В страната с най-нещастните граждани стават и добри неща. Гражданите биват периодично ощастливявани, но не директно, а с посредничеството на своите олигарси. Тъкмо когато са най-закъсали, им начесват яда с ареста на някой олигарх. А когато са най-отчаяни, им вдъхват надежда с възхода на друг. В съчетание двата метода водят до сладки сънища.
Дежурен по спалня тази седмица е аптечният бос Веселин Марешки. Същият, който бди ревностно над джобовете на клиентите си, продавайки им лекарства, чиято евтиния никой в държавата не може да обясни. Броени дни, след като друг бизнес симпатяга – Коко Динев, осироти футболния клуб Локомотив Пловдив, Марешки беше представен като новия му собственик. Представи го лично футболният премиер Бойко Борисов. Той го и убедил да поеме отбора – точно за пет минути и… по телефона. А Марешки се съгласил, без дори да чака края на петминутката, и заредил клуба с първия милион.
Дотук, иди-дойди, бива. Варненци да му мислят защо именитият им съгражданин не поема местния Спартак, а инвестира в Пловдив. Клиентите на Марешки да внимават дали инвестицията няма да се отрази на цената на лекарствата. А феновете на Лаута да почерпят за новия си благодетел.
Преди да стихнат овациите им, Марешки предложи и второ хапче приспивателно. Обяви, че започва много сериозен политически проект, който следващия сезон ще бъде хит, но който не е самоцел за влизането му във властта. Целта му оставала подобряване на снабдяването с лекарства. Колкото до страничните занимания, нужни били закони, които да стимулират бизнеса да подпомага спортни клубове, здравни, културни и образователни учреждения. Повече за политическата платформа на проектопартията си аптечният бос не каза. Тази пестеливост предизвиква любопитство. Дали пък с въпросния петминутен разговор премиерът не е убедил Марешки да излезе както на футболния, така и на политическия терен?
Злите езици мигом заподозряха Борисов в партийно инженерство. Готвел контраудар срещу мераците на Меглена Кунева, черпейки опит от успехите на Атака и РЗС. А защо не и от ЛИДЕР на мастития енергетик Христо Ковачки. Други пък твърдят, че проектът на Кунева е умряла работа и статуквото трябва да се спасява с нови медикаменти. Какво е обещано и какво поискано не знаем – запис този път не изтече. Трудно е обаче да повярваме, че зад петминутния разговор не се крие предизборна шетня. Честно казано, беседата може да бъде приета повече като повиквателна, отколкото като бизнес оферта. Но повиквателна за генералски пост, на която не може да бъде отказано.
Малко повече от пет минути бяха необходими за убеждаване и на друг олигарх – захарния бос Гриша Ганчев. Но не да поеме нов бизнес, а да се откаже от своя. След две десетилетия безметежен престой на върха на посттоталитарната пирамида бившият борец беше тръшнат суплес с обвинения за заплаха за убийство и за ръководене на организирана престъпна група за ДДС-измами. Собственикът на Литекс се опъна, че всичко е постановка, но вече беше късно. След кратък размисъл Ганчев реши да не чака справедливост от независимия съд, а да разпродаде целия си бизнес (включително в спорта)в рамките на една година и да се оттегли. Решителният ход назад беше направен малко след енергична крачка напред, с която Ганчев опита да поеме активите на Леденика от починалия Мишо Бирата. Същият, който беше осветлен след записа, в който Борисов осведомява шефа на митниците Ваньо Танов, че е обещал на експрезидента Георги Първанов да не го закача.
Докато народът сънува (или вижда сънища наяве), на олигарсите не им е лесно. Проблемът им е, че не са сами. А, както знаем, адът – това са другите. Току-виж някой решил, че съвсем са се олигавили, и си наумил да ги поразмести. Най-малката беля в случая е да ти натресат закъсал футболен отбор или ошушкан от колега металургичен комбинат. Но повиквателната си е повиквателна – мърдане няма.
nbsp;
nbsp;
