Европейските лидери проведоха поредните дипломатически совалки с надежда да намерят изход от кризата на държавния дълг в еврозоната и най-вече да разплетат гръцкия казус. Германското списание Шпигел пък разкри на 19 август, че Европейската централна банка планира да наложи таван на доходността на държавните облигации чрез неограничени по обем покупки на книжа, но не бе съобщено откъде редакцията се е добрала до тази информация. Според Шпигел, такъв акт на ЕЦБ би значил, че тя ще използва възможността си да печата пари. Институцията щяла да публикува обема на покупките за всяка държава, допълва германското издание.
Съобщението разбуни духовете, особено в Германия. Покупките на държавни облигации от Евросистемата … ще донесат значителни рискове за стабилността, коментира на 20 август в официално съобщение Бундесбанк. Новата програма би могла да бъде неограничена и решения за евентуално по-голяма подялба на ликвидните рискове би трябвало да се вземат от правителствата, а не от централните банки, допълниха германските банкери.
ЕЦБ на свой ред пусна официално изявление, че ограничаването на доходността на облигациите все още не е обсъждано от управителния съвет и е погрешно да се спекулира с евентуални бъдещи банкови интервенции. ЕЦБ не отрече, че нейни официални представители обмислят подобна идея. По всяка вероятност по-голяма яснота по въпроса ще има на 6 септември, когато ще се проведе поредното официално съвещание на банковия борд.
Управителят на ЕЦБ Марио Драги от доста време се бори да помогне за овладяването на дълговата криза в еврзоната и усилията му дадоха отсрочка и глътка въздух на европейските лидери, които все още не могат да се разберат за единна стратегия. На 2 август Драги заяви, че ЕЦБ би могла да купува облигации на вторичния пазар заедно със спасителните фондове на общността единствено ако страните членки поискат финансова помощ и ако приемат да изпълняват строгите й условия.
Секторите на производството и на услугите на еврорегиона през август са се свили отново – за седми пореден месец, което е сигнал, че икономическият спад в общността продължава. Общият индекс, следящ активността, отчита символичен подем – от 46.5 през юли до 46.6 пункта сега. Но това не е достатъчно – както е известно, всички стойности под 50 са белег за спад в съответната област.
Икономисти предупреждават, че стопанството на еврозоната клони към рецесия. Обяснението е, че бюджетните съкращения в повечето задлъжнели и потърсили помощ страни членки ограничават потреблението и фирмените инвестиции точно когато световната икономика започва да се охлажда. Комбинацията от напрежение на финансовите пазари и сурови фискални ограничения пък създава сериозна преграда пред вътрешното търсене в общността на еврото.
Единствено Германия остава в задоволителна форма с 0.3% ръст на БВП през второто тримесечие, след като вече имаше 0.5% увеличение през първото. Положителният резултат се дължи основно на износа, който се е повишил с 2.5% спрямо първите три месеца на 2012-а, а частното потребление е нараснало с 0.4%, съобщи статистическата служба на страната на 23 август. Германия е имала бюджетен излишък в размер на 8.3 млрд. евро (0.6% от БВП) през първото полугодие.
У нас
междубанковият валутен пазар беше доста активен. Среднодневните изтъргувани обеми на валута достигнаха 2540.5 млн. евро (4969 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 0.82% от купената и продадена валута.
nbsp;
