Десетина дни след атентата на бургаското летище Сарафово все още няма яснота кои са извършителите, мотивите им и причините, довели до трагедията. Официалната позиция на правителството е, че терористичният акт не представлява пробив в националната сигурност. Идва време обаче да зададем въпроса дали липсата на баланс в българската външна политика може да е една от причините, поради които страната ни е привлякла вниманието на терористите.
Както е известно на 15 януари 2012 г. България и Израел подписаха в Тел Авив два документа – първият е споразумение за съвместни военни учения, а вторият – меморандум за сътрудничество в отбранителната промишленост. В съвместното военно учение Collector`s Item, което се проведе в началото на юни, участваха и израелски изтребители. Това стана броени дни след като външният министър Николай Младенов посредничи за събирането в Правец на представителите на сирийската опозиция, която води въоръжена борба срещу официалния режим в Дамаск, подкрепян от Иран.
Но да започнем от януари. Според официалното прессъобщение, което военното ни ведомство тогава разпространи, подписаният меморандум с Израел регламентира сътрудничеството в производството и търговията на продукти с отбранително предназначение между двете страни и разширяване на съвместната научна, изследователска, проектна и експериментална дейност. Преведено на обикновен език, това означава, че България и Израел ще си
сътрудничат при производството на оръжие
Попитахме Министерството на отбраната какви конкретни договорки е поела България, но до редакционното приключване на броя хората на министър Аню Ангелов така и не ни удостоиха с отговор. Депутатите, към които се обърнахме, също не знаеха какво пише в споразумението вероятно заради секретния му характер. Професор Стефан Воденичаров от Сдружение Българска отбранителна индустрия пък отказа коментар с обяснението, че не е оторизиран да прави изявления.
Единствено бившият военен министър в правителството на НДСВ Николай Свинаров се съгласи да говори пред БАНКЕРЪ с уговорката, че не познава подписаните документи. Според него, между двете страни не е имало ново, по-сериозно обвързване. Първият меморандум, който аз подписах през 2001 г. като министър на отбраната, беше с Израел. Те имат договори за сътрудничество с всички членове на НАТО и на ЕС, така че България не прави изключение.
Но тази позиция силно контрастира с думите на министър Аню Ангелов, който заяви през януари в Израел, че двете споразумения, подписани днес, не са просто документ за бизнеса и документ за армиите на двете държави, а
носят и своето политическо послание…
nbsp;
Логичният въпрос, който следва, е доколко политическото послание на подобни договорености може да постави в риск националната сигурност на България.
Два независими един от друг високопоставени източника дадоха изключително смущаваща информация пред в. БАНКЕРЪ. Ако тя е вярна, то обвързаността на страната със сирийската опозиция е доста по-различна от онази, за която обществеността е информирана. Според тях България взима участие в
продажбата на оръжие за сирийските бунтовници
nbsp;
Доставките се правят през посредници от Катар, а самата продукция е на български оръжеен завод, посочи единият източник.
Преди около две седмици Ройтерс публикува репортаж, в който бивш служител от българския сектор за сигурност заявява, че Черно море е най-логичният маршрут за доставки на оръжие за сирийските бунтовници. Заради постепенното намаляване на въоръжените сили (на България – бел. ред.) и унищожаването на военна техника могат да бъдат осигурени сравнително редовни и безпроблемни доставки на оръжия, каза той, цитиран от информационната агенция. Тогава външно министерство отрече между София и Сирия да са правени оръжейни сделки.
Без съмнение България не бива да определя приоритетите и поведението си в зависимост от това дали терористични групировки биха ги харесали или не. Отчасти обаче праволинейната външна политика на страната, доколкото нейните приоритети са ясни някому, и лошото състояние на сектора за сигурност биха могли да дадат частичен отговор на въпроса, който всички си задават след атентата на бургаското летище: Защо точно България… Председателят на комисията за контрол на ДАНС и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов каза за БАНКЕРЪ, че страната ни има
най-слабата система за защита на сигурността
от всички държави в Европейския съюз. Както се видя, тя е по-слаба и от тази на Кипър, допълни той, визирайки осуетения на острова терористичен атентат срещу израелски туристи.
Според депутата от Синята коалиция и член на вътрешната комисия Йордан Бакалов, България сама е поставила сигурността си под риск. В резултат на непрекъснатото изтъкване, че отношенията ни с определени служби и определени държави са отлични, сами привличаме вниманието към себе си и се излагаме на опасности, коментира той, правейки сравнение между терористичните атентати в България и тези в Москва, Мадрид и Лондон. Там броени дни след удара се знаеше кои са извършителите.
Сред смятащите българската линия на поведение за добре премерена е българският журналист от иракски произход Мохамед Халаф, който работи като балкански кореспондент на кувейтски вестник. Ударът, който стана в Бургас, е срещу Израел, а не срещу българската външна политика. По-скоро има слабости в системата на сигурност, които бяха използвани, каза той за БАНКЕРЪ. Моето обяснение е, че този атентат не е изолиран от предишните девет, които станаха в различни държави. Версията му е, че след санкциите и натиска на Европейския съюз срещу Иран, ударили сериозно по икономиката му, вероятно Техеран желае да провокира Израел
да предприеме военен удар
nbsp;
А това е нещо, което би променило цялата ситуация в региона. Халаф припомня, че през 1982 г., след като срещу посланика на Израел в Лондон е бил направен опит за покушение, Израел е окупирал Ливан. Иран много добре знае как да предизвика Израел, допълни той.
Според Халаф България за първи път има ясна концепция за отношенията си с арабския свят. България се отвори към демократичните процеси в арабските страни. Министър Младенов направи три много важни конференции, на които присъстваха представители от почти всички арабски държави – не само на правителствата, но и на ниво партии, медии и гражданско общество, обяснява той. Тук дойдоха журналисти и анализатори от Тунис, Египет, Йемен, Сирия, от Ирак, Алжир и Мароко. Халаф посочва, че там българският външен министър е декларирал, че и ислямистките партии имат право да бъдат чути, тъй като демокрацията не е само за либералите, а за всички, които се придържат към демократичните ценности.
Журналистът отговаря отрицателно на въпроса дали срещата на сирийската опозиция в Правец и съвместните военни учения на ВВС между България и Израел са ядосали Сирия и Иран. Те се нервират, защото с развитието на политическите и социалните промени в арабския свят губят позициите си. По думите му подобни срещи за проблемите на Сирия вече са се провеждали във Франция, Тунис и Турция, а се очаква такива да има и в Мароко и Италия. Халаф не смята, че България трябва да излиза извън рамките на политиката на Европейския съюз, която по отношение на Сирия е ясна. Министрите на ЕС взеха решение за още по-строги санкции към режима в Дамаск. Не може България да стои със затворени очи, когато един диктатор избива собствения си народ, казва той.
За Киряк Цонев, арабист и бивш посланик в Алжир и Мавритания, който е работил в посолствата в Египет и Сирия,
българската външна политика не е балансирана
nbsp;
Според него това се отнася особено за конфликта в Сирия, където позицията ни противоречи на националните интереси. От ден на ден проблемите на националната ни сигурност стават все по-сложни, каза той пред БАНКЕРЪ. Сега за съжаление започнахме да играем ролята едва ли не на американски троянски кон в ЕС. България е уязвима, България е цел, защото нашата сигурност се поставя в зависимост от външни фактори. Бившият дипломат припомни аргументите, с които страната се е съгласила на територията й да бъдат разположени военни бази на САЩ. Тогава всички ни уверяваха, че това е гаранция за нашата сигурност. Оказа се обаче, че такава гаранция няма.
Според Киряк Цонев военните обвързаности между България и Израел не могат да бъдат свързвани пряко с атентата в Бургас. Той коментира и че правителственото решение да се изчака краят на разследването, преди да посочи виновник, е добро. На въпрос за икономическите интереси на България в арабските държави той прокарва паралел между времето преди падането на Желязната завеса и след това. През 1986 г.
българската търговия с арабските страни
беше 2 млрд. и 600 млн., а сега не надвишава 200-300 милиона.
При разговорите със специалисти, които проведохме, се натъкнахме и на един, меко казано притеснителен случай. Експерт по проблемите на Близкия изток, с когото разговаряхме, сподели, че след позиции, изказани от него пред медиите, различаващи се от официалните правителствени, е бил подложен на натиск от представител на властта. Не съм очаквал такава нетолерантност от управляващите. Искат каквото те казват, винаги това да става – сякаш външната политика е обект на еднолично решение. В демократичните държави тя е обект на обществено съгласие и съществуват идеи, критики, коментари, посочи още той, настоявайки името му да не бъде споменавано. Уплаших се и от дебата в българските медии. Навремето, когато критикувах тройната коалиция, не следваше нищо. Но когато сега казвам мнението си по въпроси, касаещи настоящото управление, изведнъж излезе, че съм антидемократ, сподели още той.
