганала тежко освен малките и големи фирми с натрупан капитал, които присъстват отдавна на пазара. ldquo;Дори инженерното и инфраструктурното строителство, на които се залагаха големи надежди да измъкне бранша от застоя не успя да регистрира ръстовете, които се очаквахаrdquo;, обясни още председателят на камарата.
Най-тежка остава ситуацията в сградното строителство, където от 2009 година насам то е намаляло с 53 процента.
Издадените разрешителни за строеж намаляват, сред тях преобладават разрешителните за реконструкции, ремонти и промяна на предназначението на сгради. Продължава да се увеличава и безработицата в строителния сектор, допълни Глосов. Безработните в бранша са над 56 хиляди. През първото тримесечие на тази година безработицата в сектора е скочила със 17.5 процента.
От бранша отбелязват и липсата на големи инфраструктурни проекти, като в момента предимно се строят сгради на 2-3 етажа. Произведената продукция също спада с 3.3% спрямо 2011 година. За първото тримесечие на годината тя е било за 2 млн. лева. За същия период инвестициите в сектора са били едва 15.4 млн. лева, при 31 млн. през миналата година.
Строителните фирми се оплакват още от затруднен достъп до кредити, с които да започнат нови проекти, като се повишават и лихвите по вече подписани договори. Причината е, че секторът се разглежда от банките като изключително рисков. Като това, според бизнеса, отново идва от неизплатените задължения на общините.
Освен това много от компаниите не могат да се включат в процедурите по обществени поръчки за строителни дейности заради въведени от възложителите дискриминационни и завишени критерии. Така въпреки нарастващия брой на търговете за строителство, много от фирмите въобще не успяват да покрият завишените критерии и сертификати, които се изискват при кандидатстване.
От камарата настояват за ясни и точни правила за провеждане на процедурите по обществени поръчки, така че да се насърчава конкуренцията в бранша, както и за преминаване към типово строителство и документация. Те искат и премахване на нелоялната конкуренция, спазване на Закона на камарата и засилване на сътрудничеството в бизнеса.
Венелин Терзиев допълни, че строителната камара ще работи и за излизането на повече български фирми в чужбина чрез заздравяването на международните контакти в страни като Мароко, Алжир и Тунис.
Обсъжда се създаването на фонд в ЕС, който изцяло да финансира строителни дейност във всички страни на съюза.
