На 30 август през 1924 г. е осветен православният Храм-паметник Свети Александър Невски в София, който e катедрален храм на българския патриарх. Около катедралата се намира площад със същото име.
Решението за построяване на катедрална църква е взето още през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Основният камък е положен при изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., на четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.
Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848-1918 г.), с помощници руските архитекти Александър Смирнов (1861 – ?) и Александър Яковлев (1879-1951 г.) и е издигнат на най-високото по онова време място в София. Първият проект (1884-1885 г.) е бил изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният му вариант е бил готов през 1898 година. Строежът на храма започва през 1904-а и е завършен през 1912 г., като цялото изпълнение възлиза на обща стойност 5.5 млн. лева.
За кратко през 1916 г. храмът е преименуван на Св. Св. Кирил и Методий (по това време, през Първата световна война, България и Русия са във война и влизат в сражения в Северна Добруджа), а през 1920 г. отново е върнато първоначалното име Свети Александър Невски.
