Уникалността на българското Черноморие навремето може и да е била в златните плажове и райските заливи, но през последните няколко години все по-категорично се отличаваме с кафявите и зловонни гейзери на петдесетина метра от брега. Отпадните води от иначе сочените за големи курорти Созопол, Несебър, Синеморец и Черноморец продължават да се изливат директно в морето, тъй като липсват съоръжения за пречистването им. Нелепото е, че за разрешаването на проблема още от 2007 г. Европейският съюз ни е отпуснал около 700 млн. лв., но нашенските управници все си намираха други приоритети.
На практика цели 26 населени места по крайбрежието се нуждаят от системи за пречистване на отпадъчни води. В 14 от тях има пречиствателни станции, но те са по на 30-40 години и трябва да им се направи мащабна реконструкция. Такъв е случаят с може би най-критичния обект по Черноморието – станцията в Ахелой. Тя е строена в началото на 70-те години на миналия век и освен едноименния град обслужва още Несебър, Слънчев бряг, Равда и Свети Влас, както и Каблешково и Тънково. Максималният й капацитет на натоварване е 45 хил. души, което някога може и да е било достатъчно, но сега само местното население е толкова, а курортистите – шест-седем пъти повече.
Хубавото е, че след години на туткане и половинчати мерки на 7 август най-сетне бе подписан договорът за разширяване и реконструкция на пречиствателната станция. Проектът Събиране, пречистване и отвеждане на отпадъчни води от агломерация Несебър – Слънчев бряг – Равда е на стойност 98 млн. лв., осигурени от оперативната програма Околна среда. Строителството ще започне най-рано през есента, защото тепърва ще се провеждат обществени поръчки за избор на изпълнители, а срокът за завършването на дейностите е до края на 2014-а.
Дотук обаче свършват добрите новини, тъй като отсега е ясно, че и след разширението на станцията, в пика на летния сезон, морето отново ще бъде оцветявано в кафяво. Причината е, че според проекта съоръжението ще има капацитет да обслужва 300 хил. жители, което е по-малко от хората в района дори през май и септември. В основата на тази недомислица стои един още по-голям абсурд – никой не може да каже колко точно са почиващите в морските ни курорти. Данните на различните институции за туристите се разминават толкова драстично, че възниква въпросът как е възможно държавни служители да получават заплати, за да водят такава статистика? Уж плажовете са пълни с хора, а броят на наличните легла, за които се плаща данък, е символичен. Консумацията на вода в населените места пък се различава в пъти с изчисленията на местните власти.
Всъщност това, че у нас официално почиващите са много по-малко от реалното, не е тайна за никого и дори държавата неотдавна си призна, че изобщо не е наясно колко хора прекарват отпуската си на морето. А именно на тази база би трябвало да се определи какъв да е капацитетът на бъдещите пречиствателни станции. Така например среднодневните данни за броя на летовниците в агломерацията Несебър – Слънчев бряг -Равда през юли и август варират от 350 до 650 хил. души. Дори и да приемем по-ниското число за вярно, след още две години, когато се очаква да е готово съоръжението за пречистване на мръсните води, хората ще са поне с 10-15% повече. Това прави около 100 хил. над разчетения капацитет на новата станция.
Същото е положението и в един от най-популярните южни курорти – Созопол. Колкото и да е странно за всеки съвременен европейски човек, днес там няма никаква пречиствателна станция. Договорът за строителството на такава бе подписан на 6 август и е на стойност 77.4 млн. лв., които също ще дойдат от програмата Околна среда. С тези пари трябва да се подобри състоянието на амортизираната ВиК мрежа и да се изгради съоръжение за отпадъчни води за 65 хил. жители. В същото време според градската управа почиващите в разгара на миналия сезон са достигнали 80 хил. души, а прогнозите за този са за ръст от 10 процента. Според ВиК дружеството пък, което е направило изчисления на базата на консумацията на вода в абсолютния пик, там е имали около 40 хил. души. По информация на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма обаче броят на леглата в Созопол през 2011-а е бил 2000, тъй като за толкова се плаща туристическа такса.
Луксозни хотели и заведения край мръсни, смрадливи води – дали ще ни изтърпят още дълго чуждестранните курортисти, на които толкова много разчитаме? Истината е, че без коректни данни наливането на милиони в пречиствателни станции няма да постигне желаните резултати и след някоя и друга година ще се окаже, че пак сме доникъде с екологията по морето. Да не говорим, че по принцип подобни съоръжения е необходимо да се строят с дългосрочна визия и на базата на прогнозите за развитието на туризма.
nbsp;
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова подписа през седмицата още шест договора за изграждане на инфраструктура в сектор Води с общините Етрополе, Казанлък, Сопот и София. Финансирането, в размер на 190 млн. лв., е осигурено по оперативната програма Околна среда.
В Сопот ще се изгради модерна канализационна мрежа и ще бъде подменена остарялата водопроводна мрежа. Проектът е на стойност 35 млн. лв. и с включването на нови 12 хил. жители ще се постигне пълно натоварване на пречиствателната станция.
С почти 45 млн. лв. пречиствателни станции ще се строят и в общините Етрополе и Казанлък.
София ще получи 110 млн. лв. за изграждане на колектори и канализационна мрежа на Бул. Сливница в гр. Банкя, в кварталите Градоман,Михайлово, Вердикал, в с. Иваняне и други. След реализацията на тези дейности се очаква около 250 хил. души да бъдат включени към канализационната система, което ще доведе до оптимизиране работата на пречиствателната станция за отпадъчни води Кубратово.
