Все по-голям брой гласоподаватели във Финландия изразяват съжаление, че са се присъединили към еврозоната преди 13 години. Според последното проучване, поръчано от местния вестник Калева и публикувано в края на юли, 23% от финландците искат да си върнат старата валута – финландската марка. Около 65% пък подкрепят членството на страната в еврорегиона срещу 74% преди две години.
Негативните настроения прикриват желанието на местния бизнес Финландия да остане в общността. Предприемачите от северната държава предупреждават, че напускането на валутния съюз ще навреди на финландската икономика. Преди еврото трябваше да използваме марката, рублата и долара – коментира Вели Венто – мениджър на хранителната компания от Хелзинки Уел Финланд, която изнася предимно за руския пазар. – Най-редовно попадахме на неизгодни обменни курсове, когато купувахме или продавахме валута, а когато се опитвахме да спекулираме, винаги губехме. Според Венто за финландците въпросът с кризата в еврозоната се основава на емоции и на страхове колко ще трябва да похарчат за спасителни акции и каква част от парите им ще потънат в Южна Европа.
Съпротивата срещу нови парични помощи и възходът на партията на евроскептиците Истински фини, която след изборите през 2011-а стана трета парламентарна сила, провокира икономисти като американския професор Нуриел Рубини да допуснат, че един ден Финландия може да напусне общността. Недоволството обаче не разкрива цялата истина. Финландия – една от 11 държави, основали еврозоната, изнася около 40% от вътрешния си продукт, една трета от които отиват в еврорегиона. И търговският й баланс ще понесе тежък удар, ако се върне към старата си национална валута, защото, за разлика от Норвегия, няма залежи от нефт, сподели в интервю за агенция Блумбърг финландският премиер Ирки Катайнен.
Професорът по история в университета в Хелзинки Марку Куисма пък припомня, че Финландия все още носи белезите на стопанските затруднения, настъпили след спекулативните атаки срещу нейната марка преди две десетилетия. В края на 80-те години на ХХ век парите буквално се вливали в страната заради т. нар. валутни операции carry tradeи по-високите лихвени проценти. (Бел. ред. – при този вид търговски сделки дилърите теглят заеми от държави с ниски лихви и с тях купуват активи с висока доходност.) През 1991-ва базовата лихва на Финландската централна банка е била 8.5% срещу едва 2.75% на германската Бундесбанк. Изобилието от пари предизвиква необоснован ръст на цените на имотите и на фондовата борса. Когато тези балони се спукват (което съвпаднало по време с колапса на търговията с бившия Съветски съюз след падането на желязната завеса през 1989-а), Финландия е залята от вълна от фалити, унищожили хиляди работни места. Капиталите започват да се изнасят, а чуждестранните инвеститори да правят залози за обезценка на финландската марка и отпадането й от тогавашния валутен механизъм ERM.
Атаките срещу местната валута, започнали през 1991-а, довеждат до свободното й плаване. На 16 септември 1992-а (Черната сряда) Бенк ъф Инглънд не устоява на спекулативните ходове, режисирани от популярния инвеститор Джордж Сорос, и напуска ERM. Същия месец и Финландия излиза от валутния механизъм. Преди да премине към девалвация, Финландската централна банка се опитва да удържи валутния режим и качва основната си лихва през септември 1992-а на 18.45 процента.
Последвалите години на икономически спад тласкат страната в дълбока рецесия, която качва безработицата през 1994-а до почти 20 процента. Тя никога повече не се връща на равнищата си от 1984-1990-а, когато е средно 5 на сто. След присъединяването към еврозоната средното й ниво е 8.3 процента.
Финландия е една от малкото членки на еврорегиона, които спазват фискалните правила на общността. Бюджетният й дефицит е бил под 3% от БВП всяка година от 1996-а досега. Дори през 2009-а, когато отчита икономическа спад от 8.5%, правителството успя да удържи бюджетния недостиг в рамките на изискванията на Пакта за стабилност и растеж от Маастрихт.
В момента Финландия е единствената от еврозоната с максимален инвестиционен рейтинг Ааа със стабилна перспектива, според класацията на Муудис инвестърс сървис.
В интервю за агенция Блумбърг професорът по финанси от Хелзинки Тимо Коркеамаеки отбелязва, че членството в еврорегиона носи много повече ползи за финландците, отколкото потенциални загуби, защото валутният риск в общността де факто е елиминиран и няма опасност от нови спекулативни атаки срещу Финландия.
