Прозрачно, но предимно на думи се оказа изслушването на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет(ВСС)от парламентарната квота. Въведената с последните промени в Закона за съдебната власт процедура беше предавана директно по телевизия, радио и в интернет, а в залата на Народното събрание наред с депутатите от правната комисия седяха представители на неправителствени организации и европосланици. До усещане за истинска прозрачност обаче така и не се стигна.
Заседанието започна с изказано от президента Росен Плевнелиев съмнение в искреността на намеренията. Той нарече прозрачността на ставащото безпрецедентна, но я свърза единствено с факта, че изслушването се предава директно по БНТ2, БНР и на интернет канала на парламента. Президентът обаче отбеляза, че това съвсем не е гаранция за правилен избор и че най-достойните ще влязат във ВСС.
Тежки упреци към ставащото отправи омбудсманът и бивш член на ВСС Константин Пенчев. Пред медиите той отсече, че сред кандидатите има до болка познати лица и такива, които съсипаха съдебната система. Имената им омбудсманът не изрече с мотив, отразяващ съмненията му и в останалите кандидатури – че не би желал да носи отговорност за избора на други хора. Пенчев зададе и въпроса кой е деформирал съдебната система, за да има нужда тя от реформиране, и припомни, че нещата се знаят, очевидците сме живи. Сред имената, пребивавали по върховете на съдебната номенклатура по време на прехода, са конституционният съдия Владислав Славов, бившият шеф на следствието и заместник-министър на правосъдието Бойко Рашков, заместник главните прокурори Камен Ситнилски и Михаил Кожарев, бившият ръководител на Върховния административен съд Светла Петкова.
Ден преди изслушването една от парламентарно представените сили – ДСБ , обяви, че депутатите й ще участват в изслушването, но не и в гласуването, тъй като очевидно има уговорка между ГЕРБ, ДПС и БСП техните кандидати да бъдат подкрепени.
Номинирани са общо 17 души за 11 места и интригата е кой от кандидатите, предложени от останалите парламентарни политически сили ще влезе в новия ВСС – на РЗС, на Атака, на СДС или на ДСБ. Хората на Иван Костов потвърдиха и огласената си вече в дебата за промените в съдебния закон позиция парламентарната квота да бъде премахната.
Зададеният от председателката на правната комисия Искра Фидосова тържествено-усмихнат тон не успя да прикрие направения подбор на задаваните въпроси. Класната на ГЕРБ започна с готов списък от питания, които правната комисия оценила като най-съществени. Почти на никой от 108-те въпроса, зададени от четири неправителствени организации, не беше отговорено. Странното нежелание на други организации да питат пък предизвика подозрения, че те са част от сделката за обновяването на съвета и съобразяват поведението си с онези, от които зависи участието им в европроекти. Така или иначе Фидосова посече безпощадно опита за излизане от сферата на общите приказки, предупреждавайки да не се задават лични въпроси и да не се уврежда личното достойнство на кандидатите.
Колкото до изказванията на номинираните, те най-често не изненадваха с нестандартни идеи. Говореше се шаблонно или за вътрешни проблеми на съдебната система, а за тежката корупция и поръчковото решаване на дела дори не беше споменато. Публиката слушаше колко натоварени и притеснени от битовите условия са магистратите, колко неравномерно е разпределението на делата, какво пречи за кариерното им израстване и как трябва да се гарантират правата им в дисциплинарни производства срещу тях.
Интерес към материалното състояние на кандидатите пролича единствено по отношение на номинирания от Атака шеф на следствието в Пловдив Йордан Давчев, който обясни, че всичко в разминаванията в данните в имотните му декларации било наред, тъй като имал интензивно движение на имотите. Депутатите задаваха беззъби и услужливи въпроси, а Фидосова награждаваше почти всеки кандидат с благодарности за блестящото, задълбочено и компетентно изложение. Изслушването приключи малко преди полунощ в почти празна зала, а участващите в нея депутати едва криеха отегчението си от разиграния сценарий.
Два дни по-късно главният прокурор Борис Велчев заяви, че много от резонните въпроси към кандидат-членовете не са били зададени, а много от зададените са били проформа. Велчев допълни, че тепърва ще стане ясно дали от изслушването изобщо е имало смисъл и че имало кандидати, които бяха решили да използват някои по-скоро модерни словосъчетания като прозрачност и публичност. Правосъдният министър Диана Ковачева пък каза, че ще бъде наистина жалко, ако всичко става пред очите на всички, а накрая бъдат избрани онези, които нямат необходимите качества.
nbsp;
