Наричат законодателите слуги на народа и това не е случайно. Като всички други слуги те са длъжни денонощно да се грижат за своя работодател, да предвиждат всяко негово желание и да направят възможното и невъзможното той да се чувства добре. Законодателите наистина вършат всичко това, но според своите разбирания. Нищо че в повечето случаи те се различават от разбиранията на народа, комуто служат. Като всички слуги и законодателите трябва да получават трудови възнаграждения. За съжаление много от тях струват твърде скъпо на народите си.
Дискретност по френски
nbsp;
Френските парламентаристи не само не желаят да намалят заплатите си, за разлика от президента, министрите и директорите на държавни предприятия. Те отказват да обяснят за какво харчат сумите, които им се полагат за представителни разходи. Неотдавна парламентът гласува със завидно единодушие против предложението на своя колега, центриста Шарл дьо Курсон, депутатите да бъдат задължени да се отчитат за бонусите, които впрочем не се облагат с данък. Срещу предложението гласуваха почти 80% от 577-те членове на Националната асамблея.
Става дума за 6412 евро, които всеки депутат получава месечно като компенсация за представителни разходи. За тази цел всяка година се харчат около 45 млн. евро от джоба на данъкоплатците. И ето че френските парламентаристи отказаха да съобщят къде отиват тези пари. Но това едва ли е за чудене. Някои депутати многократно са обвинявани, че харчат компенсациите си за пътешествия из скъпи курорти и за всякакви прищевки, които нямат нищо общо с тяхната работа. Един от провинилите се, социалистът Паскал Терас от департамента Ардеш, бе уличен, че плащал с безвъзмездните суми почивката на семейството си в чужбина и сметки в барове. В отговор на обвиненията Терас най-спокойно отговори, че вероятно е объркал кредитните карти и се е разплатил не с тази, която трябва.
Впрочем парите за представителни разходи далеч не са единствените, с които се глезят членовете на един от най-скъпите парламенти в Европа. Те получават малко над 72 хил. евро годишна заплата (6 хил. евро на месец). Други 109 хил. евро им се полагат, за да издържат екип от помощници, като изразходването на тези пари също не се контролира. Френските депутати имат право и на високи пенсии, на безплатно и удобно пътуване с първа класа в железниците, както и на безвъзмездно ползване на телефон, интернет и много други.
Италианското разсипничество
Ако погледнем слугите на други европейски народи, ще се окаже, че те твърде малко се отличават от френските си колеги. Разбира се, числата, названията на безотчетните суми и привилегиите изглеждат по друг начин. Но това, което обединява законодателите от Европа и колегите им от другите континенти, е, че бдят като орли над своите привилегии и изключително рядко се отказват от тях без борба.
И все пак французите би трябвало да са доволни, че слугите им не струват толкова скъпо, колкото, да речем, в Италия. Четиридесет и четирима от общо 630-те членове на камарата на депутатите, както и 26 сенатори имат право да ползват безплатно лимузина с шофьор, защото заемат ръководни места в различни комисии.
Италианските парламентаристи ползват безплатно въздушен и железопътен транспорт. Полагат им се безвъзмездно билети за театър и кино. Все така безплатно те могат да възстановяват разклатеното си от службата на народа здраве в супершикозен спортен клуб. Той е разположен на бреговете на река Тибър и е обзаведен по последна дума на спортната наука и на техниката, което се отнася и за плувния басейн, и за тенис корта.
През миналата година анонимен доносник, с псевдоним Паяка Труман , изложи цялата истина за привилегиите на италианските депутати във Facebook. И макар самият той да твърдеше, че някога е бил помощник на един от депутатите, според мнозина е бивш парламентарист от комунистическата партия, решил да отмъсти постфактум на колегите си.
Паяка, който и да е бил той, разказа много интересни и нелицеприятни неща за слугите на италианците. Как например някои от тях обявяват, че са им откраднали лаптопите, само и само да се докопат до застраховката. Други пък сами си изпращат заплахи за физическа разправа, за да получат правото да си поискат охранители.
Италианците бяха потресени да научат, че техните законодатели не само разполагат със седем фризьори, които ги подстригват почти даром, но и плащат смешно ниски цени в парламентарния ресторант. Достатъчно е да споменем, че порцията спагети с аншоа е струвала… 1.6 евро, а телешкото филе на грил – 5.23 евро.
Последва невъобразим скандал. Политиците имат абсурдни привилегии и главозамайващи заплати. Сякаш сме се върнали в Древна Гърция с нейните богове на планината Олимп, които решават съдбата на простосмъртните. Време е Италия да се събуди и да каже стига на всички тези несправедливости, писа по повод откровенията на Паяка блогърът Леонардо Монти. Някои разгневени потребители на интернет дори призоваха за колективно обесване на политиците. Други, по-скептично настроени, заявиха, че италианците са чисто и просто овце, които заслужават да бъдат мамени от политиците.
След вълната от недоволство депутати се решиха на жертви и вдигнаха цените в ресторанта до равнището на тези в -града. Сега телешкото филе струва 24 евро. Можем да си представим с какви думи народните избраници и до днес споменават бъбривия Паяк.
Впрочем, ако трябва да сме справедливи, италианските депутати не само живеят добре, но позволяват и на други да правят същото. Преди 10-процентното намаление на възнагражденията през 2011-а главният сервитьор или фризьорът в парламента успяваха да заработят до… 160 хил. евро годишно. Още по-високо бе оценен трудът на стенографките – до 290 хил. евро. За сравнение – заплатата на италианския президент е 238 181 евро годишно.
Правителството на Марио Монти се опита да обуздае пенсиите на членовете на италианския парламент, които те започват да получават от 50-годишна възраст. Според новите правила депутатите, които са изкарали един мандат, ще трябва да почакат за парите за старост, докато навършат 65 години. А онези, които са били избрани най-малко два пъти, имат право да получават пенсия от 60-годишна възраст.
Италианските законодатели са най-високо платените сред колегите си от седемте главни европейски държави. Те получават годишно възнаграждение в размер на 135 396 евро. И за да стане по-ясно какво означава това – депутатите в Италия печелят над три пъти повече от по-голямата част от испанските си колеги.
Надбавките също са важни
Парламентаристите от Холандия получават 102 036 евро на година, австрийците – 97 920, немците – 92 016, белгийците – 88 488,и испанците – 39 382евро. Годишното възнаграждение на френските законодатели е в размер на 74 хил. евро.
Тази картина обаче рязко се променя, ако наред със заплатите се отчетат многобройните бонуси, надбавки и други привилегии. Немските парламентаристи например могат да се похвалят с най-високи разходи за транспорт – 3984 евро на месец, които са за сметка на данъкоплатците. При италианските им колеги същото перо е в размер на 3503 евро, а белгийските депутати изобщо не ползват подобни екстри вероятно защото страната е много малка.
На френските законодатели, както вече споменахме, им се полагат доста високи суми за офисни разходи – 6412 евро месечно, както и пари за екип от помощници – 9138 евро. И макар че италианците получават двойно повече от френските си колеги, при тях тези два вида надбавки са едва 3690 евро на месец.
Депутатите от Европейския парламент също изостават значително по заплати от италианските законодатели. Те са замразили възнагражденията си на 95 482 евро, както и всички останали пари за издръжка – офисните са 51 588, а за помощници – 254 208 евро. Нещо повече, сега транспортните разходи на членовете на Европарламента се осребряват само след представянето на квитанция.
И накрая да кажем няколко думи за британските парламентаристи, които, както винаги, стоят малко встрани от останалите в Европа. Тяхното годишно възнаграждение е 65 738 паунда (82 830 евро). Освен това английските законодатели получават 22 хил. паунда годишно за издръжка на офис (за лондонските депутати сумата е 24 750 паунда), а за екип от помощници – 137 200 паунда (114 хил. за столичните парламентаристи).
