Само за един месец фискалният резерв на българската държава се увеличи с 2 млрд. лв. и в края на юни е 7.1 млрд. лева. Министерството на финансите не крие, че основната причина за този ръст са постъпилите 1.85 млрд. лв. от пласираната на 2 юли емисия еврооблигации. Но огромната част от тези пари ще изчезнат в средата на януари 2013-а, когато ще трябва да се платят падежиращите глобални еврооблигации, емитирани по времето на Милен Велчев. Така че отбелязаният през юли ръст на фискалния резерв е временно, но не неочаквано явление. Защото целта на емитираните в началото на юли 2012-а ценни книжа бе да осигурят средствата, гарантиращи ликвидността на държавата в началото на 2013-а. Тази задача е изпълнена!
Важното в момента е държавата да има такава бюджетна политика, която да гарантира постоянното, макар и нетолкова бързо увеличаване на фискалния резерв. Постижение ще бъде дори ако той не намалява през следващата една година. Така че правителството е изправено пред предизвикателството да води политика на бюджет с нулев дефицит. А още по-добре ще е да постигне, макар и малък бюджетен излишък. Както неведнъж в. БАНКЕРЪ е подчертавал, това е политиката, която правителството трябва да следва, защото от следващата година страната влиза в период на големи плащания по външния дълг. Парите за погасителните вноски през 2013-а вече са осигурени. Но това не са собствени средства, а взети назаем за пет години суми, които ще трябва да се върнат през 2017-а. Заради плащанията през 2013-а обаче фискалният резерв ще олекне с около 2 млрд. лева. И ако държавата води политика на бюджетни дефицити, през 2014-а отново ще бъде принудена да емитира дълг – за около 2 млрд. лв., с които през 2015-а да плати на падежа доларовите глобални облигации, емитирани отново по времето на Милен Велчев. Когато и този ангажимент отмине, през следващата 2016-а България ще трябва да се готви за плащането на емитираните от Симеон Дянков еврооблигации. Това означава разход от нови 2 млрд. лв., които ако не са натрупани като бюджетен излишък във фискалния резерв, пак ще се погасяват със заем от международните пазари. Усещате ли как дълговата спирала се завърта? За да не се стигне дотам, правителството трябва да се пази от трупането на бюджетен дефицит като дявол от тамян.
Доказателство, че антидефицитната бюджетна политика е възможна, са резултатите, отчетени от хазната за седемте месеца на 2012-а. Бюджетът е на излишък от 200.3 млн. лева. Неприятната новина е, че през август той се е стопил, тъй като по предварителни данни от финансовото министерство само за този месец има дефицит от 122 млн. лева. На какво се дължи той ще разберем след двадесетина дни, когато излязат пълните отчети за приходите и разходите през август. Икономисти твърдят, че бюджетният дефицит е планиран и няма нищо страшно, ако през 2012-а хазната завърши на минус 500-600 млн. лева. Съвсем сигурно е, че това не е болка за умиране. От 2013-а обаче политиката трябва да е най-малко за балансиран бюджет. Всичко останало означава финансова дестабилизация.
