През черноморските и дунавските пристанища се осъществява голяма част от стокообмена на страната и е логично те да реализират солидни печалби. Реалността обаче е по-друга – обработените товари продължават да са критично малко, приходите едва покриват оперативните разходи, а съревнованието с частните конкуренти е почти невъзможно. Влиянието на икономическата криза е безспорно, но също така е вън от съмнение, че българските портове са далеч от световните стандарти – обслужването е бавно, а технологиите – стари. Поради тази причина потенциалните клиенти отиват в Румъния и Гърция, където впрочем през последните години не е отчитан спад в товарооборота.
В най-неизгодна позиция несъмнено е Пристанище Бургас. За първите шест месеца на 2012-а то е регистрирало приходи от малко над 11.1 млн. лв., което е с 5.9% над планираните, но с 16.3% по-малко от отчетените за съответния период на миналата година. Обработените товари пък спадат с близо една трета. Според обясненията на мениджърския екип основната причина за влошаването на финансовите показатели е
преминалият в частни ръце терминал
за насипни товари 2А. Той бе взет на концесия в средата на 2012-а от Параходство Български морски флот АД – приватизирано през август 2008-а от германо-българския консорциум Кей Джи Маритайм шипинг, в който участват и братята Кирил и Георги Домусчиеви. Отделно конкуренти на държавното дружество са КРЗ Порт Бургас (частно пристанище, специализирало дейността си в обработката на метали, метални конструкции и насипни хранителни товари) и Порт Флот, предоставящо специфични услуги на плавателните съдове.
Стремим се да прилагаме конкурентна ценова политика, за да запазим досегашните клиенти и да привлечем нови. Но това е много трудно предвид тежката икономическа ситуация и конкуренцията, която предлага по-ниски цени, обяснява изпълнителният директор на бургаското пристанище Диян Димов.
Явно
мерките засега не дават резултат
nbsp;
тъй като най-големият клиент на порта за миналата година – Аурубис АД, сега праща товарите си – основно меден концентрат, при концесионера Български морски флот. До края на юни Пристанище Бургас е реализирало приходи от медни катоди само за 411 хил. лева. Намалели са товарите му и от други големи клиенти като Милицер и Мюнх, Палмали, Стомана Индъстри, КЦМ и други.
Разбира се, има постъпления и от нови клиенти, като например фирмата Надин комерс с износ на скрап, която активно е започнала разфасоването на някогашния металургичен гигант Кремиковци. Нов клиент е и Мьолер Меркс, чиито контейнери са генерирали над 6% от приходите на порта, или 675 хил. лева.
На практика, в сравнение с товарооборота през шестмесечието на 2011-а без товарите на концесионирания терминал Насипни товари,отчитаме ръст от 16 на сто. Обработени в повече от планираното саторове, каолин, феросплави, цимент, а извън плана преминаха въглища, кокс, чугун и урея. Нараснали са и количествата обработени контейнери – с 53% като тонаж и близо два пъти като TEU бройки (б.а. – стандартни 20-футови контейнери). Намаление има само при количествата трици и сол, казва Димов. Но новите клиенти определено не могат да компенсират загубата на старите и затова резултатът е логичен – печалбата за шестте месеца е 2.8 млн. лв. при 3.77 милиона за същия период на 2011-а. Очакванията на ръководството са по-сериозен тласък в развитието на пристанището да има в края на 2013-а, когато трябва да бъде пуснат в експлоатация новият пътнически терминал. Вече се водят преговори с големите круизни компании, а заедно с Одеса, Батуми и Севастопол активно се рекламира черноморска дестинация като цяло.
Сериозен спад в приходите отчита и Пристанище – Видин. За полугодието
постъпленията падат с близо 50%
nbsp;
– от 188556на 97 106 лева. Обработените товари пък се сгромолясват с 41 на сто спрямо първата половина на 2011-а. Все пак дружеството е на печалба, макар и само с 5 хил. лева. Отчайващите резултати се дължат на спада при обработените въглища за ТЕЦ Видахим, който е основен товародател на дунавския порт. Те са с 26 хил. т по-малко от 2011-а и намаляват поради пълните складове на централата. Очакванията са редовните доставки да се подновят, но отклонението спрямо плана няма как да бъде наваксано.
При лошото финансово състояние на видинското пристанище не е учудващо, че средната работна заплата там днес е с 28.3% по-малка от планираната и с цели 32.8 на сто под размера й през първата половина на 2011-а, когато е била 982 лева. Отклонението от плана е свързано с по-малкото количество обработени товари и излизането на персонала в неплатен отпуск поради липса на работа, изтъква директорът на порта Иво Иванов.
Поради липсата на средства не се изпълнява и инвестиционната програма. Вместо предвидените 30 хил. лв. вложенията са само три хиляди. Намерението на ръководството е, когато се подобрят финансово-икономическите показатели, изоставането в изпълнението на програмата да бъде наваксано.
Подобно е положението и в Лом, където приходите падат с 8.3% – до 1.4 млн. лева. Спад от 7% има и при общия товарооборот от началото на годината, който е 201 376 тона. В резултат и печалбата е символична – едва 15 хил. лв., което е седем пъти под нивото от първото шестмесечие на 2011-а. Служителите в ломското пристанище
получават най-ниските заплати
nbsp;
сред работещите в държавните портове – 476 лева. Година по-рано сумата е била само с 20 лв. по-голяма.
За увеличаване на товарооборота и привличане на нови товародатели в дружеството е утвърдена по-гъвкава тарифна политика, включваща пакет от услуги, като комплексно митническо обслужване, бързо и безаварийно обработване на товарите, добра координация на връзката корабособственик-пристанище-превозвач, бързо отчитане на цялостния документооборот, посочват от Пристанище Лом. Иначе най-големите му клиенти са Рубишипс Транспорт ООД с 31.7% от товарооборота и ГУ Фарадей с 23.75 на сто. Други товародатели са Агро Тера Север, Руа Спед, Деспред, Трансленд…
Макар и в лошо финансово състояние, пристанищата в Бургас, Видин и Лом все пак са на печалба. За разлика от тях обаче
русенският порт е на червено
nbsp;
със 79 хил. лева. За първите шест месеца на 2012-а най-големият ни дунавски пристанищен комплекс е обработил 434 хил.тона товари, или със 7.2% под резултата от предишната година. Съответно и приходите на дружеството намаляват с повече от половин милион. Изпълнителният директор Петър Драгошинов смята, че причините следва да се търсят в две основни направления. От една страна, икономическата обстановка в международен аспект не предполага пазарна експанзия през 2012-а, а контрагентите на Пристанищен комплекс – Русе развиват дейност предимно на външен пазар – подчертава той. – От друга страна, лошите метеорологични условия от началото на годината – ниски речни нива, ледоход и замръзване на река Дунав, осезаемо редуцираха работата на дружеството през цялото първо тримесечие. Продължителността на посочените климатични явления принуди част от клиентите да потърсят други транспортни коридори за своите товари. От проведено маркетингово проучване се установи, че заради неблагоприятните условия някои от наши клиенти са променили и годишната схема на товаропотоците си, заявява Драгошинов.
На този фон коренно различно е положението при другото ни голямо морско пристанище – Варна. Неговите постъпления за полугодието са 25.67 млн. лв., или с 16.5% повече, отколкото през 2011-а. Товарите също се увеличават с 11.6% – до 4185 хил. т, а печалбата е 1.64 млн. лева. През юли бяха отчетени
нови рекордни количества
nbsp;
– 1.146 млн. тона, с което общият ръст на товарите стигна 16 процента. Благодарение на това приходите нарастват до 31.3 млн. лв. (ръст от 16%), а реализираната чистата печалба стига 2.38 млн. лв., което е със 72% над равнището за седемте месеца на миналата година.
Увеличение се отчита при почти всички товари: зърнени храни, контейнери, цимент, клинкер , шрот, захар, кокс, руди и концентрати, скрап, дървен материал, наливно олио и нефтопродукти. Наблюдава се спад единствено при вноса на въглища, твърди изпълнителният директор Данаил Папазов. По-думите му резултатите от започналата зърнена кампания са много добри. През порта са изнесени над 1.3 млн. т зърно – два пъти повече в сравнение с 2011-а, като съществен принос за добрите постижения имат функциониращите от предишната година складове за зърно в пристанище Варна-Запад. Увеличение от 7% се наблюдава и при контейнерните товари, които достигат 75 хил. TEU.
Естествено, при тази ситуация с пълна сила върви и инвестиционната програма на дружеството. Извършват се ремонти на водопровода в първи басейн на Варна-Запад и на склада за деконтейнеризация. Полага се нова асфалтова настилка на подхода към контейнерния терминал, ремонтират се жп прелезите и други. В ход е и процедура за покупка на два 60-тонни мобилни многофункционални крана, две челни кофъчни товарача за насипни товари тип Фадрома и два малки товарача, които ще бъдат предназначени за работа в трюмовете на корабите. Тези амбиции за развитие и модернизация на Пристанище Варна обаче могат да бъдат поограничени от спортните залитания на премиера Бойко Борисов. По негова заръка (дошла след молба за съдействие от президента на Черно море Симеон Варчев) компанията стана спонсор на баскетболния Черно море. Клубът, който вече ще се състезава под името Черно море Порт Варна, получи чек за 500 хил. лв., или кажи-речи една четвърт от натрупаната печалба.
