От доста време размишлявам над въпроса какво ни прави различни от другите европейски народи и все не можех да стигна до задоволителен отговор. Прави впечатление например, че повечето от столиците им са разположени на големи плавателни реки. Очевидно още в древността те са отчели, че реката дава живот и прехрана, да не говорим, че водният транспорт е сред най-евтините.
А ние сме побили колец до Перловската река, дето ни за плаване става, ни за напояване. Но пък си отвеждаме в нея мръсните води. Очевидно това е било много важно за прадедите ни, явно и за нас.
Тези дни ми се отдаде възможност да се разходя насам-натам из Белгия. Брюксел прави изключение от останалите големи европейски градове, защото не е разположен на голяма река. Сигурен съм обаче, че ако поискат, белгийците могат да си направят плавателни канали. Не им е дошло, изглежда, времето, защото се занимават с институциите на ЕС.
В един слънчев ден се озовах на морския бряг в Остенде. На плажа по едно време пристигна група деца, очевидно от близката детска градина. Бяха облечени в сигнални жилетчици, с ярки скаутски кърпи на вратлетата. Повечето мъкнеха леки прави лопати, които бяха по-големи от самите тях. Предположих, че ще започне масово окопаване в пясъка, но се излъгах. За има няма-няма половин час тапешниците прокопаха канал от морето към сушата. След малко дойде прилива, а по канала водата стигна до краката на плажуващите. Като си свършиха работата, малчуганите метнаха лопатите на рамо и си отидоха.
Тутакси разбрах каква е цивилизационната разлика между нас и белгийците. Те копаят канали, ние – дупки. Зариваме се в тях или зариваме до ушите някой друг. И така цял живот.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
