Таксиджиите, които вечно плачат как при тези цени на горивата още въртят геврека, отново са намерили изход от кризата. Шефовете на фирми за таксиметрови превози все по-често ги пререгистрират като, разбира се, запазват търговската марка. Това съобщиха специално за БАНКЕРЪ служители в Националната агенция по приходите. Старата фирма трупа дългове и не плаща осигуровки на държавата, след това прекратява дейността си, а на другия ден осъмва като нова и започва начисто, констатирали данъчните контрольори. Те внимателно наблюдават този рисков бранш, тъй като са уловили тенденцията към посивяване на жълтите коли и затова внимателно проучват подобни чести метаморфози. Говорителят на ведомството Росен Бъчваров обобщи наблюденията им: Поработи година, година и половина дадена таксиметрова фирма и изведнъж затвори. След броени дни – с ново име, но със същия персонал и автопарк, вози отново. Проверяваме собствениците – като физически лица те се оказват същите. Понякога само си разменят ролите в управлението на компанията. Но когато надникнем в плащанията към хазната – във всички случаи е трагедия. Корпоративният данък – що-годе издължен, но дължимите осигуровки си стоят непокътнати барабар с лихвите по тях.
Собственици на таксиметрови коли преди въртяха един популярен номер – регистрираха дружеството на името на неграмотен и безработен човек, готов да услужи срещу няколко десетачки на ръка. Агенцията по вписванията пък узаконяваше съществуването на фирмата, всъщност създадена за кражба на държавните вземания. В крайна сметка на бирниците им остава да се разправят с нечленоразделния собственик, който може да обезпечи държавните вземания единствено… с бутилка ракия и с празна тенджера.
Сега обаче такситата се били превъзпитали и собствениците им вече били легитимни. През първите месеци след регистрацията дори плащали и осигуровките. После световната финансова криза и скъпите горива влошавали положението, както обясняват те.
По морето обаче, особено във вечерните часове, и броячите, и апаратите за касови бележки спират като по сигнал. В Албена например тарифата е твърда – 10 лева за българи, и то вътре в комплекса, за чужденците – на око. До близките селища Балчик и Кранево дерат двойно и нагоре.
Според Бъчваров верижната пререгистрация от години била предпочитан управленски инструмент и за собствениците на заведенията по морето. Известни барове или кръчми всяка година са с нов (юридически), притежател, но иначе – с добре познати физически лица. Данъчните и тук внимателно следели да не се трупат задължения през иначе краткия летен сезон. Бирниците разчитали по схемата на солидарния отговорник донякъде да измъкнат на светло старите грехове на тези хора.
Според все повече финансисти злоупотребите могат да се избегнат, ако облагането става при възникването на данъка, сиреч при слизащия пътник. От Националната агенция по приходите продължават да настояват за дистанционна връзка с апаратите на таксиметровите водачи, за да има по-добър контрол върху оборотите в бранша. За целта трябвало да се поправи Наредба ‘b930 за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет. Поправката в норматива с дългото име трябвало да направят министерствата на финансите и на транспорта, както и Държавната агенция по стандартизация и метрология. Тези институции направили работна група по темата през пролетта, но после работата замряла…
Друга идея, подкрепяна от бранша, е таксиметровите шофьори да плащат патентен данък.
Няма проблем таксиметровите шофьори да бъдат облагани с местния патентен данък. В голяма част от случаите това са физически лица и еднолични търговци, обясниха експерти. Така ще се повиши значително събираемостта, тъй като в момента контролът върху таксиметровите превози е по-труден.
Това предложение се чу още при обсъждането на проекта за изменение на Закона за автомобилните превози през пролетта. Срещу идеята обаче скочиха редица депутати, членове на транспортната комисия в парламента, където се обсъждаше законопроектът. Несъгласие изразиха включително народни представители от ГЕРБ, та някои дори напуснаха заседанието в знак на несъгласие със затягането на контрола над превозвачите.
Основният мотив на това противене бе да не се натоварва бизнесът с излишни разходи в кризата. Това обаче е двоен стандарт, тъй като всички останали търговци, включително и тези, които продават например зеленчуци на пазара, са задължени да си осигурят дистанционна връзка с данъчните. Така че няма логика бизнеси за стотици хиляди да не изпълнят наредбата, настояха на своето експертите от финансовото министерство тогава.
