Третата година от управлението на ГЕРБ може да се обобщи кратко: партията достигна властовия връх и логично започна да се спуска надолу. Данните от рейтингомерите още разочароват търсачите на сензации. Защото отливът на доверие се засилва, но не се е превърнал в срив. Нещо типично след третата година от мандата на предишните правителства. Социологическите данни сега не показват подобна тенденция.
Според изследване на Алфа Рисърч от юни, гласоподавателите, които биха пуснали бюлетина за ГЕРБ, са 22.3% срещу 18% за БСП. В сравнение с правителствата на тройната коалиция и на Сакскобургготски година преди края на мандата им, рейтингът на управляващите стои доста прилично. Десетина месеца преди последния парламентарен вот през 2009 г. електоратът на БСП е бил над 15%, а заявилите, че ще подкрепят опозиционната тогава ГЕРБ – с над 8% отгоре. Година преди изборите, през юни 2005 г., пък по-малко от 10% са заявили, че ще гласуват за управляващите от НДСВ, докато БСП е събирала към 23 процента.
До парламентарните избори догодина има достатъчно време за какви ли не промени в рейтинговата листа, както и за стопяване на разликата между първия и втория. Такава е и традиционната логика на
електоралното недоволство
nbsp;
След третата си година властта няма достатъчно време да мобилизира подкрепа, правейки реформи, а пък на сегашната политическите послания не са силната й страна. Въпреки това ефектът от предстоящото рязане на лентички и новите дози цветист предизборен популизъм не бива да бъде подценяван.
В края на август премиерът и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу ще открият втория метродиаметър на софийското метро, който ще облекчи придвижването на хиляди столичани. Завършването на автомагистрала Тракия е планирано за февруари, а финансовият министър вече обяви, че пенсиите ще бъдат увеличени, макар и със символичните 7 до 10 процента. И това е само част от арсенала на похватите за бъдеща победа. Не е изключено обаче да се прибегне и до мерките, които се приложиха преди последните местни и президентски избори. Тогава властта демонстрира, че гласоподавателят й е скъп, хвърляйки пари за облагородяване на междублоковите пространства и за асфалтиране на малки квартални улички. Подобни жестове са доста ефикасни за спечелването на гласове, особено когато в играта е вкарано и европейското финансиране.
Какво се случи след споменатото социологическо изследване на Алфа Рисърч отпреди месец знаем всички: цените на тока и горивата се увеличиха, а протестиращите срещу Закона за горите окупираха Орлов мост. Все неща, които успяха да хвърлят
тъмна сянка върху градината на ГЕРБ
nbsp;
Още няма проучване как е повлиял на пристрастията на гласоподавателя терористичният атентат в Бургас, но тази територия е твърде опасна за експерименти.
Бие на очи, че от парламентарно представените опозиционни партии електоратът припознава единствено БСП като сериозна алтернатива на сегашната власт. Левицата е в състояние на мобилизационен подем, изразен чрез вота на недоверие, събирането на близо 800-те хиляди подписа за референдум за АЕЦ Беленеиобявяването на кандидатурата на Сергей Станишев за лидер на ПЕС.
Но нека се обърнем към отминалия политически сезон. Втората половина на миналата година премина почти изцяло под знака на президентските и местните избори. Не съм професионален политик и не искам да ставам такъв, декларира в началото на 2011 г. тогавашният регионален министър Росен Плевнелиев. Въпреки това, по своя воля или по поръчение на лидера на ГЕРБ, той прие да издигне кандидатурата си за държавен глава. Спечели на втория тур срещу кандидата на БСП Ивайло Калфин, но честността на вота беше поставена под съмнение от опозиционните партии и някои неправителствени организации. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) също откри значителни пропуски, отправяйки 32 препоръки към българските власти.
Вотът за държавен глава се превърна и в
първата самостоятелна писта
nbsp;
по която се пусна Меглена Кунева. Получила повече от 470 хил. гласа и придобила ново политическо самочувствие, тя започна да гради самостоятелна партия. Разцеплението на старата десница пък й постла червен килим, по който да премине, докато убеждава, че именно тя е дясноцентристката алтернатива на ГЕРБ.
Старата година преля в новата със скандали около дейността на вътрешното министерство. Въпреки претенцията, че са компетентни именно в сферата на сигурността, управляващите получиха някои от най-сериозните си удари именно там. След като на 12 януари беше открито тялото на изчезналата в началото на ноември Мирослава от Перник, единият от задържаните за отвличането й се самоуби в присъствието на полицаи. Цялостният обществен отзвук от начина, по който органите на реда разследваха случая, бе крайно негативен, а само десетина дни по-късно показно арестуваното семейство Начкови от Мировяне се оплака от полицейско насилие.
Премиерът Борисов първоначално обеща, че в МВР ще има оставки, но по-късно се самоопроверга с изказването си, че се надява министър Цветанов да е разбрал, че при следващ подобен случай трябва да си тръгнат големи началници. В опит да успокоят общественото мнение от ГЕРБ гласуваха за създаването на комисия, която да разследва полицейското насилие и случая в Перник. Опозицията пък я бойкотира и си създаде алтернативна.
Интересен и показателен нюанс от отминалия политически сезон са
метаморфозите
nbsp;
които претърпяха малките парламентарни партии.
Президентските избори отбелязаха исторически прелом в поведението на Яне Янев. За вота от РЗС тръгнаха на щурм да уволняват Бойко Борисов, но след това се кротнаха и някак нечистоплътно му пристанаха. Само те си знаят дали сега се чувстват по-комфортно. Но рекапитулацията сочи, че победеният Атанас Семов се оттегли с достойнство (и може би с погнуса), докато Яне продължава да пропада с усмивка на лице.
През май СДС гласува да се яви самостоятелно на парламентарните избори – решение, зад което съпредседателите на Синята коалиция – Иван Костов и Мартин Димитров, съзряха задкулисното влияние на ГЕРБ. Двете партии продължават да са съюзници в парламента, но шансовете им да влязат поотделно в следващото Народно събрание засега не са особено оптимистични.
Още през юни миналата година беше сложен край на разбирателството между Атака и управляващите, но
раните от сблъсъка
все още зеят широко отворени. Неотдавна Волен Сидеров направи прочувствено признание за драматичната роля, която е изиграл в полза на ГЕРБ, и за печалния резултат от безкористната му подкрепа. Взаимоотношенията между двете партии очевидно са били с доста интензивен заряд и емоционално наситени, иначе националистическият лидер не би си позволил да използва парламентарната трибуна като диван в кабинета на психоаналитик. Кой е този партньор, който утре ще ги подкрепя, след като партията-върхушка винаги може да те измами, да ти разбие групата, да ти открадне парите и да ти направи интрига, от която да претърпиш големи щети, окая се Сидеров в пленарната зала.
След 22 демократични (!?) години отново екологията се оказа темата, по която българското общество демонстрира консенсус. Депутатите от ГЕРБ, често критикувани, че внасят лобистки закони, възмутиха обществото с поправките в Закона за горите, направени в полза на Витоша ски. Протестите на Орлов мост принудиха властта да оттегли предложенията си, които предвиждаха облекчен режим за застрояване в планините.
Пак под външен натиск мнозинството в парламента се реши да подготви промени в един от най-важните закони – Изборния кодекс. Сред приетите на първо четене текстове са по-строгите мерки за деклариране на произхода на средствата от партийните дарители, за забраната за използване на СРС-та за изборни измами и назначаването на постоянна изборна администрация. Предвидена е и възможността гласоподавателят да може да провери дали не е попаднал в т. нар. забранителни списъци. Медиите пък ще бъдат длъжни да публикуват договорите, които са сключили с партиите в предизборния период – нещо, което наистина би ограничило нелицеприятните феномени, наблюдавани на последните избори. Както неведнъж писахме, пропагандният ефект от платените материали би бил огромен само ако около тях ясно се посочва, че са били поръчани. Защото мнозинството медийни потребители нямат нито време, нито желание да се ровят в сайтовете на вестници и телевизии, за да установят дали не са свързани с конкретни политически интереси. По-лесно и безболезнено е да сложат всички под един общ знаменател. Засега платеното съдържание си остава замаскирано и ще бъде продавано в една и съща опаковка с нормалното. Стига, разбира се, такова да остане.
Иначе и този парламентарен сезон приключи, както предният –
с демонстративно обречен вот на недоверие
За любителите на статистиката ще посочим само, че ако на 26 юли 2011 г. за падането на правителството гласуваха 91 депутати, на 26 юли 2012 г. те вече бяха 72-ма. Дали от ГЕРБ са увеличили влиянието си в парламента, или партиите, претендиращи да са опозиционни, са отслабнали, не е толкова важно. Като добавим, че мераклиите да бутат кабинета тази година бяха с двама по-малко от внеслите вота, става ясно, че августовската ваканция отново подрани за някои.
