Еврозоната е в тежка финансова и структурна криза. Усилията и мерките за нейното ограничаване и преодоляване засега не дават желаните резултати. Липсата на фискален и банков съюз, а също незавършеното политическо обединение се сочат като главни причини за този неуспех. Държавните ръководители в еврозоната се съгласиха по принцип да се създаде фискален съюз, общ банков надзор към ЕЦБ, и да се емитира обща емисия еврооблигации. Срещу която най-категорично се противопоставяше германският канцлер Ангела Меркел, заявила първоначално, че докато е жива, няма да допусне обобществяване на дълговете.
Покрай тези проекти се съживи и старата идея за Европейски съединени щати. Един български икономист в две статии побърза да обяви, че фискалният съюз ще бъде основната крачка към създаването на истински политически съюз, което ще доведе до общо политическо управление на Европа по начина на САЩ. А е възможно и до възникването на новата световна сила Съединени европейски щати. Седмица по-рано той написа: С последните си решения по отношение на фискалния съюз Европа все повече прилича на САЩ. В това няма нищо лошо, освен категоричния отказ на политиците да го изрекат на глас. Имам чувството, че цялата концепция за фискална консолидация е заимствана едно към едно от американската програма за оздравяване на финансовите институции TARP.
И за да е съвсем ясен по този въпрос, обяснява: Пасивите на банката… са средствата на вложителите. Като краен гарант обаче се явяват правителствата… държавите стоят зад кредитните институции в случай на нужда. Драма възниквала, когато политиците трябва да обяснят на данъкоплатците как с техни средства трябва да бъде спасена банка в друга държава. Което прави системата по укрепване на европейските банки толкова тромава. Чудодейното спасение въпросният икономист вижда в новите регулации, при които всяка банка в затруднение ще има директен достъп до ресурс. Без мъчителни преговори и главоболия за политиците.
Опиянен от своите прозрения
за решението на сегашните проблеми, нашият автор не е забелязал, че се радва на една система, при която печалбите и бонусите отиват в олигарсите, а огромните загуби от поетия риск се социализират и прехвърлят върху данъкоплатците по най-лесния и бърз начин. С благородния мотив да се предотврати крахът на големите банки (и на подкрепящите ги държави), за да не се парализира цялата икономическа система. Но чрез обезличаване на отговорността за съхраняване на частната собственост, която е в основата на съществуващите пазарно-капиталистически отношения.
Критикувайки както винаги изчаквателната позиция на България, същият автор предупреждава, че Европа няма да ни прости, ако пак се забавим. И завършва с категоричното прозрение, че ясната и безкомпромисна подкрепа за създаването на единен съюз ще се мултиплицира като ефект в бъдещето….
Спорен е въпросът доколко българските правителства закъсняват или необмислено прибързват при определянето на позициите си по жизненоважните за страната проблеми. Но е очевидно, че не може да се вземе такова съдбоносно решение без задълбочени проучвания какъв ще е новият фискален съюз и доколко България има интерес да се включи в него, а евентуално и в бъдещите Европейски съединени щати. Както и без подкрепата на гражданите. Остава неясно как авторът е разбрал, че Европа няма да ни прости, ако не сме сред първите, одобрили фискалния съюз? Още по-неясно е какъв ще е бъдещият мултиплициран ефект от нашата бърза и безкомпромисна подкрепа? Може би заради усърдието си ще получим някакви привилегии или бонуси?
Какво ще представляват новият фискален съюз и Европейските съединени щати (ЕСЩ)? Отговорът на този въпрос досега е най-общ и неопределен.
Обикновено се пренебрегва фактът
nbsp;
че още при създаването на европейския монетарен (валутен) съюз е формиран фискален съюз с определени изисквания и параметри. Например бюджетният дефицит на държавите членки на еврозоната да не превишава 3%, а държавният дълг да е до 60% към БВП. Но предвидените мерки и санкции при нарушение на тези и други клаузи се оказаха недостатъчни, бавни и неефикасни, особено в условията на криза. Те не попречиха на отделни държави като Гърция и други да ги нарушават грубо и продължително. С оправданието, че народът не приема мерките за икономии и възстановяване на балансите. Най-тежкият пропуск е, че договорът за валутния съюз не предвижда ясни и точно определени процедури за излизане от еврозоната на държави, които по някаква причина не са в състояние да спазват правилата. Освен това липсва реално обезпечение на държавните облигации, които не са безрискови в един валутен съюз. Поради тези недостатъци на нормативната уредба и безсилието на европейските институции се прибягна до спасяване на изпадналите в неплатежоспособност страни с масирани помощи от еврофондовете (370 млрд. евро само за Гърция, сега 30 млрд. за Испания). Което е отчаян (и с несигурен резултат) опит да се предотврати верижната реакция към други задлъжнели държави и разпадането на валутния съюз.
Очевидно е, че Б. Манолов е радетел на друг тип фискален съюз с централизирана федерална структура, която да наглежда (?) приходите и разходите в националните бюджети. Това ще е министерство на финансите на Европа,… което ще даде на ЕС нови правомощия, стабилност и ще наложи твърда фискална дисциплина. Авторът не пояснява как ще стане това, след като дори сегашните европейски държави имат
тежки проблеми с дисциплината и дефицитите
nbsp;
на муниципалните бюджети. Може ли някой да повярва, че министерството на финансите на Евросъюза по-добре ще наглежда, планира и контролира приходите и разходите на националните бюджети, отколкото отделните правителства? Няма ли да стане така, че противоречията на интересите, надлъгването, манипулирането на информацията (като в Гърция), бюрокрацията, корупцията и безотговорността да доведат до неефективност и саморазрушаване на такава централизирано управлявана държавна общност? В която, за разлика от САЩ, са включени десетки държави и народи с хилядолетна история, традиции, култура, различна производителност и доходи.
Остава неясно и ще започне ли (наред с постепенното изравняване на акцизите) унификация на данъчната основа и ставките на основните данъци – ДДС, данъка върху печалбата и данъка върху личните доходи? Поносима ли е такава унификация за страни като България? До какви граници ще се простре преразпределението на бюджетните средства в рамките на ЕС, превърнал се в Европейски съединени щати? Как ще реагират гражданите и техните политически организации в държавите нетни донори и държавите нетни реципиенти, водени от своите интереси и обуславящия ги инстинкт за самосъхранение?
Заобикаляйки неясните и сложни проблеми
на един силно централизиран фискален съюз (предверие на ЕСЩ), Б. Манолов не пести суперлативи за неговите предимства. Такъв съюз неимоверно ще повиши репутацията на Стария континент като надежден емитент и ще превърне паневропейските облигации в атрактивна и сигурна инвестиция за Китай и други държави. Централизираното данъчно облагане и общите европейски облигации ще станат мощен символ на обединена Европа. Авторът не обяснява как ще се случи такова чудо при съществуващите и непреодолими в близко бъдеще огромни бюджетни дефицити и публични дългове на една част от държавите и банките в еврозоната. Той игнорира нееднократните заявления на канцлера Меркел, че Германия не е всесилна и не може до безкрайност да спасява другите. При това положение как новият фискален съюз няма да позволи на фискално слабите държави в еврозоната да не бъдат разкъсани от финансовите пазари?Особено като се имат предвид последните декларации на правителствените ръководители на Испания, Италия и Гърция за невъзможността да постигнат някои от договорените показатели за икономии и снижаване на бюджетните дефицити. И като се отчете обстоятелството, че дори в отделни държави не може да се стигне до консенсус за провеждане на истински реформи в силно дефицитните държавни социалноосигурителни системи, а още по-малко това може да стане в един валутен и фискален съюз. Нима превантивният контрол в такъв съюз е в състояние да реши подобни проблеми?
Най-сигурният и бърз начин
да бъде ерозиран и да се разпадне валутният съюз (еврозоната) е тя да се превърне в централизиран фискален и банков съюз, с унифицирани данъци, общи облигации, централизиран банков и финансов контрол, нереформирани и дефицитни държавни социалноосигурителни системи, бюрократизирано йерархично управление. А следователно и с още по-висока степен на преразпределение на БВП съобразно принципите на солидарността и взаимопомощта. Такова федерално обединение носи някои от белезите на саморазрушилата се социалистическа система. То е нежизнено и обречено на гибел, защото е несъвместимо с присъщия на хората инстинкт за самосъхранение и изразяващия го личен материален интерес. А също с неотстранимите, генетично обусловени различия в способностите, силите и наклонностите на отделните човешки същества. Такова обединение влиза в противоречие с частната собственост, еквивалентната размяна, свободния пазар и конкуренцията като присъщи на човешката природа форми на обществени икономически отношения.
Другата възможност е гражданите, избирателите в европейските държави, водени от своите интереси, да предотвратят осъществяването на безумните и гибелни идеи за създаването на такава квазидържавна общност в Европа. И да наложат действително реформиране на икономическите, социалните и политическите системи в националните държави и интеграционната общност съобразно човешката природа и изменящите се условия на живот.
(б.р. – Статията отразява личната позиция на автора.)
Проф. Георги Петров
