Защо в селата край столицата може да си купите литър прясно мляко за 60-80 ст., а в магазините цената му е около 2 лева? Ами, разбира се, че заради прекупвачите. Вярно, че от 2010-а действа Наредба 26 за директните доставки от производител на малки количества суровини и храни от животински произход, но резултатите от нея са повече от скромни и хората съвсем логично негодуват за наложените им на практика ограничения.
Накратко казано, наредбата позволява да се предлагат свободно пчелен мед, яйца, прясно месо, риба и други, но директно на ресторанти или в магазинчета до фермите, чиито собственици задължително са регистрирани като земеделски производители. Освен това фермерите могат да продават до една пета от произведеното мляко, до 40% мед и до 2 хил. кг риба годишно. Отделно имат право да предлагат максимум 600 пилета на месец и до 500 яйца на седмица.
Разрешените количества са толкова ниски, че няма как да излезеш на плюс след инвестицията в търговски обект и хладилни камери, отбелязват от Националното браншово сдружение на млеко – и месопроизводителите. Въпреки уверенията, че въведените правила ще внесат ред в земеделския сектор, според бранша от тях отново печелят единствено големите компании. За да оцелеят, много от собствениците на малки стопанства са принудени да продават на големите на двойно по-ниски цени. Други пък заобикалят закона, като пласират на нерегламентирани пазари…
Наредбата е изключително рестриктивна и при определянето на местата за продажби. Противно на пазарната логика животновъдите могат да реализират продукцията си само в областта, в която се намира фермата. И, волю-неволю , пак стигат до… прекупвачите. В най-голяма степен от това ограничение са засегнати производителите на мед, които имат кошери в няколко области. Така, за да преработят и продадат продукцията си, им се налага да изградят отделни цехове и съответно толкова на брой магазинчета. Повечето обаче предпочитат да заобикалят разпоредбите, укривайки добитите количества и продавайки директно на крайни клиенти.
Принудени сме да нарушаваме закона, признава Надежда Митева от Смолян. Според нея именно пазарът и търсенето трябва да определят къде и колко да се продава. Подобна промяна обаче би нарушила добрите печалби на големите в бранша, които изкупуват на безценица и препродават в пъти по-скъпо, допълва тя.
Разбира се, фермерите имат възможност да предлагат част от производството си по пазари, тържища и борси, на малцина са в състояние да покрият високите изисквания. За да продаваш мляко например, трябва да имаш собствен млекомат и промивна система към него, което си е инвестиция от порядъка на няколко хиляди евро.
Дребните производители не могат да продават и на магазини, независимо дали става въпрос за квартално дюкянче , или за търговска верига. Затова и интересът към директните продажби е слаб. За повече от година и половина едва около 200 малки ферми са поискали да пласират директно продукцията си, от които 150 се занимават с мед и пчелни продукти, а 32-ма с мляко и млечни продукти.
За Българската агенция за безопасност на храните причините за слабия интерес не били административните спънки, а чисто и просто хубаво, ама като си продаваш, нарушавайки правилата, нито инвестиции са ти необходими, нито бумащини и регистрации, които само биха ти затруднили бизнеса.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
