Според френската организация за пазарни проучвания OpinionWay , 52% от французите изразяват желанието си новото бюджетно споразумение на Евросъюза за 2013 г. да бъде поставено на референдум. Значително по-малко – 38% от запитаните, отговарят, че нямат нищо против ратификацията на договора да бъде направена само от парламента, а 10 на сто не могат да преценят кой е по-добрият вариант. Интересна е разбивката по партийна принадлежност на хората, участвали в това проучване. Цели 68% от избирателите на Левият фронт на Жан-Люк Меленшон подкрепят еветнтуален референдум, заедно със 72% от избирателите на Националният фронт. За сравнение, само 43% от привържениците на десния Съюз за националното движение на Никола Саркози отговарят, че биха предпочели допитване.
Френският президент Франсоа Оланд заяви, че предпочита ратифицирането на бюджета да мине през френския парламент. Освен това той се противопостави на приемането му, преди да е финално договорен предложеният от него Пакт за растеж на стойност 120 млрд. евро. По време на Европейския съвет в края на юни европейските лидери дадоха принципното си съгласие за приемането на Пакта до края на годината, но той все още не е официално приет. Интересно е, че цели 55% от избирателите на Социалистическата партия на Оланд настояват за провеждане на национален референдум. Лидерът на крайнодесния Национален фронт Марин льо Пен каза, че той е задължителен и представи петиция, в която призовава обществото да се противопостави на всяко друго решение. Дъщерята на основателя на Националния фронт Жан-Мари льо Пен смята, че бюджетното споразумение прехвърля бюджетната власт към технократите в Брюксел… и ще създаде Германска Европа… един диктат на привилегированата каста и на банките… Младата Льо Пен продължава: Това ще ни задължи да плащаме дълговете на другите държави.
Въпреки усилията на крайната десница обаче 53% от анкетираните французи отговарят, че ще подкрепят новото европейско бюджетно споразумение, и едва 20% отбелязват, че ще гласуват против. Разбира се, трябва да имаме едно на ум, преди да се доверим на подобни проучвания. През 2005 г. например две трети от французите казаха в допитване, че ще подкрепят новата европейска конституция, а само няколко месеца по-късно я отхвърлиха. Според Бруно Жанбар от OpinionWay , ако бъде организиран референдум, действителната подкрепа за новия европейски бюджет със сигурност няма да е толкова убедителна.
Междувременно Франция стана първата страна в ЕС, която въведе данък върху финансовите транзакции. Франсоа Оланд изказва силни критики срещу сектора на финансовите услуги и дори реши да удвои размера на налога от планираните първоначално 0.1 на сто до 0.2 процента. Облагането ще засяга всички компании с основно седалище във Франция, чиито акции се търгуват на борсите и имат пазарна стойност над 1 млрд. евро.
Решението на Париж вероятно ще се окаже началото на процес, който ще завърши с въвеждането до края на годината на същия данък в най-малко девет страни от общността. Подобни планове има и Германия, а най-големите опоненти са Великобритания, Холандия и Швеция.
Според Европейската комисия държавите членки ще намалят наполовина вноската си в бюджета на ЕС към 2020 г., ако се съгласят с въвеждането на същия налог. Изчисленията на Брюксел показват, че Германия ще намали вноската си с 10.7 млрд. евро годишно, Полша – с 1.8 млрд. евро, Италия – 6.4 млрд. евро, а Латвия – с 81 млн. евро.
Председателят на Еврокомисията Жозе Барозу смята, че когато отделните страни видят какви ще бъдат конкретните ползи от въвеждането на данъка върху финансовите транзакции, някои от тях ще променят позицията си. Бюджетът на общността трябва да бъде одобрен до края на годината, така че се очаква дискусиите по темата да се засилят.
nbsp;
