Г-н Кеворкян , защо се съгласихте да рестартирате кеворкирането?
– Защо пък не? А и не виждам нищо лошо в числото пет – макар че трябва да се допитам до Андрей, той си пада по нумерологията, готов е да отложи всичко, ако някое число не е по неговия вкус, или по този на гледачката му. Не виждам някакви тъмни облаци около петицата, понеже това ще бъде петото начало на Всяка неделя – след 1979 г., когато Иван Славков я пусна; след ноември 1989 г. – няколко месеца, след като властите я бяха спрели окончателно; след ноември 1993 г. – когато пък Хачо Бояджиев ме нави да се върна, а пък Костов спря програмата през 1999-а; след 2002-ра – когато Кирчо Гоцев я възстанови, а пък през 2005 г. едни каки от БНТ я спряха, за да докажат колко са глупави, макар че това бе добре известно.
Сега е петият опит. Надявам се да бъда полезен за историята на предаването, а тя наистина е внушителна. Малко ме е страх от тази история, но постепенно ще събера кураж. Сега всички правят онова, което и аз съм правил още преди години, някои от тях дори претендират, че са измислили и кинескопа. Има два пътя пред мен – да правя нещо съвършено различно или да правя онова, което вече съм правил. Избирам второто. И си оставам верен на един девиз, който винаги подлудява личните ми идиоти: Ние сме това, което сме били. Другите да се променят.
Звучи малко нахално, обаче няма да изглежда така, ако го свържем с един друг девиз на Всяка неделя: Истината винаги е над нас! Тоест – маниащината никога не е виреела при нас.
С какво ви примамиха продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов?
– Ами, просто се сетиха да дойдат да пием по едно питие, какво друго. Има доста боклуци, които изпитват панически страх от Всяка неделя, не знам защо. Може би защото предварително казвам, че няма да правя метани на един или друг, или че не харесвам хората, чийто гръбнак е направен от желе, и пр. Ей такива неща си плещя, пък после се чудя. Веднъж участвах в Станция Нова и вероятно Иван и Андрей са решили, че не съм изперкал съвсем, може и това да е причината. Де да знам. Един известен писател беше поискал да изпишат на надгробната му плоча точно тези думи: Де да знам. Те са много подходящи и за надгробието на днешната журналистика, но това е друга тема.
Изглежда, съм спечелил по някакъв начин и доверието на ръководството на Нова телевизия. Аз не си оставям лесно магарето в калта и ще се опитам да им докажа, че не са сбъркали. Това е много добра телевизия, но тя, както впрочем и БНТ, е в капана на един монопол, част от който е и Г-жа Рейтинг, тази толкова измамна уличница…
Не се ли опасявате, че това, което казвате, може да се отрази на рейтинга ви, че могат по някакъв начин да го манипулират?
– Никак. Нека отново да докарвам във Всяка неделя знаменити личности от ранга на Гълбрайт или Чомски, а пък рейтингът може и да е нула. Трябва отново да отворим прозореца към света, да чуваме духовните му първенци – особено днес, когато никой, буквално никой, не е наясно накъде отива той. А пък онази госпожа може да си върти опашката колкото си ще…
На практика се получава така, че ще трябва да се състезавате със себе си?
– Е, да. Ако бях 30 години автор на някое тъпо предаване, нямаше да имам този проблем. Но какво да направя, не съм се сетил навреме. Само като си спомня колко идиоти оцеляваха безметежно през тези десетилетия, а пък мен от време на време все ме засилваха към изхода, направо умирам от завист. Обаче се утешавам с един кеворкизъм: Брой колко пъти са те спирали, а не колко години си стоял на екран като някакъв увехнал фикус.
Защо ви обвиняват, че ще се борите със спомена за ВН?
– Искат да ми направят комплимент, затова. Нещо е ставало във ВН, ако не беше така, този спомен нямаше да оцелее – нещо важно, нещо смислено се е случвало. Иначе нямаше да нарекат програмата Следобедната църква на народа. Това са думи на проф. Михаил Неделчев, те са най-колоритното определение, но има още много подобни. Не ми е удобно да ги напомням, макар че този свян е глупав, като гледам как се перчат някои палета днес от екрана – овце с тигрови кожи. Лесно им днес, когато се превърнахме в Раят на ГовНоренето…
Преди време казахте, че трудно се намират интересни събеседници. Предполагам, че говорите за български събеседници. Ще компенсирате ли този дефицит и как?
– Най-лесното е да ги търся в чужбина. Но, все пак, важно е да откриваме и дори да продуцираме българските прозрения за Българската Съдба. Има все още такива хора, надявам се, че не са им опадали съвсем зъбите и са запазили онази ярост, която ни е нужна днес, за да провиждаме в Бъдещето. Светските кокотки няма да свършат тази работа.
На гърба на Всяка неделя останалите големи телевизии – Би Ти Ви и ТВ 7, излъчват копия на вашето предаване. Припознавате ли ги като конкуренти и имат ли шанс да ви настигнат?
– Те не само са ме настигнали, но и отдавна са ме задминали, поне в мечтите си. Не се състезавам с тях. Ако позволите една шега, моят полтъргайст все още се мота тайно, като всеки призрак, из коридорите на БНТ, но вече се е клонирал и в предавания на други телевизии. Нямам никаква вина.
Телевизията изглежда днес като занимание за простаци, като нещо толкова просто, колкото е и дървосекачеството. Но не е така. Има някои неща в природата й, които се раждат неизвестно защо и неизвестно как. Не е ясно и защо те си избират да се появят на едно или друго място, наистина не знам. Не знам как ни навестяват хрумвания, които сетне могат да се превърнат дори в чудеса. Да ви дам един пример. През май 2002 г. във Всяка неделя стартирах кратката рубрика Малкият брат – тогава нямаше и помен, никъде – не само у нас, от Биг Брадър. Как се появи тази идея, дали не е била някаква искра от вече далечния спомен за Оруел – не знам. А и не ме интересува особено – появява се нещо, някаква сянка, трябва да си достатъчно буден, за да я хванеш и толкова.
Гордеете ли се, че имате последователи,или приемате тяхното copy paste за кражба?
– Нямам претенции да съм нечий учител, макар че доста хора се обръщат така към мен, и винаги съм се чудил защо го правят. В нашия занаят не можеш да научиш никого в буквалния смисъл – освен да е предан на съдбата си, нея да я преследва, а не нещо друго.
Цветанка Ризова си тръгна огорчена след десет години служба в Нова телевизия. Защо я разсърдихте?
– Мисля, че това не е вярно. Доста съм я критикувал в дописките си Приказки за телевизията, но това е било от желание да й помогна. И ако тя си беше затворила за момент устата, сигурно щеше да схване симпатията, с която съм го правил. За Цв. питайте Нова телевизия. Аз отговарям за кахърите на ВН, за ничии други.
Очакванията сега към вас и ВН от страна на Нова телевизия са огромни. А ако не успеете да ги оправдаете?
– Ами, просто ще ме натирят – и ще бъдат прави. Какво друго?
Отношенията ви с Красимир Гергов, който стои зад основния конкурент на Нова тв – Би Ти Ви, са обтегнати. Известни са неговите влияния на рекламния пазар и в пийпълметрията. А ако ги насочи като оръжие срещу вас?
– Ако се опита да действа нечестно, ще бере ядове, само това мога да ви кажа. Но не го очаквам от толкова изискан джентълмен. Освен това, досегашни негови опекуни бяха Станишев, Първанов, Симеон, а съвсем в началото и Костов, без да броим правешките властелини. От Костов тръгна цялата медийна асиметрия, която струваше милиарди. Не преувеличавам – ако навремето не бяха разкарали от България шведите, за да угодят на Костов, те нямаше по-късно да се изръсят с цели 620 млн. евро, за да си вземат български канал. През 1999-а това щеше да им струва сто пъти по-малко, всъщност дори нямаше да им струва нищо. Ами загубите, които медиите търпят от упражненията в пийпълметрията , за които непрекъснато пищят? Колко са те – един милиард или повече през последните десет години за пренебрегваните медии?
Който се е напечелил – напечелил. Ако тази оперета продължава по същия начин, ще излезе, че и Бойко е наивник като изброените по-горе политици. Тогава да се готви след време да чака като просяк пред нечий офис, за да го уредят с малко ефирно време. Не ми се вярва, досега поне е доста хард с медийните барони.
Защо този път Всяка неделя се възражда извън БНТ? Имаше ли изобщо опции за подобно начинание между вас и Сан Стефано29?
– Веднъж Бойко има наивността да ми каже в ефира на Дарик радио: Защо не пуснем пак ВН? – и това прозвуча като свенливо предложение за годеж. Е, стана ли нещо? А и аз си направих оглушки. Припомням това за ония идиоти, които разпространяват мълвата, че връщането на ВН било предизборен проект на Бойко! Вятър. Никога не съм работил за ничий проект, включително и при представянето през 1990 г. на Симеон – но откъде да знам, че днешните българи са толкова лековерни и ще хукнат след едно интервю… Факт е, че обикновено са спирали ВН преди изборите – обаче днес пък я пускат, какъв прогрес, нали? Или са оглупели, или най-после са разбрали, че не са им нужни покорни и гламави предавания.
А пък след онова интервю по Дарик от БНТ сигурно са се скрили в Балкана, сакън Бойко да не поиска да си гледа ВН по държавната телевизия. Спокойно – ще се върна в БНТ, след като ми изтече договорът с Нова, и това ще стане по време на втория мандат на Бойко. Както искате го разбирайте – като шега или не.
Международни медийни организации от години твърдят, че свободата на словото у нас все повече се редуцира. Защо? Какво й е на българската журналистика?
– Аз пък смятам, че у нас отдавна е достигнат пределът на словесната слободия. Това, че не можеш да каже нещо срещу Бойко или някой олигарх, изобщо не е толкова страшно. Най-страшното е, че малцина вече могат да кажат нещо умно – и това е едно от най-големите постижения на Великия им Преход…
