Мнозинството в парламента реши да спаси от одит Центъра за градска мобилност, който отговаря за градския транспорт, за паркирането и целия трафик в столицата. Досега Сметната палата не е проверявала общинското дружество, а то върти стотици милиони левове годишно и стопанисва активи за още толкова. А съмненията, че тези средства се управляват правилно, са повече от основателни: най-малкото заради зверските задръствания в града, но и заради липсата на обществени паркинги, заради раздрънканите превозни средства на градския транспорт. Капакът бяха последните събития около новите зони и тарифи за платено паркиране в София.
Подобна потайност от страна на депутатите от ГЕРБ по повод на финансите на общинското дружество може би щеше да отмине с едно поредно заяждане на опозицията. Но се оказа, че става дума за тенденциозно и последователно потулване на случая – хората на Бойко Борисов седем пъти са препъвали влизането на проекторешението на БСП за одит на Центъра за градска мобилност като точка в дневния ред на Народното събрание. По думите на червения депутат Михаил Миков сега без нито една дума, вопъл и стон за осми път са засекретили сметките в общинската фирма. Критиките на левицата включват фрази от рода ГЕРБ слага чадър върху далаверите в Столичната община и че парите от дружеството се крадат, и че то се е превърнало в партийна каса. Затова ние искаме да чуем какво ще каже Сметната палата. Нека се направи проверка и да се установи има или няма нарушения. Ако отказвате тази проверка, това означава, че има нещо скрито покрито, каза бившият общински съветник в столицата и сегашен депутат от БСП Петър Курумбашев.
Парламентът окончателно отряза възможностите да се направи одит на компанията, а столичният кмет Йорданка Фандъкова заяви, че би приветствала проверка на Сметната палата. Тя самата обаче нямала правомощията да предизвика подобна инициатива на държавния одитор. Но пък възложила такава ревизия на звеното за вътрешен контрол в общината, чиято дейност обаче също бе обект на доста критики. Градоначалничката призова всички, които имат информация за нередности в Центъра за градска мобилност, а и в другите подчинени на общината институции, да ги изпращат при нея и в компетентните органи, тъй като досега нямало такива сигнали.
Вън от съмнение обаче е, че около парите на транспортните фирми в София се въртят сериозни интереси. Самото обединяване на общинските фирми Паркинги и гаражи и Столичната компания за градски транспорт в Център за градска мобилност през 2008-а бе съпътствано с редица скандали. Първоначално общинарите (доминирани от ГЕРБ) категорично отхвърлиха тази идея и дори възложиха на временната комисия за преобразуване и преструктуриране на транспортните фирми да подготви ново предложение, но в крайна сметка нищо не се промени освен… политическите настроения в местния парламент. Стигна се дотам, че съветниците от БСП напуснаха залата преди гласуването, а настоятелните питания на ДСБ какво точно се цели с въпросното сливане останаха без отговор. Представителите на СДС също не участваха в гласуването. Обединената в случая опозиция заяви, че зад бързането да се вземе това решение най-вероятно се крият нечисти намерения, тъй като няма данни, които показват икономическата полза от него.
Впоследствие пък стана ясно, че протоколът от заседанието на постоянната комисия по транспорта, на което е обсъждан проектът за създаване на Центъра за градска мобилност, е бил фалшифициран. В него било записано, че членовете на комисията са гласували и подкрепили единодушно въпросния доклад за реформи в транспортните фирми. Но… общинарите от БСП, СДС и ДСБ отрекоха това и обясниха, че гласуване изобщо не е имало.
Впрочем идеята за създаването на такава мегаструктура лансира общинският съветник Радослав Тошев, който в момента оглавява и транспортната комисия в съвета. По идея Центърът за градска мобилност трябва да се грижи за въвеждането и експлоатацията на системите за управление, контрол и подобряване на движението, да осигурява продажбата на билети и карти за пътуване в градския транспорт, както и да въведе системата за електронно таксуване. Сред отговорностите му са още информационната и рекламната дейност, ремонтът и новото строителство на релсов път, контактна и кабелна мрежа, както и финансирането, изграждането, експлоатацията и поддържането на паркингите, гаражите и местата за паркиране в София, включително и синя зона.
Дружеството не изпълни нито една от всичките тези задачи през изминалите четири години, с изключение на удвоените и като брой, и като цена места за почасово паркиране в центъра на града. Няма ги така необходимите умни светофари, които щяха да облекчат трафика. Електронното таксуване още става само в тролеите и не работи според първоначалните идеи да се плаща за изминато разстояние. За нови автобуси, а камо ли за такива с климатик, не може и да се мечтае. Не е построен и нито един нов паркинг – тези по метростанциите се финансират от проекта за метрото. За някаква информационна и рекламна дейност също е трудно да се сетим. Тъжният извод е, че колкото и пари да се налеят в транспортното направление, едва ли ще има някакъв ефект – нито автобусите ще идват навреме, нито живеещите в центъра ще има къде да паркират колите си.
При това положение наистина е повече от наложително да се знае къде точно отиват парите на Центъра за градска мобилност. От финансовия му отчет за 2011-а например става ясно, че собствените приходи на дружеството са 29.8 млн. лева. В тази сума не влизат постъпленията от билети и карти, нито субсидиите от Столичната община и от държавата, които общо са над 226 млн. лв., тъй като те се превеждат директно на транспортните оператори за извършената от тях дейност (б.а. към края на 2011-а превозвачите имат да вземат над 60 млн. лв.) .
Разходите пък са 25.2 млн. лв., от които най-много – 16.5 млн. лв., са отишли за заплати на хилядата души персонал.
Другото ключово перо са външните услуги – над 4.8 млн. лева. От тях 1.8 млн. лв. отиват за охрана, с още около половин милион пък се плащат GSM-те. Около 200 хил. лв. струват офис консумативите на година. За различни абонаменти общинската фирма е похарчила 347 хил. лв. и тази сума е два пъти по-голяма от тази през 2010-а. С по сто хиляди са нараснали и парите за консултанти и т. нар. други разходи.
Почти четири пъти са се увеличили и харчовете за софтуер – от 116 хил. на 441 хил. лева. Най-драстичен обаче е ръстът на средствата, отделени за реклама – цели осем пъти и размерът им е 107 хил. лева.
Какво ли би открил един евентуален одит на Центъра за градска мобилност? Само може да се предполага. Повече от сигурно е обаче, че част от тези външни услуги са възлагани без обществени поръчки – поне обявления за тях липсват в регистрите. Факт е и кръстосаното финансиране на дейностите паркиране и обществен превоз, а парите от синя зона и от паяците отиват в джобовете на транспортните оператори (а и за заплати на служителите) , вместо с тях да се изграждат подземни паркинги или други подобни съоръжения.
