Тихомир Безлов е роден през 1960 година. Завършил е философия и немска филология в СУ Св. Климент Охридски, има и аспирантура по политология. Експерт е по вътрешна сигурност и организирана престъпност. Един от основателите на Центъра за изследване на демокрацията, където и сега работи като анализатор.
Г-н Безлов, има ли в страната личности или групировки, които в момента поемат контрола върху наркоканалите, които преди бяха на Брендо?
– Евелин Банев -Брендо е просто колелце в механизма. Да, той е участник на най-високо ниво според специализираните италиански служби, но система не се променя от това, че една или друга силна фигура излиза от играта за известно време или завинаги. Погледнете Италия – там от десетилетия се отстраняват различни ключови лидери на Мафията, Камората, Нандрагетата и други по-малко влиятелни структури на традиционната италианска организирана престъпност, но системата се е запазила. Така че това, че Брендо или хората, които свързваха с него, са попаднали под ударите на правоохранителните органи, няма да доведе автоматично до дефицит на кокаин на пазара в Западна Европа.
Има обаче ли фигури или групировка, за които можем да предположим, че ще бъдат негови наследници?
– Дори и да има, ние можем да коментираме чак след като нещата вече са се случили. Съществуват различни хипотези, че някои големи български фигури са се предоговорили с латиноамериканските доставчици, или че изчакват, но това са просто спекулации. Има фрагменти от последните два-три месеца, но според мен картината в западноевропейския кокаинов пазар не е ясна и за самите български участници.
Разполага ли държавата с капацитета да разкрие извършителите на атентата в Бургас?
– За мен е очевидно, че случаят в Бургас не е български, тъй като, най-вероятно, е резултат от действията на международна терористична организация, която просто ни е избрала като терен. Дори да можехме да съберем и анализираме важната информация, която има вътре в страната, ние пак щяхме да имаме нужда от партньори, които имат глобални ресурси. България има достъп до оста САЩ, Великобритания и Израел. Колкото и иронично да звучи, атентатът е шанс страната да получи достъп до ресурсите на тази ос. Просто защото без българското сътрудничество терористичният акт не може да се разкрие.
Имате ли поглед как върви българското разследване? Адекватно ли беше поведението на нашите служби след атентата?
– Тъй като подобно нещо се случва за първи път след атентата на гара Буново през 1985 г., имаше повече или по-малко проблеми в самото съобщаване на информацията, с официалната реакция. Като цяло обаче не мисля, че имаше големи гафове. Как точно протича самото разследване, колко е ефективно може само да се гадае. Вероятно след някоя друга година, когато разследването приключи или не може да му се навреди, ще се появи повече информация.
Все още няма социологическо проучване, което да е отчело ефекта от терористичния акт върху рейтинга на правителството. Ще пострада ли одобрението за него, или все пак е възможно и да се мобилизира някаква подкрепа – от солидарност?
– Проучванията трудно могат да дадат отговор на въпроса, защото има много други вътрешни процеси, които, така да се каже, замърсяват меренето. Много трудно можете да ги изрежете. Така че не мисля, че ще имаме смислено изследване, което би измерило адекватно точно това влияние. Ако все пак се опитаме да дадем някаква оценка, според мен този акт много малко повлия върху българското обществено мнение, защото хората по някакъв начин не го възприеха като български. Да, те следят информацията в медиите, вероятно изпитват съчувствие към жертвите, но това не засяга толкова вътрешната ни политика. Впрочем, как би трябвало да изглежда един инцидент, за да засегне той българското обществено мнение? Вероятно – серия от взривове, повтарящи се във времето, убити български граждани… Усещане на страх и ужас. Общото впечатление е, че самите организатори на атентата имат друг фокус – те не се интересуват толкова от България, а търсят да предизвикат международна реакция.
Тоест в това, което се случи, според вас, няма предупреждение към България за подкрепата й към сирийската опозиция и Израел?
– От това, което знаеме от публичната информация – не. По-скоро България е един много добър терен. На границата с мюсюлманския свят, страната в ЕС, в която живеят най-голям процент мюсюлмани, отворена държава с огромен преминаващ поток чужди граждани. Не забравяйте, че това е един от терористичните актове, за който все още не е ясно кой е извършителят и никой все още не е поел отговорността. Много по-различна ситуация от терористичните атентати в Ню Йорк, Лондон, Мадрид и израелските градове.
От това не е ли логично да се предположи, че зад терористичния акт стои чуждо правителство?
– Видимо е, че за извършителя на това престъпление ще има много сериозни политически последствия. Според мен е добре, че правителството не посочи виновник. Направи ми впечатление как американските медии гледат на инцидента – за тях най-интересно бе дали България ще приеме израелската позиция, че зад атентата стои Иран. Смятам, че това, че не бързаме да заемем позиция, е рационално поведение, защото оставаме встрани от международния сблъсък около Иран.
Ако българското разследване потвърди, че е замесена Хизбула , разкриването на подобна информация би ли било напълно безопасно за България?
– За мен би съществувал риск, защото това вече ще означава, че вземаш страна в конфликта. Прави ми впечатление, че международните наблюдатели с уважение коментират, че България не е заела страна и че не е посочила набързо виновник.
Преди атентата израелските ВВС проведоха военно учение у нас, демонстрирахме ясно и подкрепата си за сирийската опозиция. Едва ли можем да наречем българската позиция неутрална.
– Не съм специалист, но ми се струва, че има противопоставяне на два лагера. Нещата в Сирия са много по-сложни, защото от едната страна стои Иран, а от другата Турция, която като че ли се подкрепя от Саудитска Арабия и няколко други авторитарни богати арабски държави. Между другото, трябва да се каже и че самият Израел няма много голяма изгода режимът на Асад да падне. Нека си припомним също колко сериозно е противопоставянето на Турция и Израел. България в този хаос като че ли се опитва да води активна политика в подкрепа на арабската пролет, но това са по-скоро дипломатически жестове, а не действия, свързани с военна помощ. Но да се върна отново на атентата – оставам с впечатление, че много вероятно е в самата терористична организация да не е имало единомислие при избора на целите и реализацията му. Може би българският случай е проблематичен за тях.
Имат ли службите престава кои са и с какво се занимават членовете на екстремистки движения и техните клетки в България?
– Не мисля, че българските служби са имали информация за терористични клетки у нас. Допускали са такава възможност, но според мен не са имали достатъчно данни. Иначе има много и различни сигнали и недоказани предположения. Например сещам се за една българска следа, която обаче трябва да се коментира много внимателно – става въпрос за атентата на влаковете в Мадрид през 2004 година. Имаше един български гражданин българомохамеданин, който, струва ми се, беше живял на квартира с един от участниците в атентата. След това той се бе върнал в България, а след атентата беше предаден на испанските власти. В крайна сметка обаче той беше освободен, защото вината му не беше доказана. Въпреки това подозренията за някаква връзка остават.
В международните медии имаше информация, че заради хаоса в разследването се е появила и версията, че атентатът може да има връзка с българската наркомафия.
– Мисля, че няма достатъчно данни за подкрепата на подобна хипотеза. Разбира се, винаги може да се произвеждат конспиративни теории. Те се продават чудесно. Например, пак по испанското разследване стана ясно, че конструкциите на бомби, взривявани чрез мобилен телефон, много наподобяваха тези, използвани при гангстерските саморазправи у нас. Включително появиха се показания, че част от джиесемите са били закупени от българи в Испания. Но всичко това не беше доказано. Ако следваме испанската връзка,ще се сетим, че в Испания логистичните канали, организирали атентата, са били свързани със Северна Африка. Ако си спомняте, имаше хваната много голяма пратка хашиш малко преди атентатите. Тогова си помислих, че се доказва теорията, че от Афганистан започва да влиза хашиш, защото няма достатъчно търсене на хероин в Западна Европа. Оказа се обаче, че хашишът идва в България от същата страна в Северна Африка, а оттук потегля за Холандия. Това е малко изненадващо, една твърде неикономична логистика, но очевидно рационалното в криминалния свят има доста различна логика в сравнение с легалната икономика.
Разполагат ли управляващите с висока подкрепа сред работещите в силовия сектор?
– Това е много спекулативна тема, броя на подкрепящите политически партии в различните важни публични институции едва ли някой ще може да ги изчисли. Всяка влиятелна политическа сила си има хора в силовия сектор, но мисля, че стратегията на силните хора в МВР е да не слагат яйцата в една политическа кошница.
БСП направи група, която ще се стреми да привлече гласове от българските изселници в Турция и от смесените региони. Постижимо ли е според вас част от електората на ДПС да подкрепи други партии – тази на Кунева, БСП, една партия на Касим Дал и пр.?
– Не съм специалист по етническите малцинства, но след 22 години гледане на социологически проучвания си имам някакви предположения. Очевидно се смята, че Доган има проблеми в регионите си, макар че последните избори не го потвърдиха. Те говореха по-скоро за пасивност, нетипична за електората на ДПС. Има доста причини да се предполага, че са налице сериозни проблеми и при българските изселници в Турция.
По отношение на групата на БСП, която ще привлича гласове от турското малцинство – струва ми се, че БСП е в доста деликатна ситуация. ДПС продължава да бъде партньорът, с който Социалистическата партия внася вотовете си на недоверие. Макар че се коментира открито, никой не е казал, че с ДПС няма да се влиза в коалиция след изборите. Ако БСП търси гласове, по-скоро би трябвало да се интересуват от ромските гласове сред турчеещите се. Големите успехи на ДПС с достигането на 14% на изборите се дължат не на турското етническо малцинство, а на турчеещи се роми. Точно за тази група обаче конкуренцията ще е свирепа.
