Конфликтите са иманентно присъщи на българския политически живот. Дали ще са породени от икономически, финансови, партийни или междуличностни причини, няма толкова голямо значение. Смисълът е в потапянето в дълбините на конфронтацията, намирането на виновник и успешното изплуване на повърхността след това. След падането на социализма духът на конфронтацията изскочи бясно от бутилката и до днес, 22 години по-късно, все още не се е укротил.
Дори и в доскоро смятаната за сравнително монолитна БСП положението изглежда вън от контрол. Социалисти тръгнаха на кръстоносен поход срещу Антон Кутев заради дързостта му да потърси свързаност между партията, СПИН, наследствените болести и трансмисията им по полов път. Ситуация, която, по червените канони, явно все още изисква
бърза партийна анатема
В началото на седмицата социалисти настояха за изключването на червения функционер. Каква промяна и какъв европейски социализъм, при положение че отново само заради едното изказване някой може да загуби ако не главата, то поне кариерата си. Въпреки че дълго време е бил сред най-верните воини на партията.
Това е една криза, родена от думите. И Кутев, и Корнелия Нинова са сред най-дръзките громители на опонентите на социалистическата партия. Неговият витиеват и жлъчен език е ефективно оръжие срещу управляващите, но сега се обърна срещу него. Нейните отровни забележки и провокации пък редовно изкарват най-силния човек в държавата – премиера, извън нерви по време на петъчния парламентарен контрол. Третият основен поразяващ език вляво – Мая Манолова – пък е начело на партийния съд и раздава правосъдие. Колега, пускайте ми ги една по една, помоли Борисов лидера на БСП, след като двете социалистки го ядосаха в Народното събрание с въпросите си.
Сега двете партийни остриета Кутев и Нинова дрънчат в
ожесточен дуел
едно срещу друго, давайки възможност на противниковите лагери на Първанов и Станишев отново да премерят сили. Сред блюстителите на чистотата на партийната реч се открои и Румен Петков, въпреки че според мълвата тежкото му прегрешение към плевенски шадраван и подслушването на тишината в спалнята на бивша червена депутатка не би трябвало да му дават моралното право да се изявява като такъв.
Впрочем, независимо от този конфликт, от бурята между Станишев и Първанов сега са останали само шум и врява. Чашата, в която се изви вихрушката, обаче е дълбока. Все пак БСП си остава най-сплотената партия, в която разединението е изключение, а не правило. При управлението на Жан Виденов също имаше тежко вътрешно несъгласие. Показа го писмото на 19-те, подписано от партийни лица, депутати и министри, които критикуваха управлението на левицата. БСП обаче продължи напред. Сериозен конфликт за пътя, по който е тръгнала партията, имаха Андрей Луканов и Александър Лилов. Той продължи чак до края на 1996 г., когато Луканов беше убит. Близката история показва, че отцепилите се от БСП и тръгнали да правят собствена формация
не са прокопсали много
в политиката. Урокът научиха по трудния начин Александър Томов и Николай Камов с формациите ГОР и Евролевица. Първанов вероятно го разбира добре, затова въпреки големите си амбиции замрази проекта АБВ.
Далеч по-касапски са конфликтите в десницата. Караниците, включително последните между СДС и ДСБ, рискуват да оставят и двете партии извън следващия парламент. Или пък да доведат до съставянето на безпринципни коалиции, което е не по-малко вредно. В момента старите десни партии са се превърнали в източник на кадри за формацията България на гражданите на Меглена Кунева. ДСБ постъпиха сравнително достойно при напускането на Прошков и останалите техни кадри. Те избегнаха прекия сблъсък с отцепниците, малко послъгаха, че не се е случило кой знае какво, и животът си продължи… Значително по-трудно е да се прецени какво става в СДС, тъй като ситуацията е много особена – новото ръководството на партията не се харесва с ръководството на парламентарната група, но и не тръгва да го напада открито. Според непотвърдена информация част от хората в парламентарното СДС са готови на много повече от сътрудничество с партията на Костов.
Иначе и вдясно крушката си има опашка. Тъй наречените Боянски ливади бяха първото сериозно бойно кръщение на сините в
традицията на вътрешнопартийните кризи
и показаха какво ги очаква през идващите години. Тогава, преди около 20 години, президентът Желю Желев разкритикува остро правителството на Филип Димитров заради конфронтационната му, според него, политика, която то е водило. Същата 1992 г. министър-председателят поиска вот на доверие в парламента, но не го получи и правителството му трябваше да се оттегли. Недоволстващите срещу Филип Димитров депутати станаха популярни с названието сини мравки, а с годините мравунякът в СДС набъбваше. Всъщност процесът започна още във Великото народно събрание с излизането от парламента на 39-ма депутати, които си направиха палатков лагер и се обявиха срещу конституцията.
Броженията срещу Костов пък се усилиха след 1999 г., когато той смени десетима министри без ясно обяснение защо го прави. Отстранени бяха и силни фигури като Христо Бисеров и Йордан Цонев, които впоследствие намериха спокоен пристан в ДПС. По онова време в ръцете на СДС беше концентрирана цялата власт, но това, вместо да доведе до консолидиране, само затвърди традицията на конфронтация. Между президента Петър Стоянов и премиера също имаше напрежение.
На този фон сега управляващите засега не са били разтърсени от сериозна криза, въпреки честата смяна на министри и други високопоставени фигури. Приказливци при тях няма как да виреят, а отстранените не тръпнат от желание да споделят
детайли от кухнята
след като са били разжалвани. Те обикновено просто изчезват, сякаш никога не са съществували и никой не се интересува какво е станало с тях. Да сте чували напоследък нещо за бившите трима здравни министри или пък за Румяна Желева?
Като че ли единственото изключение от тази група е Трайчо Трайков. Неговата медийна звезда изгря, след като му показаха вратата, и то вероятно защото беше се обидил от отношението на Борисов. Сега медиите обичат да го използват, като го представят като независим експерт, принципен критик на правителствената политика. Иначе, докато беше на поста си, той се забърка в защитата на шистовия газ и подписа споразумението за защита на интелектуалната собственост АСТА. Сериозен конфликт предизвикаха обвиненията му, че Лукойл има вина за поскъпването на горивата – тогава това доведе само до мъмрене от премиера. Когато обаче уволни шефа на НЕК Красимир Първанов, без да се съгласува с Дянков, Борисов го предупреди, че няма право на повече грешки. Така и не се разбра защо точно Трайков го отнесе за бизнес форума в Катар, при положение че външно министерство беше ведомството, отговорно за организацията му.
Вътрешните кризи не са
запазена марка
на големите партии. В Атака конфликтите бяха не само семейно-любовни, но и политически – подкрепата за АЕЦ Белене за малко не остави Сидеров без парламентарна група. При РЗС те се появиха както заради експанзивния характер на лидера им, така и заради малкото депутати, напускането на един от които беше достатъчно да разтури цялата група. В крайна сметка пионерът бе Марио Тагарински, но с неговата оставка проблемите на Яне Янев не приключиха. След него си тръгнаха Димитър Абаджиев, Димитър Чукарски и Тодор Великов.
Интересна беше ситуацията в ДПС. Не се потвърдиха прогнозите, че напускането на Касим Дал ще бъде сериозен удар за партията на Доган, тъй като гласоподавателите на движението явно не питаят особени симпатии към отцепилите се.
След като мнозина в последните години го повтаряха до втръсване, накрая всички научихме, че криза на китайски се пише с два йероглифа – единият, значещ опасност, а другият – благоприятна възможност. Българските партии за съжаление демонстрират, че метафората, която стои зад това, е непреводима и неприложима на местна почва. Политическата криза по нашенски най-често обозначава единствено началото на по-дълбок разпад.
