България все още няма представа кой е извършителят на атентата в Бургас и коя мрежа стои зад него. Това беше едно от нещата, които бяха потвърдени от посещението на правителствената делегация в Израел. Президентът Плевнелиев обeща, че след като кабинетът се върне в България, ще има повече яснота по темата, но думите му засега не се потвърждават.
Иначе беше добре, че премиерът Борисов и 12 министри отидоха в Израел и демонстрираха, че взривът на летище Сарафово не е оказал влияние върху приятелството между двете страни. Така се прави. Дали обаче позицията на България, че няма доказателства Хизбула да стои зад атентата, е толкова принципна, колкото изглежда на пръв поглед?
Винаги бихме застанали срещу всеки терорист, тероризъм или държава, която произвежда такъв, стига да имаме достатъчно доказателства. В момента ние ги нямаме и затова продължаваме усилено да работим по разследването, обяви премиерът Борисов в Тел Авив. Колегата му Бенямин Нетаняху посочи, че има разлика между това, което имаме, и държим, и това, което показваме, защото би застрашило източниците на нашата информация. Е, ако службите на двете страни наистина работят заедно, както се твърди, и си имат доверие, показването, за което говори премиерът на Израел, нямаше да представлява проблем.
Възможностите за хода на разследването, което провежда България, са две. Първата е, че наистина не можем да се доберем до информация за терориста и за организацията му. За тази теза има достатъчно убедителни аргументи. Въпреки че вътрешното министерство получава най-големия пай от държавния бюджет, секторът за сигурност не е в състояние да опази страната от стратегическите заплахи. Донякъде е и логично най-бедната държава в Европейския съюз да е и най-уязвимата от подобни атаки. Ако това обаче наистина е така, отговорните политици отдавна трябваше да са обявили мерки за укрепване на националната сигурност.
След като не са го направили, опозицията би следвало усилено да диша във врата на Цветанов да обяви най-малкото план, стратегия, въобще някакъв документ, показващ, че България не е разграден двор. Не става въпрос да поставят под въпрос ефективността от прилагането на възможни бъдещи мерки, а просто да се признае, че системата на националната сигурност е била компрометирана. Засега обаче най-сериозната заявка за някаква промяна във фокуса на службите са думите на депутата от ГЕРБ Иван Петров, че ДАНС има нужда от арабисти. Това е, което е станало ясно почти два месеца след атентата!
Втората възможност, която е дори по-обезпокоителна, е властта да има достъп до информация, достатъчна, за да се посочат виновниците, но просто да не смее да я оповести. Причина за това би могло да бъде, че ако го направи, би рискувала България отново да попадне в неподходящото полезрение. И да се превърне в мишена на други подобни атаки. Ако тази версия е близо до истината, то терористите са изпълнили целта си и могат да потънат безпроблемно в анонимност.
Поведението на държавния глава, който през седмицата беше убеден, че посещението в Израел е знаково за разследването за атентата, навежда на мисълта, че този вариант не е изключен. Макар и говоренето на глупости по върховете на властта далеч да не е изключение (виж колонката), звучи невероятно Плевнелиев да е направил две некоординирани изяви. Още в първата половина на август той обеща резултати в следващите седмици. Все още няма удовлетворително обяснение за липсата им.
Иначе трябва да се каже, че международната общност не може да бъде убедена във версията, лансирана на Израел и САЩ, ако България, независимо от немощните й служби за сигурност, не я потвърди.
Атентатът стана малко повече от десет дни преди края на политическия сезон и потъна в лятната летаргия, типична за българския август. Малко е плашещо, че страната отказа да припознае терористичния акт като своя трагедия. Усещането все още е, че събитията като че ли не са станали на наша територия. Сякаш това, че загинаха предимно граждани на Израел и само един българин, привнесе известни нотки на успокоение. И управляващите, и обществото упорито не желаят да признаят последиците от уязвимостта си и да работят за преодоляването й.
Какво ни остава да правим ли? Ами можем да си повтаряме заклинания и да се пробваме да им вярваме. Например като това на президента, че извършителите на атентата ще бъдат разкрити и справедливо наказани.
